Американският учен Джеймс Кларк: Отричането на българското наследство от Скопие е като отричането на Петър от Христа. Но Петър се покайва!

На 3 декември Македонската академия на науките и изкуствата (МАНИ) излезе с “Харта за македонския език” (Повелба за македонскиот jазик), според която официалният книжовен език на Република Северна Македония е отделен и самостоятелен, със собствена генеалогия. В отговор три институции на Българската академия на науките – Институтът за български език, Кирило-Методиевския научен център и Институтът за исторически изследвания, излязоха с позиция, в която посочват защо е невъзможно да има самостоятелен македонски език, и обявиха, че македонският език е писмено-регионална норма на българския език.
Стотици са свидетелствата, че славяните в Македония са българи, а езикът им – също български. Потвърждения за това има безчет. Световни учени от Европа и Америка правят на “пух и прах” фалшификата “македонска нация и език” и доказват в изследванията си кражбата на българската история.

Преподавателят по право и икономически науки в Страсбург проф. Гюн Еро в книгата си “Народни езици и езици в Европа” казва, че езикът във Вардарска Македония е по-близо до българския и че още в Средновековието Македония е била християнската люлка на България. За езика, който титовци насила въведоха, френският професор изрично пише, че е създаден, “за да обърква идеите”.
Американският учен д-р Джеймс Ф. Кларк е още по-категоричен, като казва: “Отричането от страна на македонците на българското наследство е сравнимо с отричането на Петър от Христа. Но Петър се покайва!”. Това ярко сравнение Джеймс Ф. Кларк прави в речта си на годишния конгрес на Македонските патриотични организации /МПО/ от САЩ и Канада, който се провежда през 1979 г. в Питсбърг, Пенсилвания. Речта му, озаглавена от “Св.св. Кирил и Методий до Хорас Лънт и Блаже Конески: език и националност”, е публикувана в органа на МПО – вестник “Македонска трибуна”, на 27.09.1979 г. на английски език. Македонските патриотични организации бяха създадени и ръководени от Иван Михайлов като задграничен аналог на ВМРО и в тях членуваха хиляди прокудени от комунистическия режим български емигранти.

Ето част от речта на д-р Джеймс Кларк, предоставена ми от Вида Боева-Попова, която в завещанието на последния велик водач на ВМРО Иван Михайлов бе посочена за негова наследница:
“Има два тъй наречени македонски литературни езика, отдалечаващи се един от друг с 1018 години. Този на Кирил и Методий е първият славянски език, с първата славянска азбука – глаголицата, по-късно преобразувана в кирилица. Същата е приета от всички славяни и се превръща в световен език – първият език и азбука в Европа с религиозна основа. Другият, който сега се прилага в Югославска Македония, е най-късният, най-малкият /с изключение на лужишко-сръбския/ и можем да предположим – последният славянски литературен език. Кириловият старобългарски, или староцърковнославянски, е говорен първоначално от славянското население на сегашна Гръцка, или Егейска Македония /Лънт, “Староцърковнославянски”, стр. 2/.

Новият македонски е направен от диалектите в центъра на Югославска /Вардарска/ Македония. Подобно на Св. Кирил, Хорас Лънт е изтъкнат полиглот. От 1959 г. професор по славянски в Харвард, свързвал двата края на дългата македонска улица. Неговият голям труд “Граматика на македонския литературен език” /1952 г./ е първото лингвистично описание и анализ на езика в историята. Граматиката на Лънт е единствената, вписана в “Историята на македонския язик” от Конески
/1963 г./, с изключение на неговата собствена.

Самият Лънт ни казва как открива Македония в предговора на граматиката. Докато е в американската армия през 1944 г., той попада на нелегални периодични публикации на македонски диалект. След войната посещава лекции по македонски в Прага и през 1950 г. в Блед, изнасяни от водещия авторитет на Скопие Блаже Конески, спонсориран от Югославския съвет за наука и култура. През 1951 г., току-що докторирал в Колумбия, прекарва 3 месеца в Скопие с финансовата подкрепа от Югославския съвет за наука и култура и македонското Министерство на образование, наука и култура. Там той е под напътствията и подкрепата на проф. Конески и сътрудници от университета в Скопие. Така Славянският семинар на Конески играе ролята на съдия и жури при установяването на стандартите. “Граматика на македонския литературен език” е напечатана в Белград и публикувана от македонската държавна преса в Скопие през август 1952 г. Следователно тя би трябвало да се счита за официална.

Една от първите работи на 122-мата делегати от Македония на Антифашисткия освободителен конгрес, състоял се тайно на 2 август 1944 г. в манастира “Св. Прохор Пчински” в Сърбия, бе следният декрет:
1. В македонската държава като официален се приема македонският език.
2. Това решение влиза в сила незабавно.
Това би трябвало да е най-бързото създаване на литературен език в историята. Комисия, включваща Блаже Конески, бе съставена през декември да обясни новия литературен език. Той изниква на 3 май и 7 юни с нова азбука и правопис. 
Не съм тук, за да споря с настоящия македонски език. Всеки човек има правото да създаде и пише на свой собствен език, също така надграждането на един диалект и превръщането му в литературен език не е ерес. Обаче само в полицейска държава е възможно един език да бъде узаконен за една нощ.

До 19-и век литературният език, използван от българите в Македония, е някаква форма на български или сръбски вариант, русофициран църковнославянски със степени на разговорни примери, както в тъй наречените дамаскини. През първата половина на 19-и век се използва и гръцки /или славянски и гръцки/, но развиващият се литературен език бе същият като онзи, употребяван из цяла България, с примесени понякога македонски диалекти.
Между войните в Югославия езикът бе сръбският по насилие, докато българският бе забранен.

Според проф. Лънт македонският “се възродил” с публикацията на Конески през 1951 г. и с Тошевския малък “македонски правопис”. Той доста прибързано заяви, че плагиатствал своята граматика, че македонският е достигнал степен на хомогенност в сравнение с онези на останалите балкански езици – това в течение на 6 години.
Главният архитект на езика е проф. Конески, председател на Македонската академия на науките и изкуствата.
Литературният македонски език дължи съществуването си на Тито и включването на Македония в неговата 6-стайна федерална къща. Новата федерална идея бе поставена през 1942 г. и публично излюпена в яйце през 1943 г.

Новата “равноправна” македонска република бе обявена през 1944 г. в манастира “Св. Прохор Пчински”. Мотивите за нейното съществуване помагат да се обясни много добре нейният следващ характер: отношението на Македония с Белград са като кървяща язва във военния период, опцията на Сталин да бъде обезглавена заради исканията си БКП, Македония и партизанското движение там да бъдат насилствено обвързани с нова Югославия и имаше трамплин да се използва Вардарска Македония като магнит или трамплин за придобиването на гръцка и българска Македония и възобновяване на поделена Македония.
Една отделна Македония трябваше да има свой официален литературен език – различен от български и сръбски. Избран бе западномакедонският, който е във Вардарска Македония. Един език с фолклорна основа, на един относително старомоден народ се оказва и необходимо, и трудно да се приспособи към условията на 19-и век. В допълнение за намиране или изковаване на местни народни думи, за заместване на българските литературни изрази създателите на македонския език отбягват имащите на ръка български /или руски, или сръбски/ технически и други ултрамодерни изрази в полза на западните, включително американски термини.

Целта е да се направи Македония колкото се може по- различна. Резултатът е един варварски жаргон, буквално МАКЕДОНСКА САЛАТА.
Измислена бе отделна македонска азбука, направена ненужно различна от българската, включваща няколко чудати сръбски букви и някои букви, които не се намират в която и да е било друга Кирилова азбука. За разлика от условното прерязване на българската литературна пъпна връв, съществува всекидневен контакт със сръбския посредством училището, пресата, радиото, политиката и армията. За македонците сръбският трябва да бъде втори официален език.

Проф. Лънт ни напомня, че “един език може да бъде изобразяван и изучаван без ни най-малко познания по история” – за съжаление е вярно за някои от нашите американски езиковеди. Но също вярно е, че “елементи от историята винаги присъстват”. Новата македонска държава и специално езикът изискват историческо осмисляне, за да оправдаят своето отделяне. Обезкуражаващият факт обаче е, че в действителност не е съществувала македонска “държавна история” като такава. Следователно скопските учени намират за нужно пренаписването на балканската история поне от Кирил и Методий, за да направят място на Македония. Както казва Лънт: “С изключение на краткия период под Самуил в края на 9-и век, Македония никога не е имала свое управление” /Граматика, стр. 3/, защото нейната история досега е била неизменно писана главно от гледна точка на България. 

Македонските историци отнемат на българите части от историята им. Например: Св. Климент, пръв ученик на Св.св. Кирил и Методий, чиято годишнина бе отпразнувана през 1966 г. в Охрид като македонска, с проф. Лънт като почетен гост. Друг пример са богомилите, които македонците смятат като свое национално движение.
Пред делегатите на конгреса на МПО в заключение д-р Кларк казва: “Запознати сте с всички изкривявания и отричания на българската история, литература и култура относно Македония – всички идващи от Скопие. Но ние тук също имаме учени, привидно невежи по българо-македонската история. Вземете проф. Голаб от Чикаго, който цитира труд на руския учен Селищев за “Полог и неговите обитатели българи” като “Полог и неговите славянски обитатели”. В Чикаго Конески получи почетен докторат като “баща на македонския език”.

В действителност ТИТО Е “БАЩАТА”, КОНЕСКИ “МАЙКАТА”, А ХОРЕСТ ЛЪНТ “АКУШЕРКАТА”.
Този вид историческа гимнастика и диалектически материализъм, каквито си позволяват в Скопие, поставят идеологическата кола пред историческия кон: веднага се появява ултрамакедонски национализъм, един подарък от Маркс, след това идва създаването на “държава”, след това официално език, после подкрепяне на “история” и най-после какво” Македонско самосъзнание”
Не намирам бързо или лесно решение на днешната версия на вековните македонски въпроси, измислени от Берлинския конгрес през 1878 г.

Мое убеждение е обаче, че историческата истина ще надделее и наш дълг е да се погрижим тези истини да не бъдат забравени. Това е най-малкото, което бихме могли да направим”, завършва речта си д-р Кларк.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА

Коментар с Facebook

loading...

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *