Агрономът от Сандански Ив. Велков: Грешка е резитбата след Трифон Зарезан, лозата плаче, изтощава се и не може да се възстанови, не препаратите съсипват реколтата, а неправилното им дозиране

  • Г-н Велков, в предварителния разговор казахте, че държавата е абдикирала от сектор лозарство, как се отрази това на дребните лозари?
  • Преди години България изнасяше селскостопанска продукция за 1 милиард лева, сега нямаме износ и за един лев. В Сандански преди години “Винпром Дамяница” приемаше 35 000 тона грозде годишно, сега не приема нито килограм. Нашите хора се чудят какво да правят гроздето. Отделно лозаро-винарската камара заплашва, а държавата не разрешава да се прави вино и ракия в домашни условия. Тогава изниква въпросът какво да правят лозарите? Да изоставят ли лозята? Тук имаме хора, които произвеждат 10-20 тона грозде, това не може да се преработи в домашни условия. Заради политиката на държавата към лозарството през последните години има хора, които създаваха с любов лозята си, сега ги изоставиха. Тази пазарна политика принуди много хора да си изкоренят овощните градини и да изчезне тютюнопроизводството.
    Лозарството е един благороден отрасъл, своя апогей той стигна след 1970 година, когато бяхме на първо място по износ на десертно грозде, през 1973 г. бяхме първи по износ на бутилирано вино. България бе извоювала огромни пазари с труд, с дипломация и качествена продукция, и с лека ръка се сринаха тези пазари. Това доведе до изоставяне на земеделието.
    Лозарството е единственият отрасъл, който най-много страда от диктата на природно-климатичните условия. Няма друга култура, която да търпи толкова поражения от болести. През 2014 г. лозарите пострадаха най-много от природата. Тогава почти на 100 процента реколтата беше съсипана. Резултатите от 2018 г. ще въведат нов подход в работата ни през настоящата година. Какво искам да кажа, миналата се получи масово окапване на листната маса. Това се отрази много неблагоприятно върху лозата, те отслабнаха, не можаха да се изхранят. Не можаха да се запасят с хранителни вещества. Това действително ще даде отражение на реколтата през настоящата година, ако хората не се намесят по-сериозно в живота на лозата.
  • Как трябва да се намеси човешката ръка за по-успешна лозарска година?
  • В нашия край в Сандански има традиция резитбата да започва след Трифон Зарезан. Това е голяма грешка, защото ние допускаме голяма част от плача да падне на земята. Това не е чиста вода, а поток от сокове, богати на много хранителни елементи. Не трябва да се допуска капка от плача да падне на земята. И аз чрез вестника искам да поздравя всички лозари, които тази година извършиха много рано резитбата и не допуснаха нито една капка от богатите сокове да бъде загубена. Това е от много голямо значение за възстановяване на лозата.
    Друг важен елемент е извършване на всички агро-технологични мероприятия навреме. Какво означава това – торене, подхранване, поливане и навременно извършване на летните резитбени операции. Грешката е, че се допуска да бъде смъкната голяма листна маса на земята, което също води до загуба на хранителни елементи. Ако през юли и август не паднат дъждове, задължително трябва да се полива. Нашите лозари допускат грешка и се заблуждават, че като превали малко, няма проблем. Много е важно да извършват навреме летните резитбени операции, като плевене, кършене. Е, с тези съвети ще трябва да помогнем на лозата.
  • Освен тези съвети какви са другите грешки, които лозарите допускат неволно?
  • Най-големите грешки, които се допускат, са предимно при употреба на препаратите. Нашите лозари са свикнали да обвиняват препаратите и киселините дъждове. Не съм съгласен с това тяхно мислене. Защото при едни и същи почвено-климатични условия, при едни и същи теренни условия, при един и същи сортов състав, но при различни стопани, се получават коренно различни резултати. Едните берат стопроцентово, други нула, и то при положение че ги дели едно междуредие. Ето това подсказва, че вината не е в препаратите. Затова искам да кажа къде най-много се допускат грешки в лозарството. На първо място, се допускат грешки при дозите. Оттук идва и най-големият проблем и провал в лозарството. Като пример на опаковката на препарата е посочено 0.2 процента за декар, това значи, че на 10 литра се поставя 20 грама. Или на една машина от 15 литра се поставя 30 грама. Ние пръскаме с 50 литра на декар, тогава на 10 литра се поставя не 20 грама, а 40 грама, а на 15 литра да се поставя 60 грама. Лозарите, като видят, че пише 0.3 на опаковката, да го умножат по 2 и вече концентрацията става 0.4 процента, и разликата е голяма, и ефектът е голям. При тридесет грама на машина провалът е неизбежен, а при 60 е гарантиран. При дозирането се допуска голям примитивизъм. За мерна единица все още се използва лъжицата, капачката и кибритената кутия. Това положение не е оправдано. Различните препарати имат различно относително тегло, а лъжицата е една и съща. Този начин е във вреда на лозаря и води винаги до приложението на по-ниски дози и до големи проблеми. Натъквал съм се на куриозни случаи. Без да засягам достойнството на някои от лозарите, ще кажа, че това говори за ниска лозарска грамотност и слаба лозарска просвета.
    Другият въпрос, който е от голямо значение, е редуване на препарати. Не може при 7-8 пръскания в сезона да се пръска с един и същ препарат и да има резултати. Трябва да се използват препарати с различни механизми на действие. Има системни препарати, локално системни и контактни. Не всеки препарат е подходящ и еднакво ефективен за всяка фаза от развитието на растението. Има препарати, които се използват през времето на цъфтежа, други през времето на съзряването. Също се допуска грешка с промеждутъка между отделните пръскания. Не може при такива случаи като през 2018 г. от 15 юни до 15 юли, когато имаше обилни валежи, да се пръска на 15 дни. Това е вредна практика. Да, когато времето е благоприятно и сухо, може, но това важи само за маната. При тези случаи с чести превалявания маната започва да се развива само за 5-6 дни и на 7-ия ден трябва да се пръска, а не на 15-ия ден. Тук също е една от основните причини за поражение в лозарството.
  • Пръскането с препарати, ако не е навременно, отразява ли се зле на лозата?
  • Да, много често се стига до лоши резултати, и то при закъсняване с ранните първи пръскания. Борбата трябва да се води преди поява на болестта, после е много трудно. С първите ранни пръскания се цели да се блокират зимните форми на болестта. Развитието на спорите започва с развитието и позеленяването на пъпките, особено брашнестата мана /пепелницата/. Борбата трябва да се води предпазно, превантивно и профилактично, за да няма проблем.
    Също много важно е последното пръскане. Наложила се е практика да се пръска до 15 юли. В неблагоприятни години това води до много лоши резултати. С цел да се запази листната маса, която да изхрани гроздето и осигури запаси от пластични вещества, трябва да се извърши едно последно пръскане в началото на месец август, когато започва да зрее гроздето. Куриозно е положението, че все още има лозари, които твърдят, че по време на цъфтеж не се пръска. Напротив, това е най-критичната фаза за опазване на лозата. По време на цъфтежа се развива сивото гниене. То напада дръжчицата на зърната като реса, причинява окапване и се развива отново при зазряване на лозата. Това важи много за овощните видове. При тях е задължително поне две пръскания по време на цъфтежите.
    Накрая препоръчвам по време на буен растеж системни препарати, докато се оформи гроздът, след което е по-целесъобразно да се използват контактните препарати на местна основа, и все пак в зависимост от времето. Много благоприятни са по време на цъфтежа комбинираните препарати за едновременна борба срещу трите болести по лозята, а именно препоръчвам по-голямо приложение да намерят препаратите, съдържащи сяра, които действат на брашнената мана, и много важно – на крастата по лозата и акарите. Ранното кафяво гниене нанася големи поражения и върху овошките, особено върху костилковите сортове.
  • Казахте, че сме били на едно ниво със САЩ по износ на продукция, а сега сме на дъното, има ли надежда отново да си върнем пазарите?
  • Според мен няма надежда да си върнем водещата позиция. Държавата е абдикирала от земеделието.
  • В община Сандански има изградени няколко фирмени изби, те не помагат ли на лозарството?
  • Проблемът не е в големите фирмени изби, а при дребните, малките лозари, които имат от 3 до 15 декара. Ударът е върху дребния производител. Там е проблемът, а не при големите винарски фирми, които се самозадоволяват. Действително, ако не се обърне внимание от държавата и не се помогне на малкия земеделски производител, то лозарството е обречено на гибел. Ето например в Испания дават 60 цента на килограм грозде, отделно от това, което той си реализира на пазара, в Гърция е 30 цента, в Македония 20 цента, а в България нула лева. Това е истината, самата политика на държавата е сбъркана. Затова се върви в посока към изоставяне и ежегодно намаляване на гроздопроизводството. Промишлено десертните сортове изчезнаха, по този път вървят и винените сортове. Аз например изпитах голям проблем с овощната си градина. Добих много ябълки. На едро цената, която ми бе предложена, бе 40 стотинки на килограм. Това е смешна цена за мен, тъй като съм положил труд, за да добия това количество ябълки. Тогава реших, вместо да ги продавам за жълти стотинки, да направя дарение на детските градини в общината. Направих това дарение и изпитвам удоволствие от стореното. Това е един благороден жест, останах толкова удовлетворен и с бодро отношение, че ябълките ми се ядат от малките дечица на Сандански. И даже препоръчвам на всички мои колеги, когато имат по-голямо количество ябълки, грозде  и други плодове, вместо да ги продават на безценица, да ги даряват на детските градини.
  • Какво показва статистиката, сравнено с изминалата година, колко от големите лозари се отказаха?
     – През 2018 година се отказаха 4-ма големи лозари, с над 57 декара лоза. Това е поради липса на пазар. Няма проблем с работната ръка, а с пазара. В момента ние не изнасяме селскостопанска продукция, а трябва да се знае, че без износ не може да има силно селско стопанство, а без селско стопанство не може да има силна държава. Закриването на извоюваните български пазари беше целево мероприятие под въздействието на външни фактори. Как да си обясним факта, че сега Германия е най-големият производител на тютюн в Европа с българска работна ръка, при положение че България бе на 5-о място в света по производство на тютюн, а по производство на тютюневи изделия деляхме първото място със САЩ.
  • Как влияе изкупната цена на сектора лозарство?
  • Сериозен е проблемът с изкупната цена. През всички тези години гроздето запази цената си от 70 стотинки за килограм, но цените на препаратите през това време скочиха 4 пъти. Хората изпитват разочарование, че няма кой да изкупи гроздето. Проблемът с цените е сериозен. Единствената култура, която не увеличава цената си, е гроздето. За да опазиш един декар лозе, само препаратите струват 100 лева. Един пенсионер като мен за 4 декара трябва да плати 400 лева за препарати, което е непосилно при пенсия от 200 лева.  
  • Преди години популяризирахте свой метод за борба с мъхнатия бръмбар, прилага ли се от лозарите в района?
  • През 2003 г. аз популяризирах механичен метод за борба срещу мъхнатия бръмбар, който нанася много вреди по цветовете на овощните дървета и на лозата. Методът не е трудоемък, а икономичен и спестява много време. Но не намери широко разпространение в нашия регион, докато в другите краища на страната – Пловдив, Пазарджик, Първомай, се наложи. Това е една уловка с кофа, с лилав /виолетов/ цвят. Пълни се една трета от обема й с чиста вода и се поставя в междуредието. За няколко дни се събират много бръмбари. Привлича ги самият цвят на кофата и блясъкът на водата. Сега започна цъфтежът и апелирам към лозарите да го прилагат. Завършвам с една дребна мъдрост, която много харесвам: Който мисли за старини, сади лозе на младини.
    ЛИДИЯ МАНЕВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *