Адвокат Петя Хантова: Нашата гилдия остана почти без доходи след затваряне на съдилищата заради пандемията, следващите месеци ще са въпрос на оцеляване

Петя Хантова е адвокат по професия и поет по призвание. Автор на няколко стихосбирки, в които доминира темата за любовта. Последната й книга “Тъгата й отива” бе представена в Петрич, Благоевград, София, Варна, Кюстендил и др. с артистични рецитали, които зарадваха ценителите на лириката. В родния й град Петрич тя е вдъхновение и пример за младите поети от клуба към читалище “Братя Миладинови”, в който се провеждат Поетичните вечери, станали нейна запазена марка.
Как й понася принудителната карантина, как оцелява, каква е връзката между коронавируса и пеперудата и какво ще се случи с човечеството, разговаряме с адвокат Петя Хантова.

  • Как минава животът под карантина на един адвокат и творец?
  • Не по-различно от живота на всички мои сънародници – самонасилих се да огранича физически социалните си контакти, престоявам повече у дома със семейството си. Понякога, като ми дотегне от тревожните емисии новини за пандемията и от суматохата около дистанционното обучение на двамата ми синове, се скривам от всички в кантората ми, за да остана насаме със себе си.
  • Как се свиква да бъдеш затворен между 4 стени и в кръга на шегата разбра ли какво изпитват задържаните лица и затворниците?
  • Мисля, че е невъзможно да свикнеш да бъдеш затворен. Не оставането в затворено пространство, а мисълта, че ти е отнета свободата на придвижване не изцяло по твоя воля, е непосилното в случая. Именно поради това задържането под стража и лишаването от свобода са най-тежката форма на репресия спрямо личността.
  • Неизбежни ли бяха въведените ограничителни мерки, извънредното положение и няма ли опасност да се нарушат основни човешки права и свободи?
  • Не бяха неизбежни, но бяха необходими и навременни. В противен случай бихме платили огромна цена, която би ни съкрушила и в личен, и в социален план. В този смисъл и с оглед създалата се внезапна ситуация в световен мащаб, приемам временното ограничаване на част от свободите и правата ни, но само и единствено с цел овладяване на пандемията от Ковид-19. Възприемам го като избор на по-малкото зло. Но това състояние не следва да продължава дълго, защото ще се завихрят други социални явления. Опасявам се, че гладът ще надделее страха. Някой може да хареса ограничените права на гражданите и да се опита да извлече дивиденти от ситуацията. Затова като граждани трябва да имаме по-изострени сетива за злоупотребата с власт, за законност и морал, ако щете. И за липсата им, разбира се.
  • Като човек, който знае няколко езика и борави свободно с френски и италиански, търсиш ли източници на информация в западната преса и какво научаваш за ситуацията там?
  • Последните години свикнахме да сме граждани на света, да живеем, творим и работим по-глобално от преди. Разстоянията и местопребиваването ни промениха смисъла и значението си. Информация за това, което се случва, получаваме навсякъде и отвсякъде. Напоследък имам повече време за общуване в социалните мрежи с мои стари приятели, пръснати на пет континента, и от тях научавам същото като от световните медии – изненада от случилото се, страх от неизвестното, несигурност за бъдещото ни съществуване. Със сигурност обаче животът ще продължи, но и няма да бъде същият.
  • Какви са минусите и плюсовете на социалната изолация за тебе?
  • Аз съм свободолюбив и динамичен човек, но и домошар. Зодия Рак съм и максимата за дома като моя крепост напълно ми пасва. Както казах вече, плаши ме не социалната изолация (защото такава има във виртуален вариант), а обстоятелството, че физическата изолация се налага против волята ми, че не е плод на свободно взето решение за това, а е провокирана от фактори отвън. Накърненото чувство за свобода й противостои. Въпреки това и тази социална изолация има ползи – имам повече време за децата си, за близките, за хубава книга, да остана насаме със себе си, за да чуя това, което казва сърцето и тялото ми. Дава ми възможност да се преоткрия, да се усъвършенствам, да забавя темпото и да се насладя на това.
  • Колко пъти излизаш от вкъщи? Липсват ли ти живите контакти с твои близки и приятели, разходките в планината?
  • Няколко пъти седмично излизам от вкъщи по битовизми – неотложна работа, аптека, набавяне на хранителни продукти. Ще излъжа обаче, ако кажа, че съвсем не ми липсват контактите и свободното придвижване. А с близките ми хора съм в постоянен контакт, макар и виртуален. Що се отнася до планината – определено ми липсва, че не мога да посрещна утрото в Беласица и да се насладя на пролетта в багри и аромат.
  • Имаш ли обяснение откъде и защо ни сполетя тази пандемия? Кой отвори Кутията на Пандора?
  • Както за всичко, и за тази пандемия търся причината в човечеството. Като че ли материалното, комерсиалното, битовото ни завладя до степен, че забравихме да се вслушваме в природата и самонадеяно пренебрегвахме обстоятелството, че нарушеното равновесие може да доведе до катаклизми – природни, социални, и както в случая – медицински. Човекът е точно като Пандора – има всички дарове на света, но не умее понякога да ги използва разумно. Точно затова получаваме урок за самозабравянето си.
  • Сега съдилищата са затворени и това ще продължи още.Извънредното положение бе удължено с още месец. Как ще се отрази това на работата на магистрати и адвокати?
  • Притеснява ме безвремието в съдебната система и дано по-бързо да се възобнови съдопроизводството. Доколкото знам, магистратите ще се лишат от част от съдебната си ваканция, но за колегите адвокати нещата стоят различно. Адвокатите са самоосигуряващи се лица и доходите им зависят от работещата съдебна система. Затова веднага след заварянето на съдилищата нашата гилдия остана почти без доходи и на огромно изпитание. Следващите месеци ще са въпрос на физическо оцеляване на близо 15 000 адвокати и семействата им в България. В този ред на мисли съм лично засегната от твърденията на един политик, че хората със свободни професии – адвокати, архитекти, артисти, са маргинали и нямат нужда от подпомагане, въпреки че именно тях пряко и непосредствено удари кризата, и именно за тях пораженията и последиците ще са огромни. В крайна сметка именно това е цветът на нацията, който произвежда голяма част от брутния вътрешен продукт. Омерзително е отношението на представители на управляващите към гилдията и към свободните професии въобще, но в крайна сметка по определение сме САМО и ще трябва да се оправяме и сега сами. И това ще мине. Само че едно такова отношение оставя горчива нотка у всеки един от нас, практикуващите свободни професии. Вместо да чакаме помощи и подаяния от държавата, предложихме като гилдия да бъдем компенсирани с извънредни и временни данъчни облекчения, които да ни мотивират да се справим със ситуацията. Призивите ни засега и както винаги досега остават глас в пустиня. Като виждам обаче как се промени за дни отношението към медиците, не губя надежда властимащите да преосмислят отношението си и към свободнопрактикуващите.
  • Вярваш ли, че българските лекари ще се справят?
  • Определено. В последните години всеки един мой дъх дължа на българските лекари, които всеотдайно ми помагат в една моя лична битка. Дано обществото преосмисли отношението си към медицинската гилдия въобще, защото настоящата ситуация ни напомни за стойността на усилията, които полагат незабележимо, но ежедневно. От друга страна, времето е такова, че всеки един медик следва да докаже, че Хипократовата клетва е нещо повече от думи – следва да изпълни със съдържание смисъла й чрез дела.
  • Сега или преди имаш повече време за уединение, размисъл и творчество? Как се отразява карантината на духовния ти живот? Написа ли нови стихове?
  • Творческото уединение е различно от социалната и физическата изолация. То е едно особено състояние на духа преди всичко, своеобразно обръщане към Аз-а и неговите нематериални потребности. Лично аз често творя, когато съм под стрес. Някак си се изчиствам от емоциите си чрез писане. Това е моят начин за самосъхранение. Карантината обаче провали (временно надявам се) плановете ми за срещи с читателите ми в Кюстендил, Враца, Белоградчик. Но и не губя вяра, че ще осъществя и тази емоция скоро.
  • Какво би казала на почитателите на твоята лирика?
  • Да им благодаря, че споделят емоцията ми. Добрите им думи ме окрилят и ми дават особен устрем да продължа напред – да творя и да живея дори.
  • Как ще излезем от този социален експеримент? По- бедни материално, но по- богати духом, пречупени или смирени?
  • Няма спор, че ситуацията, в която внезапно бяхме поставени, ни свари неподготвени. У много хора паниката взема превес, а същевременно като в странен сън животът замря. Дните ни минават на забавен каданс, в което можем да открием и нещо добро – имаме повече време да се обърнем към себе си и да преоткрием същината на съществуването си. Защото няма значение колко пари имаш в банковата си сметка, след като е невъзможно да купиш това, което не се усеща – въздуха и здравето. Те са като свободата – без цвят и мирис, но липсата им е болезнено усещане. Надявам се, че всичко ще свърши някога и тогава всеки един от нас ще бъде малко по-смирен към природата, по-непримирим към неправдата и по-богат духовно.
  • Какви изводи можем да си направим за световното бедствие, което ни сполетя?
  • Че глобалният свят е хубаво нещо, с което лесно се свиква, но е и предизвикателство да държим сетивата си отворени и да реагираме незабавно при всяка една опасност за човечеството, независимо къде по света се случва. Това бедствие като че ли онагледява теорията за ефекта на пеперудата – когато някъде по света пеперуда разпери крила и раздвижи въздуха с енергията си, може да предизвика катаклизъм на другия край на земното кълбо.
  • Мислиш ли, че природата ни дава урок?
  • Със сигурност. Когато човек се самозабрави, някой трябва да го смъмри, ако не разбере – да го стресне и да му напомни, че и той, и всичко, изградено от него, не е вечно и незаменимо. Че всички и всичко на тази планета е във взаимна връзка и е от жизнена важност да има равновесие – в екологичен, социален, но и духовен план.
  • Вярваш ли в пророчества, че човечеството се приближава към своя край? И понеже цитират под път и над път Ванга по различни поводи, знаеш ли да е правила предсказания за това бедствие?
  • Вярвам в тук и сега. Чувала съм цитати и предсказания от кого ли не и не желая да ги коментирам. Човек разполага само и единствено с настоящето си и трябва да изживее всеки един свой миг с устрем, но и с отговорност. Не е необходимо да вярваш в пророчества, а само да си отвориш добре очите и сърцето, за да узнаеш, че човек сам програмира унищожението си със самонадеяното си и безпардонно отношение към природата.
  • Вярваш ли, че управляващите ще се справят с тежката икономическа ситуация, която се задава?
  • Последните години сякаш живеем на две скорости, държавата ни е разделена на две – столица и провинция. Социалните ножици са обтегнати до крайност. Липсва средната класа, а тя е гръбнакът на всяко общество. Ако с действия, а не с думи управляващите докажат, че са и държавници, с общи усилия на всеки един от нас нещата могат да се овладеят. Неслучайно китайският йероглиф за криза означава и възможност. Кризата ни дава шанс да се преосмислим и да пренасочим енергията си към нещо градивно. Този шанс е за всеки един от нас, но и със същата сила важи и за управляващите. Вярвам, че ще се справим като нация.
  • Вярваш ли, че политиците ще надскочат партийните интереси и боричкания в тази криза?
  • Знам, че са длъжни да го направят – за себе си, за избирателите си, за народа си, за човечеството като цяло. Сега е време всеки политик да докаже, че е и държавник и че може да постави общополезното над тяснопартийния интерес.
  • Дали пък Ковид-19 няма да даде нов живот на надписа на Народното събрание и общата беда да обедини българите?
  • Надявам се. Не – вярвам в това. Ежедневно сме свидетели на немислимо допреди месец обединение. Пошлото, материалното, комерсиалното, жълтината бе избутана на заден план, за да даде път на изконни човешки ценности, на съпричастността и солидарността, които бяхме позабравили напоследък. Обществото ни внезапно преоткри идеята за съединението и силата на духа на българския народ, и то не по партийна повеля.
    БЕТИНА АПОСТОЛОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

3 Коментара

  1. бай Курти

    Горките адвокати, ще отслабнат без заплата няколко месеца, ами хайде да им открием сметка и да им събираме помощи!

    Отговор
    1. Фани

      Отворко, защо не си ближеш задника и не се бъркаш в работата на тези, които никога няма да достигнеш?

      Отговор

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *