Адвокат Петя Хантова: Всички сме виновни за жертвите на домашно насилие, забързани в оцеляването, загубихме навика да общуваме нормално

Дами от Петрич рецитираха стихове в подкрепа на каузата “Стоп на насилието срещу жени”. Поетичната вечер премина при голям интерес с участието на юристи, учители, общински служители, общественици и граждани. Водеща беше адвокат Петя Хантова, която представи творби на любими български поети. Самата тя е автор на няколко стихосбирки, в които темата за любовта и обичта е водеща. Насилието познава покрай правните казуси в професията си, където трябва да защитава жертвите на агресия. Може ли насилие да се пребори с любов, за това разговаряме с Петя Хантова.
– Стихове срещу насилието над жени. Тази форма на съпричастност петрички патент ли е?
– Не, инициативата е на група творци и общественици от Хърватия и по-специално на радиожурналистката Лидия Пудак, но скоро много хора прегърнаха идеята в цяла Европа. Лично аз бях поканена да се включа в инициативата по линия на Световния съюз на поетите на италианеца Силвано Бортолаци от неговия представител за Сърбия – поетесата Дияна Юкерек от Суботица. Тя ми обясни, че от няколко години творци правят авторски рецитали в навечерието на 25 ноември – Международния ден за борба срещу насилието над жени и деца. По едно и също време (предварително координирано) в цяла Европа се четат стихове в знак на съпричастност с жертвите на насилие. През ноември 2015 г. Петрич бе първият български град (сред десетки европейски), включен в инициативата, която аз си позволих да видоизменя. Вместо да правим авторски рецитал, група ентусиасти – мои съграждани, решихме да поканим знакови жени на Петрич с различни занятия и възраст да прочетат свое любимо стихотворение, написано от или за жената. Това е нашият начин да противостоим на насилието с емоция и с различност. Няма по-голяма движеща сила от обичта и от жената, и съвсем естествено в нашата поетична вечер намират пристан лиричните поетични откровения на много български и чуждестранни автори.
За мен е чест, че родният ми град е първият, включен в инициативата. А тя е заразителна. Поканих свои приятели и почитатели на словото и с желание се включиха множество формални и неформални творчески обединения в Кюстендил, Плевен, Бургас, София. Тази година имахме изненада в инициативата да се включи и един ученически клуб от Варна с тяхната всеотдайна ръководителка Албена Янчева, които не само направиха четене, но и разговаряха с психолози и юристи по темата.
– Какъв е ефектът от поетичната вечер? Вълнуват ли се хората от темата за домашното насилие?
– Ефектът не е само в бялата лентичка на ревера. Хората се вълнуват и същевременно мълчат по въпроса. За проблема още се разговаря под сурдинка и с неудобство. А това не трябва да е така. Иначе на нашите вечери мисълта за насилието съпътства цялото мероприятие, но умишлено не е водеща и тикана напред. Идеята е да се противостои на насилието с позитивни емоции, каквито са обичта и нежността. Най-големият ефект според част от участниците е, че все повече хора – не само жени, но и мъже, се включват с желание и че заради самата поетична вечер всеки от участниците е попрехвърлил библиотеката, прочел е доста поезия, докато избере с какво да се представи. А самото четене е съвсем доброволно и нережисирано. Радва ме, че всеки път виждам нови и различни лица в залата и емоцията е заразителна.
– 28 българки са били убити от началото на 2018 г. от съпруг или партньор, а според организация “Анимус” има над 20 случая, които са извън полицейската сводка. Кой е виновен за тази черна статистика?
– Всички сме виновни – едните мълчат и от криворазбрано неудобство не смеят да заемат позиция по въпроса, другите се крият зад хиляди извинения, трети са дезинтересирани или открито неглижират въпроса. А той все повече назрява в обществото ни. В забързания съвременен и технологичен свят като че ли загубихме навика да общуваме нормално, да разговаряме спокойно и това се отразява на ръста на насилието въобще. Не бива, улисани в стремежа си за оцеляване или трупане на материални блага, да изпускаме нишката помежду си. Много от моите съвременници са изправени по една или друга причина пред дилемата TO BE OR TO HAVE? /Да бъда или да имам/. Но отговорът на този въпрос не трябва в никакъв случай да води до дисбаланс в морала и в съзнанието на човек. Нашите деца знаят много повече за насилието – не само от дигиталния им свят, но и от ежедневието си, и всеки от нас трябва да има позиция по въпроса и да говори с децата си на тази тема.
– Като адвокат имала ли сте среща с жертви на домашно насилие? Посочете примери.
– Като адвокат се срещам почти ежедневно с проблема – с насилие физическо, вербално, икономическо. Насилие над жени и деца, и над мъже, насилие от жени и от деца. Примери обаче и конкретни факти не мога да давам предвид спазването на професионалната етика и тайна.
– Кои са най-големите пробойни в Закона за защита от домашно насилие?
– Според мен е липсата на адекватна система за превенция, непосредствена и неотложна помощ на жертвата – и икономическа, и чисто психологическа, и не на последно място липсата на адекватна система за превъзпитание и реинтегриране на насилниците.
– Според съдии Законът за домашно насилие се използва като трамплин при бракоразводните дела. Какво мислите за това?
– Никой не се впуска доброволно за щяло и не щяло в този неприятен процес. Факт е, че в голяма част разводите са именно поради домашно насилие. В крайна сметка злоупотребата с права се санкционира от закона. Ако някой съдия е на такова мнение, то същият би следвало да открие и санкционира злоупотребата с права, защото пак той е този, който решава въпроса има или не насилие и ангажира отговорността на насилника.
– Какво трябва да се направи, за да се спре агресията в семейството?
– Трудна работа. Всяко семейство е различно, всяка личност е различна и универсална рецепта за това едва ли има. Общуването, връщането към изконните ценности, общочовешки и национални, би допринесло за ограничаване степента на агресията като цяло и в семейството.
– Грешка ли беше неприемането на Истанбулската конвенция?
– За мен лично – да. Профанизираха идеята и се избяга от отговорност. По силата на конвенцията България щеше да поеме ангажименти – и финансови, и нематериални в подкрепа на жертвите, в превъзпитание на насилниците, в изграждането на национална мрежа от центрове за подкрепа и защита, защитени жилища и прочее, щеше да се въведе единен механизъм и алгоритъм за помощ и противодействие на насилието над деца. Неприемането на конвенцията за мен е проява на толерантност към насилниците. Лицемерният морал надделя, за жалост не за първи път в последните години. Все пак по силата на eвропейското право конвенцията не след дълго ще се наложи да бъде прилагана и в България.
– Кой е любимият Ви стих, който рецитирахте на вечерта срещу насилието? Или мисъл?
– Лично аз този път рецитирах любими мои съвременни автори – Мая Попова, Биляна Попова и любимият ми Ивайло Терзийски-Барона. Насилието има много лица – понякога е грубо и първично, понякога е изтънчено, рафинирано цинично. То не познава възраст, пол, професия и обществен статус. И ако при първото най-сигурният щит е първосигналният инстинкт за самосъхранение, то “високоинтелектуалния” насилник не можеш да го спреш току-така. Скрил дребната си стотинкарска душица зад маската на фалшивото благоприличие и фасадата на морала (все категории, стоящи далеч от истинската му същност), такъв човек издевателства над другите, за да прикрие собствената си душевна невзрачност. Само по този начин, мачкайки душата и достойнството на другите, може да се види (само в собствените си очи, разбира се) значим и важен. И да, човешкият ръст е от значение – той обаче няма цена (както и достойнството междувпрочем) и не се измерва в сантиметри – висотата на помислите прозира не само в скрития контекст на думите, но и в делата и в елементарната и ежедневна хигиена на общуването, и отношението ти към заобикалящия те свят.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА

 

Коментар с Facebook

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *