Обикновено се смята, че войниклъкът не е професия за жена. В бойна обстановка те очакват студ, кал, вятър, опасности. Въпреки това Милена Пантазиева избира без колебание професията кадрови войник. Усмихва се и ме контрира: има доста мъже, които не биха издържали на полевите натоварвания. В доброволния резерв правили учения, които по условията си са доста близко до реална бойна обстановка. Преминали и преход около 10 км с пълно снаряжение на гърба около 20 кг – автомат, сумки, противогаз, лопата. Като цяло обученията винаги били с пълно бойно снаряжение. Налагало се цял ден да бъдат в движение. Комичното било, че поради напрежението имало няколко отказали се и сред тях само едно момиче. „Но всички момичета останахме. Мога да кажа, че имаше момичета, някои от които се справят по-добре от мъжете. Стрелбите, стрелбите на мен са ми любими“. На полигона били от септември м. г. до март тази година. Първия месец от подготовката им било най-тежко – през зимата ходили пеша дотам, но по-късно привикнали и предимно давали наряди, пише armymedia.bg.
Шестмесечното обучение във Велико Търново включвало тактическа подготовка, стрелби, изкопаване на окопи. Всичко й било интересно – подготовката, тактиката в тези учения, най-вече стрелбите. „За мен това беше нещо ново – да се откъсна от цивилния свят, да се копаят окопи, стрелби, маршируване, строева подготовка…”. Въпреки че като ученичка не е мечтала да избере професията на военен, преди година я преоткрила като възможност. Сега задочно следва втора година във Военна академия „Г. С. Раковски” в София – цивилна специалност „Сигурност и отбрана“. Преподават им доста офицери, което я мотивирало да види във военната кауза житейската си перспектива. Разпитала ги как може да започне кариерно развитие. Препоръчали й да се запише чрез конкурс в доброволния резерв. Приели я, дори приключила с него. Оттам се озовала в благоевградското формирование на Трето бригадно командване като редник на длъжност автоматчик. Като новоназначена отскоро все още се опитва да се приспособи към обстановката, усещала отначало, че всичко й е ново.
„Със сигурност мога да науча от всеки колега по нещо, дори от хора, които са с моето звание редник, но са от по-дълго време тук. И знам, че като нова в тази сфера постоянно трябва да се уча“, добавя редник Пантазиева. С доброволния резерв участвала в учение с ротата. Ходихме на стрелби на полигон „Беляковец” около Велико Търново. Преминаха много добре. В началото за всички ни беше много трудно. При стрелбите най-много попадения имала с автомат „Калашников”. „С пистолет сме стреляли 2 пъти и ми е още трудно, тъй като там откатът е доста голям. С калашник е много по-удобно“. Копала и окоп, но в реална бойна обстановка мотивацията ще е по-голяма – да действаш с максимум усилия. Твърди, че не я затрудняват тези неща. Следи и войната в Украйна – не много често, но новините през телевизията и интернет най-вече. Събитията държат съзнанието й будно за професията, но все пак се надява, че военният сблъсък няма да стигне до България. Въпреки това тази мисъл е част от стимулите, които я карат да влага изключително внимание в подготовката и уменията си. Важно за нея е самостоятелно да взема решенията си, а тази независимост я отглежда у себе си още от ученичка.
Родом е от Петрич, но се записва в доброволния резерв във Велико Търново. „Живеехме в корпусите на университета. Сама взех това решение. От малка живея с родителите си, но решенията си вземам сама, от 14-годишна работя. Това ми вдъхва потребност от повече дисциплина и подреденост в нещата около мен”. Справя се със задочното обучение и изпитите, които взема редом със задълженията си като кадрови войник. Сред увлеченията й извън казармата е работата като аниматор с деца. И намерението й да се включи в самодеен състав на поделението, ако й се отдаде такава възможност. Смята, че всички пътища са открити за нея – за една бъдеща кариера в професията сред екипа на колегите й.
