Адвокат Васил Васев: Благоевград и околностите са потънали в боклуци, започнах да чистя с децата, защото нашият живот е сред природата, а не в моловете

Благоевградският адвокат Васил Васев е страстен планинар и алпинист. Катери български и алпийски върхове. Живот сред природата и природосъобразен начин на живот е неговият „modus vivendi“, в който възпитава и трите си деца. Планината е неговото светилище, за която милее и более, когато види поляните й замърсени и превърнати в сметища. Затова организира семейна бригада – с двете си малки деца, за прочистване на пътеките към хижа „Македония“  от отпадъците на пишман туристи. Ще се окаже ли заразителна соловата му акция срещу „боклукчийския вирус“ и за други доброволци и екозащитници, времето ще покаже.

– Адв. Васев, как Ви хрумна да съберете семейна бригада за почистване на боклуците в планината? Защо го правите?

– С децата се разхождаме постоянно навън сред природата. И преди, и по време, и след извънредното положение при нас нищо не се промени. Изключително рядко посещаваме молове, ресторанти и прочие, и тяхното “затваряне” остана незабелязано за нас. Навън – на въздух, в гората, дали със ски, „котки“, или просто по маратонки. Това е нашият семеен живот. И като тръгнем някъде и видим празни пластмасови бутилки, кенчета, фасчета, хартийки… ми кипва. Дъщеря ми Юли пита: „Ама защо са го хвърлили тук? Защо цапат? Нямат ли си пликче, чантичка за боклуците?”. Аз стоя до нея и понякога мълча. Тя знае, че е нередно. В раницата си събира всички остатъци. Разхождаме се, шуми реката, зелено, мокро, влажно, чист въздух и накрая… сметище. Споглеждаме се. Хайде, ние ще им покажем, че е нередно. Ще измъкнем дъждовника от минералната бутилка, изхвърлена на пътя, ще приберем опаковките от чипс, кафе… Накрая виждаш лицато на малките – ей такива, усмихнати до безкрайност. И те мили, радостни. Родителите ми са бивши военни и така съм възпитаван – на ред и дисциплина.

– Къде проведохте акцията и колко чували напълнихте с малките помощници?

– Започнахме по нашия маршрут в посока Чакалица, където се опитваме да направим първи катерачен полигон в района на Благоевград. Идват предимно деца. Важно е поне къщичката да си почистим първо. Напълнихме два чувала, и то в разстояние само на 1.5 км. Това е близко до главния асфалтов път за Бодрост и влизат повече хора, защото е леснодостъпно. Оттам са тези мизерии.

– Къде още попаднахте на сметища?
– Доста обикалям сега по нашите баирчета над Благоевград. Аз живея непосредствено в началото на село Еленово и всичко ми е познато наоколо. По пътя за село Марулево гледката е страхотна – целият град е на длан. Но отстрани на асфалта са боклуци до боклуците. Някой е спрял с колата, ял, пил и после си е оставил отпадъците. Да не кажа и други неща.
На спускането от село Марулево към село Айдарово – същото. В гората са изсипани строителни материали, гуми, пластмаса… А сметището е на 500 метра. Не му знам обаче статута, защото имаше табела за налагане на глоба от 500 лв. за нерегламентирано изхвърляне на отпадъци там вътре. Странно е. Боклуци има в посока село Делвино, и то в началото. Близо до жилищните блокове и “гетото”. Горе-долу навсякъде из близките села, квартали на Благоевград, е така. Коритото на река Бистрица е отвратително. Една група около моя колега Методи Байкушев чистиха, събираха боклуци. Страшно беше. Видях им снимките. И то в центъра на Благоевград.  В посока хижа „Македония”, особено преките пътечки – къде под камък, къде под дърво… хартийки, мокри кърпички. Отишъл XYZ на тоалетна примерно и като ги е скрил в храста, си мисли, че всичко е окей. Никой няма да ги забележи. Или фасчета. Или люспи от семки, кенчета от бира. Абе сложи ги в пликче, бре!
Същото е и по традиционните маршрути, особено лятото по Пирин, когато стават масови. Затова аз си обичам зимната планина. По-малко навалица. Само ти със снежните склонове, лавините… Без летни пътеки. Красота.

– Коя е най-отвратителната гледка, на която сте попадали?

– Опитвам да помня само красивото. Отиваш да спортуваш, да се разхождаш, да се отърсиш от стреса, да се забавляваш.

– Що за хора са тези, които замърсяват природата?

– Липсват им точки културно развитие. Така ще го кажа с едно изречение. Не искам никого да обидя.

– Подавали ли сте сигнали до контролните органи за боклуците, има ли реакция от тяхна страна?

– Не. Първо се опитвам сам да се справя или с моите приятели. Ако не успеем – тогава. Все пак слънцето не може да огрее навсякъде. И ние трябва да бъдем по-активни. Да не разчитаме само на държавни и общински органи.

– Търсил ли сте екоорганизации във връзка със сметищата?

– Засега не. Иначе поддържаме връзка с доста екосдружения.

– Участвал ли сте в други доброволчески акции?

– Да. Почти всяка година има кампания за почистването на Национален природен парк „Пирин“. Вихрен, Кончето, Синаница, Яворов – периметърът там е огромен и чувалите с боклук – многобройни.

– Ще продължите ли да чистите солово, или ще разширите бригадата?

– О, да. Групата се увеличава. Същата, с която катерим, правим преходи и прочие. Една кръвна група сме.

– Какво е състоянието на планинската маркировка и екопътеките?

– Традиционният маршрут до хижа „Македония” през зимата беше перфектен. Браво на хората от Планинската спасителна служба в Благоевград, ТД „Айгидик“ и парка, че беше обработван непрекъснато, за да позволи на туристите да стигат безпроблемно. Имаше някои пишман туристи, които забелязвахме зимата да тръгват по едни дънки и маратонки нагоре, но това е друга тема. Сега, след като снегът се стопи, ми направи впечатление, че доста от дървените мостове са изпочупени. Немалко пари са хвърлени там по европрограми, за да се направят. Лятото има стада с крави, които също правят поразии и ги събарят. Част от указателните и предупредителните табелки също са съборени. Маршрутът към Чакалица е по-малко посещаван и една събота решихме с Илко и Зоя Календерски да го ремаркираме с боя, докато се разхождахме в региона. Има какво да се желае. Но все пак това е Национален парк „Рила“ и ще трябва да се съобразяваме с това. За всяка една инициатива, добронамерена дори, е нужно разрешение от тях. Така и трябва. Ще направим предложение към тях безвъзмездно да им помогнем относно тези дървени мостове, да ги поправим, да възстановим табелките, маркировката на места и т.н.

– По време на извънредното положение поддържахте физическа кондиция с тичане в околностите на благоевградските села. Открихте ли интересни маршрути?
– Редувам бягане, колело, бягане, колело – и така всеки ден. Има връзка между баирите по селата Еленово, Делвино и Марулево. Национални състезатели по бягане идват тук и тренират. Това са стари мотомаршрути. Същото е с колоезденето. През Марулево, Делвино, до Бакър тепе. Стигал съм до Горно Осеново по време на извънредното положение.
Аз даже съм по-екстремен и се спускам с колелото и в гората, където тичаме. Както в бягането, така и в колоезденето съм аматьор и го правя за кеф. Да поддържам форма предимно.

Кои близки места бихте препоръчали на хората от Благоевград, които обичат да прекарват свободното си време сред природата?

– Освен любимата хижа „Македония” и красивия Мечи проход, една Чакалица примерно. Има връзка оттам по панорамното било до „Македония” отново. Царев връх и Марков камък от Горското стопанство на Бодрост. Мегалитното светилище под Царев връх трябва да се види. Като се качиш горе, на длан е цялата долина на река Бистрица. Може да се тръгне и от село Дъбрава дори. По високите махали на село Бистрица има малки, стари, но запазени църкви. Красиви. Като си напълнят хората примерно вода от извора на река Ковачица, могат лесно да се качат и догоре. Бакър тепе след село Марулево. Има доста маршрути, които не са трудни.

– Какво да очакваме от наскоро учредения алпийски клуб „Вертикални костенурки“ – Благоевград ? Името е много метафорично, чия беше идеята?
– Целта е да сплотим катерачно-алпийската общност в Благоевград и да приобщим колкото се може повече деца. Искаме да направим катерачна зала в Благоевград за изкуствено катерене. Също така правим опити да направим и първи катерачен полигон край града. Предвиждаме общи инициативи из Алпите. Идеята за клуба даде Иван Милчев. Ванката е треньор по бразилско джиу-джицу. Един от първите с черен колан. Треньор е в спортен клуб „Зенит-Ипон” – Благоевград. След един Северен ръб на Вихрен с него, след това ми звънна и ме попита: „Какво ще кажеш да си направим клуб?”. Любовта към високата планина при него е по наследство. И така започнахме. Включи се и Добри Беровски – мой съученик и треньор по таекуон-до.

Относно името. Всички клубове носят някакви високопарни имена. А сред алпийските среди манията за величие е реципрочна на високите върхове… А ние обичаме планината, боготворим я и решихме да се самоиронизираме. И тъй другият инициатор по създаването на клуба Иван Стоилов в един общ чат, където се уговаряме за катерене, го озаглави „Вертикални костенурки“ – и така тръгна и като предложение на учредителното събрание.

– Коронавирусът провали алпийската Ви подготовка, как ще компенсирате?
– Според мен все още не. Чакаме дали ще отворят Швейцария и Италия. Дали ще има 14-дневна карантина от тези държави и може да тръгнем. Ако ли не… Северната на Вихрен, Мальовица, Вратцата, ще си правим алпийски качвания. Каквото стане. Скалите са там и ще ни чакат. Дали тази година, или по-следващата. Ще ни чакат.
– Кои са Вашите учители по алпинизъм?

– Естествено, най-добрите – Димитър Колешев, Мартин Маровски, Виктор Варошкин, Косьо Локмаджиев, Жоро Пенов… От школите по алпинизъм и катерене. Вслушвам се в съветите и на по-старото поколение – Румен Дамянов (близък приятел на Христо Проданов) примерно. Пионерите в алпинизъма.
Иначе вдъхновител №1 е Боян Петров. А алпинист №1 си остава Христо Проданов. През 1984 година съм бил едва на 5 години, когато е стъпил на Еверест. И имам смътни спомени как всички чакаха новините от Хималаите на черно-белия телевизор.

– Имал ли сте критични ситуации и къде?
– Естествено, но по-добре да не говорим за тях.
Кое е Вашето любимо място в планината?
– Когато се добера до хижата и си поръчам боб чорба.

БЕТИНА АПОСТОЛОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

1 Коментар

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *