Анели Никова е певица със солиден стаж на музикални сцени не само в България, но и в десетки страни в Европа, Азия и Африка. Кариерата й стартира от родния Благоевград като солистка на Биг Бенд Благоевград още като ученичка в музикалната паралелка на Националната хуманитарна гимназия. Преди 2 г. тя се прибра у дома, за да рестартира кариерата си, като за втори път се записа за студентка, този път по акушерство в ЮЗУ „Н. Рилски” – Благоевград. Първата й диплома на бакалавър е от Консерваторията, магистърска степен по тонрежисура е завършила в Амстердам. Паралелно със следването си не спира да работи в един от най-посещаваните нощни клубове в областния център на Пиринско.
– Анели, как ти понася карантината?
– След 10 г., в които непрекъснато работя на сцена, лично аз се почувствах добре в началото на карантината, защото имах нужда от почивка. Отделно заради следването последните 2 г. са ми изключително натоварени, получи се едно пренатоварване заради почти 24-часови ангажименти. Та първата седмица я почувствах като почивка. След това обаче нещата започнаха да стават наистина тежки. И мисля, че за доста хора е така, защото не излизаш, а ако го правиш, е на минимално разстояние до магазина и обратно. Отделно са всички останали проблеми, които се случват с работодатели и непредвидени ситуации, които толкова много натоварват психиката ми, че на моменти нямам силата да уча и да подготвям рефератите, които ни изискват.
– Спомена за проблеми с работодатели, визираш съкращения в клуба, в който работиш ли?
– Да, това визирам, но при нас към този момент ситуацията е неизяснена. Аз не съм на борсата официално, но не съм и в платен отпуск, нито в неплатен. От 2 седмици съм в ситуация на липса на каквато и да е информация, а работодателят нищо не коментира. Той имаше препоръки към нас, които аз не приех и нямам обратна връзка. Когато си артист в България, дори да си подписал договор, нещата не са като в чужбина уредени, защото се оказва, че в ситуация като сегашната обезщетението от борсата би било в порядъка под 200 лв. месечно.
– Как се справяш без приходи?
– С помощ от приятел. Това е истината. И не се срамувам да го споделя.
– Все пак ти си от хората, които не се спират да работят…
– За мен е изключителна болка, че в този момент не само аз, а и други мои колеги ми признават, че работодателите им не се обаждат и не си вдигат телефоните. Ние сме хора, които забавляват други хора и даваме много от себе си. В тази ситуация, в която човек не се интересува за човека, ставаме много чувствителни на темата. Работя в едно от най-популярните нощни заведения в града и допреди месец съм била изключително активна. Ако един такъв клуб, който е имал много високи приходи и за щастие на всички нас това място се пълни със страшно много клиенти, не може да поеме отговорност към своите трима артисти и персонал от общо 5 човека, то тогава какво да кажа за заведенията, които поддържат екип от 10 музиканти и 30 души персонал, кухня и т.н.?! Безкрайно шокирана съм от ситуацията и от това, че никой не ни се обажда и никой не се интересува от нас! От разговорите ми с колеги виждам, че и те не знаят какво да правят, взимат от приятели пари назаем, но те свършват и на никого не му пука какво се случва с нас. Ние нямаме право на борса, а и нямаме право на помощта от държавата 60/40, защото за нея трябва да са изпълнени всички условия за редовно внасяне на данъци, осигуровки, което се оказва, че не навсякъде е правено. Излиза, че нашите работодатели са изкарвали сериозни суми от клубовете, а са си карали нещата през пръсти. Аз персонално съм изисквала документите ми да са наред, но масово това не е правено. Пак ще повторя, че работя в едно от най-популярните заведения в Благоевград.
Покрай всичко, което се случва, разбрах, че има хора, които са готови и ще ми подадат ръка, но адекватно ли е това да се случва, при положение че човек е работил изключително активно и не е почивал? Нормално ли е работодателят да ти каже: „Обърни се към приятелите ти да ти помогнат“?! Аз не го приемам за нормално. А работодателите ни са извадка от системата, свързана с управлението в България, защото на тези хора са дадени възможности да правят неща, които не са дадени на мнозина други. Аз също съм била в чужбина, работила съм и съм получавала добра заплата, но спестяванията ми са отивали по предназначение, защото животът върви, а и работата ми изисква да инвестирам в нея. В моята ситуация са още много артисти. Наглост е някой да ти каже „Смени стандарта си на живот“ или „Продай нещо“. Хора, как така ще ни казват да продадем нещо, за което сме се трудили толкова години и сме спестявали месец по месец?! Това е наглост!
– Разликата при теб е, че паралелно с работата върви и следването, колко време заделяш сега за подготовката си от вкъщи?
– Големият проблем при моето следване предвид специалността ми е практиката. Тя е незаменима и е невъзможно да се организира онлайн. Ние сме на дуално обучение – взимаме теорията и веднага след това я практикуваме. Изпускаме огромна част учебен материал, който не знам как и кога ще ги наваксаме. Преди малко се чух с моя колежка от курса и се оказва, че всички имаме едни и същи въпроси относно изпитите, ще има ли край на учебната година, кога ще бъде това и изобщо ще успеем ли да завършим този курс. Нашето обучение изисква да четеш и денем, и нощем, първия семестър имахме тежки изпити. Медицинските специалности като цяло в момента много страдат, осакатени са, защото няма как да завършим годината без практиката. Очакваме практическите ни занятия да се изтеглят през лятото, също и сесията да е тогава. Надяваме се да се удължи учебната година, но не знаем дали и извънредното положение няма да се удължи.
– По колко часа на ден учиш?
– По повече от 8 часа.
– Сериозен труд е…
– Може би заради навика от работата ми вечер съм по-продуктивна и снощи например започнах да пиша реферата си в 6 следобед и приключих в 4 през нощта. Преди седмица предадох реферата си по акушерство, а снощи довърших този по гинекология, като по всички дисциплини, преди да започна да пиша, имам сериозна подготовка, която включва не само четене и ровене в предимно медицински сайтове, но и доста преводи от чужди такива. Предстои ми да се занимая с нервни болести, хигиена и екология и специални грижи за бременни и родилки с нормални и патологични раждания. Безкрайно трудно ми е да се справям, защото през изминалите 2 г. бях изключително активна и в други бази освен тази на МБАЛ – Благоевград, преминавах и през обучение в София. Това е лично решение да допълвам обучението си с допълнителна практика по различните дисциплини. И тъй като аз имам огромен интерес към хирургията, се включих преди няколко месеца в такова обучение в Правителствена болница. И това, което полагаме в момента като усилия, трудно се натрупва. Знанията, ако не се затвърждават, се изтриват. Няма как да имаш 3-месечен „прозорец“, в който да си стоиш вкъщи и да учиш само теория, и след това в практиката да нямаш затруднения! Доста сложно и трудно ще е за нас. А и ние сме нормални хора като останалите, не може да имаш финансови затруднения, да си затворен вкъщи и да не се чувстваш зле!
– Има ли нещо, което ти дава положителен заряд в настоящата ситуация?
– Хората около мен. Миналата седмица споделих публично негодуванието си от случващото се и много хора ми се обадиха да ми кажат: „Ако имаш нужда от нещо, позвъни!“. Аз съм позитивен човек и това ме крепи. И аз като повечето хора се притеснявам за здравето си, защото допреди месец съм била на работа с по 250 човека в клуба на вечер и паниката да не съм се заразила с коронавирус я имаше доста дълго време. Има моменти, когато започвам да кашлям от сух въздух и мисълта ме отвежда към Ковид-19.
– Сутрин, след като се събудиш, слагаш ли си грим и тоалет за излизане?
– Да си призная, грим не съм си слагала от един месец, косата ми е вързана и почти не свалям пижамата, ако не броим редките излизания до хранителния магазин. Това не е знак на депресия, просто не виждам нужда да се преобличам постоянно. Далеч съм от мисълта, че е възможно да се избегнат депресивните състояния, чийто пик по принцип настъпва с пролетта, а сега е двойно провокиран и от ситуацията около коронавируса. Колкото и да се опитвам да съм позитивна, и на мен може да ми се случи.
– И как опитваш да държиш депресията по-далеч от себе си?
– Шегувам се често, че съм се научила да се утешавам от едното натоварване с другото, т.е. когато изляза от бара, се зареждам от университета и болницата, и обратното. В момента в кондиция ме държат моята майка и приятелите, които чувам всеки ден и с които сме си направили нещо като група за подкрепа. Обучението също ме крепи, но не знам колко дълго ще можем да издържим всички, които са в моето положение, защото финансовата страна е нещо ужасно.
– Слушаш ли музика?
– В момента съм на вълна БГ музика и слушам всичко, което излиза или е излязло в последните 9 г. Покрай работата си в чужбина пропуснах много и сега наваксвам. Надявам се всичко да приключи скоро, защото наистина съм объркана, търся работа, но няма и силно се надявам нещо да се измисли.
– Включи ли се в кампанията с концертите от балкона?
– Не, духа на комшиите не съм поддържала от терасата, но направихме два лайфа преди 2 седмици от клуба, в който работех, и бях толкова щастлива, като видях на финала, че хиляди са ни гледали и слушали. Само благодарих на Господ за това, че около 13 000 човека бяха с нас, по-голямата част от тези хора, които сме срещали и познаваме, и усещането, че сте били заедно, е страхотно. Надявам се всичко скоро да се върне в неговата нормалност, но с премисляне и с поправяне на грешките, които сме търпели и сега ни вкараха в голяма „яма“. Защото огромна вина за тази ситуация имаме и ние. Няма смисъл да обвиняваме другите, а да носим отговорност за постъпките.
И следващия път, когато моите колеги артисти решат да се качат на сцена, да се замислят дали да го правят, без да са си проверили документите и без да са подписали добри договори. Когато всички колеги музиканти, цялата гилдия се научи да изисква, няма да се стига до такива ситуации като настоящата. Всички трябва да се превъзпитаме, защото не може едни да изискват, а други да са съгласни на минимум, това вреди на обществото като цяло! Разговаря ДИМИТРИНА АСЕНОВА
