Агросъвети! В градината през март: ДЕКОРАТИВНА ГРАДИНА

Време е да подмладите застаряващите храсти

Много храсти губят декоративността си, ако с времето не полагате нужните за тях грижи. Можете да ги спасите само с радикална резитба. Неслучайно се нарича подмладяваща.

През ранна пролет съкратете всички основни клонки на дължина 30-50 см. От т.нар. спящи пъпки, които са разположени на старите клонки, ще се появят нови разклонения. До есента ще се оформи обновеният храст. След зимата, пак в ранна пролет, можете да го проредите, като оставите на всяка клонка по 1-3 силни, здрави разклонения. За да се отклоняват правилно, съкратете ги на половината от дължината им над пъпка, която е навън или встрани. Тогава храстът ще нараства добре и в следващия сезон ще изглежда още по-красив.

Важно: останалите след подмладяването клонки трябва да се подкастрят на различна височина. За да изглежда максимално естествено обновеното растение, най-дългите клонки трябва да се намират в центъра на храста, по-късите – отстрани. Силната подмладяваща резитба се понася добре от цъфтящите през пролетта форзиция и спирея, всички хортензии, тиса.

Първа година

Всички клонки се премахват, като се използва трион или ножица.

Втора година

Новите филизи се прореждат и съкращават на различна височина.

Не посягайте току-така с ножицата към хортензията

Едролистната хортензия (Hydrangea macrophylla) е един от малкото цъфтящи през лятото видове, които залагат цветните си пъпки още в предходната година. Ако извършите резитба на тази хортензия още в ранна пролет, като се постъпва с другите цъфтящи храсти, то тя няма да цъфти. Затова през пролетта при хортензията можете само да почистите старите засъхнали съцветия и да изрежете тази част от измръзналите филизи, където не са останали живи (зелени) пъпки. Изключение прави хортензията от новия сорт Endless Summer, която дори при силна пролетна резитба успява до лятото да образува нови цветни пъпки. От грижите, които полагате за едролистната хортензия, се нуждаят и следните видове: H. serrata, H. sargentiana, H. quercifolia.

Забранено за резитба!

Много широколистни дървесни растения от година на година стават все по-красиви, разклоняват се, оформяйки разкошна корона, и не проявяват никакви признаци на стареене дори и след десетилетия. Такива растения се подрязват само при нужда от отстраняване на излишните клони. Някои храсти също реагират зле на резитбата, дори на такъв вид като санитарното прочистване от стари клонки. Такива са хамамелисът и корилопсисът, които се възстановяват много бавно след резитба. Ако подрязвате златния дъжд, раните му много дълго време няма да се покрият и затова той е застрашен от развитието на гъбни и бактериални инфекция. Не трябва да правите резитба и на следните растения:

– всички видове декоративен клен;

– иргата;

– рожковите;

– всички видове магнолии;

– дървовидния божур;

– почти всички видове калини.

Сега се размножават хризантемите с резници

Избраните за тази цел хризантеми, които сте извадили през есента и, засадени в саксии, сте прибрали в мазето, през март трябва да внесете в стая, за да свикнат със светлината. Поливайте и подхранвайте. В основата на стеблата им започват да се развиват филизи. На стъблата се появяват странични разклонения, но те се вкореняват лошо, затова трябва да се изрязват. След като филизите в основата израснат до 8-10 см, се изрязват с ножичка или ножче непосредствено под междувъзлие. От тях ще си направите резници. За да ги оформите, премахвате най-долните две листа, а по-горните съкратете наполовина. Добре ще е долния край на всеки резник да потопите в прах от дървени въглища. В саксии или сандъчета оформете пласт от почва за цветя с дебелина 5-8 см. Върху него насипете чист пясък, така че да се получи пласт с дебелина 4-5 см. В него под наклон засадете резниците, като внимавате да нямат съприкосновение с почвата. Съда покрийте с фолио или стъкло и го настанете на сенчесто място с температура 15-18 градуса. Редовно проветрявайте и овлажнявайте. Не след дълго всички резници ще пуснат корени.

Слънцето става опасно

През март е желателно по-често, дори 1-2 пъти в седмицата, да влизате в градината, тъй като за много растения това е най-тежкият период от зимата, особено ако Баба Марта покаже характер. Слънцето бързо гони снега, най-напред от южната и западната страна на сградите, оградите, храстите. През деня температурата достига високи стойности, а през нощта често се случва да има силни студове. В такива условия някои дървета и храстите могат да пострадат от слънчеви изгаряния. Слънцето може да провокира развитието на пъпките им, които лесно ще измръзнат дори при слаби застудявания. Ако има сняг, добре ще е да го натрупате край ранобудните дръвчета и храсти. Така ще забавите развитието им до идването на по-безопасни дни.

Време е да почистите дървета, храсти и затревени площи

Март все още е подходящото време да им обърнете нужното внимание. Почистете дърветата и храстите от излишните и сухите клонки и замажете с овощарски мехлем по-големите рани от резитбата. Ако има рани от гpизачи, и тях почистете с остро ножче и ги покрийте с овощарски мехлем или блажна боя. Не е зле да поставите и ловни пояси по стволовете на дръвчетата за предпазване от вредители.

В топлите слънчеви дни е желателно да премахнете укритието от розите, хортензиитерододендроните и другите топлолюбиви храсти и многогодишни цветя. Иначе може да започне развитието на плесени и в резултат на това растенията да загинат.

След като се стопи снегът, проверете състоянието на многогодишните цветя, както и на двугодишните. Ако корените са започнали да се оголват и да се показват над повърхността на почвата, задължително ги покрийте с рохка пръст и мулчирайте повърхността около храстите с торф или компост. Не забравяйте и за моравата. Веднага след като се освободи от снега, повдигнете тревата с помощта на гребло, почистете я от опадали листа, счупени клонки и други неща, които вятърът може да е донесъл.

Как правилно да разкрасим клематисите

Начините на резитба на клематисите зависят от вида и от сорта. Има три групи резитба:

Група 1 – в самия край на зимата или в ранната пролет (може и есента) се подрязват силно тези клематиси, които цъфтят през лятото и есента, например виолетовият клематис (Clematis viticella) и клематис тангутика (C. tangutica), а също така и многото хибридни сортове (Jackmanii, Hagley Hybrid, Huldine). Цветните пъпки на тези растения се залагат в началото на вегетацията на новите филизи. Колкото повече пъпки се появят, толкова по-пищен ще бъде цъфтежът. След това всички презимували едногодишни стебла се съкращават до 20-50 см над нивото на почвата, за да могат да се развият нови филизи. Трябва да подрязвате непосредствено над удебелението на стеблото или над едно от разклоненията.

Група 2 – ранно цъфтящите клематиси, като алпийският клематис (C. alpine) и планинският клематис (C. montana), чиито цветни пъпки се залагат още през лятото или есента на предишната година, не се подрязват през пролетта. Такива клематиси се отглеждат без резитба или ако се налага, тя се свежда до премахването на прецъфтелите части до нужната дължина на клонките.

Група 3 – тук влизат едроцветните хибриди, които в продължение на вегетационния период цъфтят два пъти (май-юни и август-септември). Сред тях са сортовете Dr. Ruppel, Lasurstern, Nelly Moser, The President. Стеблата им се изрязват наполовина през есента или в ранна пролет.

МАЛКИ СЪВЕТИ

Подгответе съдовете за производство на разсад. Те трябва да са поне 3,5 см дълбоки. За тази цел можете да използвате стари купички от кисело мляко или други пластмасови опаковки. На дъното направете отвор за изтичането на излишната вода. Напълнете ги с почва, приготвена от чимовка, торф и промит пясък в съотношение 3:1:1. Отгоре насипете пясък на дебелина 0,5 см. Той ще предотврати заболяването на разсадите “черно краче”. Преди засяването дезинфекцирайте почвата.

Плътността на посева от едногодишни цветни култури зависи от размера на семената. Дребните семена се засяват по 5 на 1 кв.см, а едрите по 2 на толкова площ.

Нарязаните през есента резници на красиво цъфтящите храсти (например дойцията и вайгелата) засадете в напълнена със специална почва саксия или директно в леха в неотопляема слънчева оранжерия. Навлажнете почвата и за да не се изсуши, поставете отгоре полиетиленов плик. Резниците ще се вкоренят много скоро.

Искате ли вашата градина да се събуди по-рано от другите за пролетта. Ако снегът все още е покрил двора ви, разпръснете дървесна пепел отгоре му и той ще се стопи със 7-10 дни по-рано.

СТАИ&БАЛКОНИ

Погрижете се за луковичните цветя

Все още незасадените луковици и клубени на саксийните растения, покоят на които е започнал в късна есен, трябва да бъдат засадени. Прецъфтелите циклами се държат на сухо, за да могат постепенно да опадат листата им. Периодът на покой на клубените на тези растения продължава до късната есен, но това не е пълен покой, тъй като корените не отмират, остават жизнеспособни; затова клубените на цикламите не се изваждат от почвата, а тя пък, от своя страна, не трябва да бъде напълно суха. По-рано засадените и започнали да се развиват луковици и клубени в случай на нужда се пресаждат, вкоренените резници се разсаждат поединично, разсадът се пикира. Все още не е минало времето за засяване на семена и засаждане на резници. Силно растящите непресадени растения, които стоят в много светли и топли стаи, може да се подхранват с разредени течни торове. Всички красиви луковични и клубенови растения, които са форсирани, ще цъфнат, ако ги поставите на слънчев прозорец, но за удължаване на този процес трябва веднага след разпукването на първия цвят да ги преместите на защитено от слънцето място.

Какви цветя да засеем първо

Едногодишните култури, за разлика от многогодишните, отлично се размножават чрез семена. Вече през март семената на бегониятапетунията или циганчетата, които прорастват много дълго, трябва да се засеят за производството на разсад. За тази цел напълнете саксийки или чашки с почва. След това засейте семената и отгоре посипете с почвена смес на дебелина 0,5-1 см (болшинството растения покълват на тъмно). Вярно е обаче, че семената на много декоративни едногодишни цветя, като на бегонията и циганчето, покълват на светло. Не ги засипвайте с почва, а само леко ги притъпкайте. Съдът с посева трябва да се полее внимателно, да се покрие с фолио или стъкло и, продължавайки редовно да поливате, периодично да проветрявате.

Поставете съда на топъл прозорец или в отопляема оранжерия, където се поддържа температура от 18-22 градуса. След като семената покълнат, ще трябва да пикирате в отделни саксийки, тъй като на младите растения ще им е тясно.

Време е да помислите за бегонията

(снимка) Бегония туберхибрида ще цъфне рано, ако я събудите в началото на март в дома си. Напълнете сандъче или чашки с нова почва и засадете в тях клубените. Важно е вдлъбнатото място да се намира от горната страна, тъй като от там по-късно ще се развият листата на растението. Клубените се засипват с почва, която се поддържа винаги леко влажна. На бегонията, която се намира на топло и светло място (при 22-26 градуса), скоро ще се появят първите листенца. Впоследствие растението може да се пресади в отделна саксия и да се разположи на прохладен прозорец. В градината бегонията в саксия може да се изнесе в края на април или през май, след като няма опасност от студове.

За да образува бегонията разклонено и компактно растение, колкото можете по-рано съкратете филизите. Разположете растението на засенчено място на балкона или терасата, тогава разкошният цъфтеж на бегонията ще продължи до октомври.

За да не бъде поразена от сиво гниене, бегония туберхибрида се нуждае от редовно почистване на увехналите цветове.

Нова почва – нова сила

Стайните и саксийните растения бавно се пробуждат от зимния сън. За добър старт на новата вегетация те се нуждаят и от нова почва. Особено важно е да я смените при тези растения, чиито корени се виждат на повърхността или пък отдолу на съда през дренажния отвор. Ако ще пресаждате растенията, трябва да имате предвид новите съдове да са по-големи от старите, но само на ширина, с 3 до 5 см. Ако предоставите на растението прекалено много място в саксията, то ще насочи силите си към развитието на корените си, а не на филизи и цветове. Преди да използвате старите саксии, трябва да ги почистите и измиете в гореща вода. На дъното им насипете камъчета или керамзит – те няма да позволят на почвата да запълни отвора, предназначен за изтичането на излишната вода. Ако почвата, която ще използвате за пресаждането, стои дълго време в мазето, не ви препоръчваме да я сипвате в саксиите. Вземете си нова, висококачествена специална почва, в която има достатъчно хранителни вещества, за да могат растенията ви да се развиват добре.

МАЛКИ СЪВЕТИ

Продължавайте редовно да проверявате саксийните растения в техните зимни жилища и през март. Не допускайте корените им да изсъхват. Премахвайте увехналите и болни части. Не трябва да оставяте и бързо растящи филизи, както и тънките и неразклонените. Когато не е много студено, проветрявайте помещенията.

Презимувалото мушкато трябва да е едно от растенията, за които ще се погрижите сега. Клонките на растението трябва да се съкратят така, че да останат от 3 до 5 пъпки. Загиналите или болни части от него трябва да премахнете. Към края на април трябва да пренесете саксията с мушкатото на светло и прохладно място.

За да не объркате разсадите с нови растения, поставете на саксиите етикетчета. За тази цел могат да се използват и клечките от сладолед, консумиран през лятото. За да не се измиват надписите от тях, използвайте обикновен черен молив или флумастер.

ЗЕЛЕНЧУКОВА ГРАДИНА

Разсад за ранни краставици от двора

Да се отгледат краставици в двора, на открито, не е никак трудно. Времето за засаждането им ще настъпи някъде към края на април, дори и през май. Тогава ще ви трябва разсад. Вие, разбира се, може да си го купите от звани или незвани майстори производители, но можете и сами да си го отгледате.

В топлите южни райони на страната подходящият момент за засяване на разсада настъпва към края на март. В Северна България и в по-хладните райони е добре да се изчака началото на април. Нищо не пречи да засеете семена и от късоплодни сортове, но тях по-добре отложете за късното производство, защото ще ви трябват за туршиите. За ранното по-подходящи ще са дългоплодните, като Десислава, Кармен, Тимор, както и предпочитаните за отглеждане в полиетиленови оранжерии Гергана, Джазер или Пасандра.

Семената засейте в смес от равни части напълно разложен оборски тор или компост и почва, взета от затревени терени. В магазините за цветя също може да намерите подходяща почвена смеска. Ако искате да избегнете пикирането, засейте ги по едно в саксийка. За дворната градина няма да ви трябват много, така че няма и голяма площ да заемат. Другото е да ги засеете нарядко в сандъче, но само 4-6 дни след поникването ще трябва да ги пикирате в саксийки. Краставиците се пикират, щом се разделят семеделите, онези “листенца”, които се появяват при поникването, и преди да са се появили същинските листа.

Разсадът ви няма да прераства, ако температурата на въздуха в слънчеви дни не е по-висока от 22-25°С, а в облачни – 18-20°С. През нощта трябва да е с 3-4°С по ниска.

Едри глави лук стават от навреме засаден дребен арпаджик

Е, не и съвсем дребен, не по-малко от 10 мм в диаметър, но не и повече от 15 милиметра. Не че не може, но колкото по-големи са главичките, толкова повече грамове и килограми отиват за площта, който сте определили на лука. Едрият пък, известен като балучка, съвсем не е за тази цел. Него го бива за зелен лук или лук пера, както му казват.

Арпаджикът се засажда още при първа възможност през март. Лукът развива слаба коренова система и трябва да използва пролетната влага, за да направи едри глави. Когато ги оформи напълно, през юли и август, тогава валежите или напояването са направо вредни – възбужда се за нов растеж, а това се отразява на съхраняемостта на главите.

За засаждане на арпаджика в дворната градина е най-добре да оформите произволно дълга леха и широка, колкото ще ви е удобна за работа. Ако почвата е бедна, може да пръснете и малко амониева селитра – по 10-20 г на квадратен метър. След като подравните лехата, направете по нея браздички, дълбоки 3-4 сантиметра. В тях чрез леко натискане засадете лучковичките през 8-10 см една от друга. След това ги засипете с изровената пръст. Ако луковичките са толкова едри, колкото трябва да са според препоръките, за 10 кв. метра ще са ви необходими към 800 г арпаджик.

Ето как се правят суперранни тиквички

Готварските тиквички не са особено претенциозни и са много подходящи за форсаж. За тази цел се нуждаят само от полиетиленово покритие под формата на тунел. За такова ранно производство семената се засяват за получаване на разсад някъде около 10-15 март. Подходящите сортове са Изобилна и Горнооряховска 1. Тъй като ще ви трябват малко растения, засейте семената в саксийки по едно. Разсадът става готов за около месец, тъкмо към средата на април. Прекопайте дълбоко обработената почва през есента сега на 12-15 см дълбочина. Няма да сгрешите, ако при тази обработка пръснете по десетина грама амониева селитра и суперфосфат на квадратен метър. Младите растения засадете в редица през 60 сантиметра едно от друго. Ако отглеждате повече тиквички, ще трябва да оформите две и повече редици на разстояние 110-120 см една от друга. Върху всяка редица изградете полиетиленов тунел с ширина в основата 70 сантиметра. Може да ги засадите и в двуредови ленти при разстояние между редовете 60 см, колкото е и разстоянието между растенията в реда. В такъв случай ги разполагайте “шахматно”, а тунелът ви трябва да е широк 110-120 сантиметра.

Оттук нататък основна грижа ще ви е да проветрявате чрез повдигане на полиетиленовото платно, така че температурата да не се повишава над 30°С през деня. През май демонтирайте тунела.

Иначе грижите са като грижи за тиквички, разрохкване на почвата, поливане, борба с болестите и неприятелите при нужда.

От отгледани по този начин готварски тиквички ще берете 15-20 дни по-рано.

Опитвали ли сте да отгледате салатно цвекло

Ако не сте, опитайте. Много е лесно. Подходящият момент за засяване на семената настъпва през втората поливана на март и продължава до началото на април. Във всеки случай то е по-топлолюбиво от морковите и лука и се засява след тях.

В условията на дворната градина семената се засява в редове на около 40 см един от друг. Ако искате да го отгледате на по-голяма площ, тогава за предпочитане ще е двуредовата или триредовата лента – 20-25 см между редовете и 50 см между лентите.

Семената на салатното цвекло никнат бавно и за да ускорите поникването, може да ги киснете във вода 5-6 часа при температура 23-25°С. През това време сменяте водата на 2-3 пъти. Киснатите семена се засяват веднага след като леко се просушат, и то задължително във влажна почва.

Когато растенията образуват 1-2 същински листа, се прореждат така, че между тях да има 2-3 см разстояние. Изскубнатите растения може да се използват за засаждане там, където редовете са по-редки. След около 2-3 седмици се прорежда втори път при окончателно разстояние 6-8 сантиметра. Повече не бива, защото кореноплодите, заради които се отглежда това растение, стават едри и груби.

МАЛКИ СЪВЕТИ

Ако не сте си засели граха през февруари, използвайте първата възможност през март. Колкото по-късно, толкова по-зле. Грахът е студоустойчив, а му трябва пролетната влага, за да се развие и да даде богата реколта.

Използвате ли за засаждане картофи от отгледаните за консумация, знайте, че ще получите поне с около 25% по-нисък добив, отколкото от отгледаните за производство на посадъчен материал в специализираните стопанства. Но това не значи, че ако са ви останали клубени от съхраняваните като зимнина, трябва да ги изхвърлите. Засадете ги. Все някаква полза ще има.

Искате ли да отгледате салати в дворната градина, и сега може да засеете семена, за да получите разсад. Подходящото време е най-късно до средата на март. По-нататък става излишно, защото салатите ще трябва се развиват в много топло време, а те не го понасят.

ПЛОДОВА ГРАДИНА

Облепихата заслужава интереса на любителите градинари

Тя успява да направи това благодарение на плодовете си. Макар и дребни, те имат кисело-сладък вкус и приятен аромат на ананас. Но може би по-важното е, че са богати на витамини, минерални соли (калиеви, калциеви, фосфорни, железни, борни, манганови, титанови и др.), мазнини и биологичноактивни вещества. По съдържание на витамин С се нареждат веднага след шипката. Широко се използват от народната медицина в много райони на света. Облепиховото масло се използва за лекуване на язви на дванадесетопръстника и стомаха, на трудно зарастващи рани и други заболявания. Бе доказано и че е полезно при лечението на лъчевата болест.

Облепихата е храстовидно растение, разпространено в Източен и Западен Сибир, в планините на Средна Азия, в Хималаите и Мала Азия, в южните райони на скандинавките страни и по Атлантическото крайбрежие. Естествени находища има в делтата на Дунав и по нашето североизточно черноморско крайбрежие.

Отглеждането на облепихата не е трудно, но си има своите особености. Тя е с повишени изисквания към светлината и влагата, предпочита леките глинесто-песъчливи и песъчливо-глинести почви. Облепихата е разделнополово двудомно растение – има мъжки и женски растения. Затова на 5-6 женски се засажда и едно мъжко, от което не се берат плодове. В корените на облепихата живеят грудкови бактерии, които могат да усвояват азота от въздуха. Това е от голяма полза за облепихата, но при новозасадените растения тези бактерии са все още малко и затова отначало те се развиват бавно.

Превъзходната Kюстендилска красавица

Кюстендилска красавица е името на нов сливов сорт, още не придобил по-широко разпространение. Създаден е в Института по земеделие в Кюстендил от ст.н.с. I ст. д.с.н. Васил Георгиев. Сортът се отличава със средно големи плодове. Средното им тегло е около 29,1 г, а на дължина достигат почти до 5 сантиметра. Синьо-виолетовата им кожица е дебела, жилава, здрава, с обилен восъчен налеп. Плодовото месо е жълтеникаво-зелено, плътно, сочно, сладко, с приятен кисел привкус. Плодовете узряват в края на август – началото на септември. По съдържание на сухо вещество и общи захари превъзхождат плодовете на сорта Стенлей и се доближават до него по съдържание на ябълчна киселина.

Дървото има силен растеж и образува средно гъста корона. Скелетните клони израстват под остър ъгъл, а скелетните разклонения – под ъгъл, близък до правия. Сортът встъпва рано в плододаване. Присаден върху джанкова подложка, на третата година ражда първите си единични плодове, на четвъртата се набират по около 3 кг, а на петата – около 20 кг. Средният добив от дърво през периода на изпитанията е бил 23,37 кг, докато от сорта Стенлей той е бил 18,2 килограма.

Кюстендилска красавица е слабо чувствителна на болестта монилия, толерантна е към шарката и проявява пълна устойчивост към болестта червени листни петна.

Неотложни грижи за малините

Пролетните грижи за малините започват с довършване на резитбата. Ако сте я направили така както трябва през лятото до есента на миналата година, сега ви остава само да съкратите запазените леторасти с около 20, но не и повече от 30 сантиметра и да отстраните някоя и друга запазена издънка. Ако не сте, ще трябва да изрежете всички дали плод миналата година леторасти, те вече са загинали, както и нови, които сгъстяват насаждението. Това трябва да се направи още при първа възможност през март, за да се извърши следващата операция по отглеждането – обработката на почвата. Но преди нея трябва да се потегне телената конструкция, която осигурява устойчивостта на растенията и удобството при грижите за тях.

С първата пролетна обработка на почвата не бива да се закъснява. Нейното предназначение е да унищожи поникналите през есента и зимата житни и широколистни плевели и да запази влагата от есенно-зимните валежи. По принцип тя е плитка и може да се извърши с ръчния култиватор или друго ръчно почвообработващо оръдие. Така почвената повърхност се изравнява, а равната повърхност изпарява по-малко. С нея се извършва и първото пролетно подхранване – по 50-80 г амониева селитра на 10 кв. метра. Такава е и дозата за второто подхранване. Времето за него е веднага след цъфтежа.

Март е времето за засаждането на лозички

Не е за предпочитане пред есенното засаждане, но пък тогава времето е много малко – лозичките се изваждат късно от вкоренилището и до трайното застудяване едва стигат дните за съхранението им в разсадниците. А и на тежки и влажни почви засадените през есента лозички се повреждат от чернилката. Така че март остава най-подходящо време. Не и по-късно. Не че не може, но тогава прихващането е по-рисковано и колкото по-късно, толкова и процентът на прихваналите се лозички е по-малък.

В дворни градини и при създаването на малки лозя лозичките се засаждат в дупки с размери 50 на 50 см широки и дълбоки 60-70 сантиметра. Преди това внимателно се подготвят. Ако има неотстранени корени по пръчката, те се изрязват до основата им. Най-долните (стъпалните) се опресняват до здрава тъкан или повече, ако са много дълги. Целта е да се разположат свободно в дупката. Така се постъпва със силно развитите корени. Дребните странични разклонения не е нужно да се изрязват. Колкото повече стъпални корени се запазят, толкова и прихващането е по-сигурно. Най-силният летораст се съкращава до чепче с две видими очи (пъпки). Ако има два силни летораста и силна коренова система, оставят се два чепа.

При изкопаването на дупката горният пласт от почва се отхвърля на една страна, а долният на друга. На дъното се посипва малко добре угнил оборски тор или компост и се заравя чрез накопаване. С около 5 кг тор или компост се размесва горната пръст и от нея се прави купчинка на дъното, върху която се поставя лозичката така, че корените да се разположат добре върху нея. Мястото на присаждането трябва да е наравно с почвената повърхност След това се досипва торо-почвената смеска и се притъпква с крака. Запълването на дупката продължава с почва от долния пласт. Преди да се напълни, се полива, за да се постигне по-добър контакт между корени и почва. До нея се забива и колче. Следва допълването. Накрая върху надземната част се насипва купчинка от рохка пръст, която да покрива с 3-4 см чепчето. Тази купчинка го предпазва от изсъхване и ако по някаква причина (силни дъждове, естествено слягане и др.) тя се разруши, веднага се възстановява. Така се поддържа докъм средата на август, когато се премахва напълно. В края на септември отново се възстановява, дори се прави по-голяма, за да предпази лозичката от зимните студове.

И накрая още един съвет. Ако ще засаждате лозички край пътеки и площадки, за да оформите асми, вместо дупки по-добре ще е да изкопаете траншея, широка 50 см и дълбока 60-70.

МАЛКИ СЪВЕТИ

Обърнете внимание дали диви зайци или други гризачи са повредили кората на младите дръвчета. През втората половина на месеца не предвиждат ли метеоролозите снеговалежи, трябва да снемете обвивките на стъблата. Под тях температурата доста се повишава, а това не е от ползва за развитието на дръвчетата.

Не закъснявайте с привързването на плодните лозови пръчки към носещата конструкция. Това се прави веднага след резитбата. Закъснението е причина за оронването на набъбващите пъпки, а още по-жалко ще е, ако се стигне и до оронване на покарали леторасти.

Ако ще засаждате малини, засаждайте ги колкото е възможно по-рано – през март, най-късно началото на април. Не се колебайте след засаждането да ги изрежете до 20-25 см височина. Някои в стремежа си да берат плодове ги оставят дълги, но това само ги изтощава, нови издънки малко се образуват или въобще не се образуват и засадените растения загиват.

РАСТИТЕЛНА ЗАЩИТА

Борбата с екскориозата започва отрано

Тази болест по лозата до неотдавна не представляваше интерес за българското лозарство. Сега я има навсякъде, макар и да не е в такива големи размери като маната например. Причинява се от гъбичка (Phomopsis viticola). Проявява се по листата и листните дръжки, по зелените и зрелите леторасти, по мустаците, по чепките на гроздовете и по зазряващите зърна. По листата се проявява като закръглени червено-кафяви петна, ограничени от сиво-черна ивица. В средата на петната се виждат черни точици. По леторастите петната са тъмнокафяви до черни, удължени. Кората се напуква. Кората на нападнатите зрели леторасти побелява на сектори. По зазряващите зърна се проявява под формата на черни петна. Те постепенно се разрастват и зърната се мумифицират. Болните леторасти стават чупливи и податливи на ниски зимни температури. Измръзва и засегната многогодишна дървесина. Повечето от главните пъпки в зимните им очи не се развиват.

Основен източник на заразата са заболелите едногодишни лозови пръчки. Лозите са най-чувствителни на заразата в периода от развитието на пъпките до отделянето на трети четвърти лист от филизите. Високата въздушна влажност в резултат на чести превалявания по това време благоприятства заразяването.

Борбата с тази болест се води предимно с химически средства. Пръска се първи път преди развитието на пъпките, след това във фаза “зелен връх на пъпката” и във фаза “пеперуда”. Следващите пръскания съвпадат с пръсканията срещу маната. Използват се препарати като Алиет 80 ВП, Дитан М-45, Санкоцеб 80 ВП и други. От значение е и своевременната резитба и изгарянето на изрязаните лозови пръчки.

Ягодовият акар плъзва в градината

В дворната градина той е опасен не само за ягодата. Напада хризантемите, здравеца, петуниите, цикламите, герберите и още други украсни растения. Това не само усложнява борбата с него, но повишава и нейното значение. Най-важното е да не се допусне намножаването му в по-големи размери. Именно затова е добре да се познава от всеки градинар, любител или професионалист.

Ягодовият акар (Tarsonemus pаllidus) е малко паякообразно насекомо. Трудно ще го забележите, а и да го видите, няма да го различите от други подобни на него акари, щом не сте ентомолог. Но по вредите, които нанася, безпогрешно ще установите присъствието му. Вреди, като смуче сок от листата. Предпочита младите. Нападнатите листа остават дребни, пожълтяват, деформират се и изсъхват или загниват /на приложената снимка личат нападнати вляво и здрави вдясно листа на ягодата/. Плодовете остават дребни и с ниско съдържание на захар. Растенията се изтощават, залагат по-малко плодни пъпки, а при по-силно нападение загиват.

Борбата с ягодовия акар не е много лесна. Трябва да внимавате да не си го внесете в градината с посадъчния материал. Всички грижи за ягодите помагат за преодоляване на вредите. С почистването на старите листа и други растителни остатъци и с обработката на почвата допринасяте за намаляване на опасността от бързото му намножаване. Ако се наложи да употребявате химически средства, потърсете препарат в агроаптеката.

Прасковената листна въшка е всеядна

Името й произлиза от там, че развитието й започва от прасковата, по която е и най-напред проучена, но напада бадема, кайсията, пипера, краставиците, доматите, картофите, зелето и още много други зеленчукови, декоративни и полски културни растения. Този неприятел е разпространител на повече от 100 вируса по различни растения, между които и на вируса, причинител на листното завиване по картофите.

Прасковената листна въшка (Myzodes persicae) зимува като яйце около пъпките на прасковата, бадема и кайсията. Когато в края на зимата пъпките започват да набъбват, тогава от яйцата се излюпват ларвите. Отначало те смучат сок от пъпките, а впоследствие се настаняват по листата от долната им страна. Листата се нагърчват, филизите закържавяват. Размножаването продължава, появяват се и крилати форми. Това са въшките разселителки. Те не са много добри летци, но вятърът ги разнася надалеч. Така попадат и по другите гостоприемници, където също причиняват повреди, размножават се и продължават да се разселват. По този път пренасят и вирусните болести.

За борба с този неприятел се използват инсектициди като БИ-58, Децис 2,5 ЕК и други. Химическата борба е най-ефективна, когато се пръска още в началото на развитието на неприятеля, по време на набъбването на пъпките. Тогава числеността му е по-малка, повредите все още не са чувствителни, а и най-важното – ограничава се по-нататъшното му размножаване.

Назаем от gradinata.bg

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *