Антония Радичева от Симитли учи китайски в старата столица Нанкин: Храната тук е евтина, 7 души могат да похапват на стойността на 50 лв. в ресторант, местните студенти учат здраво, държат на марковия външен вид…

Антония Радичева е родена в град Симитли. През 2016 г. завършва средното си образование в Езикова гимназия “Акад. Л. Стоянов” в Благоевград и продължава обучението си в Софийски университет “Св. Климент Охридски”, където следва “Китайска филология”. 2018 година бе изключително вълнуваща за Антония, тъй като спечелила една от трийсетте стипендии, предоставени от китайското правителство, която й дава възможност да прекара третата година от обучението си в Китай. Стипендията включва таксата за университета, общежитие и джобни на месец.

  • – Здравей, Антония! Как избра да следваш точно китайска филология, какво те привлече в този език?
  • – Здравей! Избрах китайския, защото е много далечен от всичко европейско и е просто суперекзотичен и интересен, или поне беше такъв, когато започнах. И, разбира се, защото всички знаем каква икономическа и културна сила е Китай в момента и най-вероятно езикът ще ми помогне лесно да намеря подходяща работа в бъдеще.
  • – Вече четири месеца си в Китай. Какви бяха първите ти впечатления за тази страна, оправдаха ли се очакванията ти?
  • – Първите ми впечатления от Китай бяха предимно позитивни. Очаквах китайците да са резервирани към чужденците, но всъщност всички бяха приветливи и търпеливи към нас. Опитват се да говорят бавно и отчетливо, за да можем да ги разберем, и търсят общи теми за разговор. Трудно е да се каже понякога кой е по-развълнуван, когато говориш с китаец – той или ти.
  • МАЛКИТЕ ДЕЧИЦА ОСОБЕНО МНОГО ОБИЧАТ РУСИ,
    СИНЕОКИ ЧУЖДЕНЦИ И ЧЕСТО НИ
    ПОЗДРАВЯВАТ НА АНГЛИЙСКИ.
    Колкото до очакванията, всички, вече идвали тук колеги, ни предупредиха просто да ги забравим и аз се опитах да направя точно това. Китай не е Европа и никога няма да бъде, но по свой начин е много по-чаровен от стария континент. Още с пристигането си обикнах китайската кухня, китайската естетика, отношението на хората и толкова много други неща.
  • – Как избра града, в който да прекараш тази година?
  • – Всеки студент сам избира в кои университети иска да кандидатства, така че можеш да избереш малко градче или метрополис като Шанхай, Пекин и т.н. Аз избрах средния вариант – Нанкин, който е столица на провинция Дзянсу и е добре развит град, сравнително голям, с население от около 7-8 милиона. По времето на различни династии е бил столица, така че има доста забележителности и интересни места за посещение. Университетът ми се казва Нанкински университет. В топ 10 на най-добрите университети в Китай е, но няма много добре развита програма за чуждестранни студенти и ние сме сравнително малко.
  • – Какво най-много ти харесва на мястото, на което си?
  • – Не мога да определя кое най-много ме е впечатлило. Едно от нещата е онлайн плащането. Тук има две приложения – Alipay и Wechat, с които плащаш всичко. Можеш изобщо да не носиш кеш у себе си, само с телефона се пазарува – и в супермаркети, и в малки сергийки, дори просяците имат QR кодове, които да сканираш, и да им преведеш пари. В това отношение са с десетилетия преди всички други държави. Страшно удобно е и онлайн пазаруването от Таобао (най-големият сайт за онлайн пазаруване в света). Там има абсолютно всичко – от дрехи до техника и храни. Много е евтино, доставката е безплатна и идва до ден-два. Харесва ми, че храната е страшно евтина. Другите стоки, да кажем, че по магазините са на сходни цени с България, макар и пак по-евтини, но храната е много достъпна.
  • ЗА 2-3 ЛЕВА СЕ НАЯЖДАШ СЪВСЕМ СПОКОЙНО В
    РЕСТОРАНТ. А
    КОГАТО СЕ СЪБЕРЕТЕ КОМПАНИЯ, ЗА 200 ЮАНА (50 ЛВ.)
    МОГАТ ДА СЕ
    НАХРАНЯТ 6-7 ДУШИ НА ХУБАВА, ДА НЕ КАЖА, ЛУКСОЗНА ВЕЧЕРЯ.
    Разбира се, това е китайската кухня, западната е скъпа.
  • – По какво се различава китайската образователна система от българската?
  • – Не мисля, че мога да направя добро сравнение на цялостните образователни системи, но мога да ви разкажа за нещата, с които аз съм се сблъсквала и са ми направили впечатление. Първо, трябва да отбележа, че Китай е държава с пословично голямо население и като такава предлага много възможности за образование, но и конкуренцията е огромна. Всеки родител иска най-доброто за детето си и тъй като повечето семейства днес имат само едно дете, всички надежди се уповават на него. Китайците дори използват израза “Мечтая детето ми да се превърне в дракон”, или иначе казано – искам то да бъде успешно в живота. Това на пръв поглед изглежда чудесно, но реално китайските деца от ранна възраст са подложени на голям стрес. Освен на училище те са записвани на безбройни извънкласни дейности и частни уроци, като родителите често се чувстват задължени да правят това от чист конформизъм.
  • ВИСШЕТО
    ОБРАЗОВАНИЕ Е ДОСТЪПНО ЗА
    МНОГО, НО ИЗИСКВА ОГРОМНИ УСИЛИЯ
    ОТ СТРАНА НА
    СТУДЕНТИТЕ И РЯДКО МОЖЕШ ДА ВИДИШ КИТАЙСКИ СТУДЕНТ В БАР, МНОГО
    ПО-ВЕРОЯТНО Е
    ДА БЪДАТ В
    БИБЛИОТЕКАТА, ОТ КОЕТО МНОГО
    БЪЛГАРСКИ
    СТУДЕНТИ БИХА МОГЛИ ДА ВЗЕМАТ ПРИМЕР.
  • – А строги ли са преподавателите, изискват ли много от вас?
  • – Преподавателите не са строги, много са мили даже. Съобразяват се с нивото ни и говорят бавничко и простичко. Всичко е на китайски, разбира се. Имаме домашни – правим презентации, диалози, имахме и интересна задача да озвучаваме сцена от филм – да направим дублаж. В сравнение с Центъра за източни езици и култури (ЦИЕК) тук е по-спокойно темпото, на повечето от нас оценките тук не ни трябват, защото тук сме заради опита и за езиковата среда, не толкова заради университетското обучение, и преподавателите го знаят. Така че ни дават практически задачки, упражнения, обясняват ни за празници, за културни събития, разказват ни за известни книги, стихотворения, важни личности от миналото и днес…
  • – Разбираш ли се добре с колегите си? Вярно ли е, че китайските студенти са прекалено амбициозни?
  • – С колегите се разбирам супер, ние сме на едно място само чужденците и нямаме лекции с китайците, но има хора от всякъде: много корейци, доста руснаци, има и американци, англичани, литовци, румънци, украинци, белгийци, испанци, италианци.. Има хора от цял свят, но преобладават корейците. Китайските студенти не мога да кажа, че са амбициозни в отрицателния смисъл на думата, те просто са свикнали да учат повече от нас още от малки. Много са трудолюбиви, но това им го налага силната конкуренция, не някакви болни техни амбиции за добри оценки. Родителите ръчкат доста, но самите деца не са амбициозни толкова, просто се борят за нормален живот. Много от тях идват от села и се опитват някак да просперират в града без чужда помощ.
  • – Кое според теб е най-странното нещо в манталитета на китайците?
  • – Нещо интересно, което забелязах в мисленето на китайците, най-вече в големите градове, е желанието да изпъкнат, най-често с купуване на маркови дрехи, бижута, телефони или посещаването на скъпи барове. Това е черта, която е често срещана навсякъде по света сега, включително в България, но в Китай тя има по-дълбоки корени.
  • КИТАЙЦИТЕ ОТ ВЕКОВЕ РАЗДЕЛЯТ ВЪНШНИЯ СИ ИМИДЖ ОТ
    ИСТИНСКИТЕ СИ ЧУВСТВА.
    Без значение кой си, какво мислиш и какво чувстваш, ти трябва да се представиш по най-добрия начин пред останалите. И днес това води например до километричните опашки пред магазините на Apple.
  • – Кои са най-интересните места, които си посетила до момента?
  • – Не са много. Освен в Нанкин съм пътувала до Шанхай и Суджоу, два сравнителни близки града, които обикнах “от пръв поглед”. Суджоу, често наричан китайската Венеция, за мен лично беше по-красив от италианския град и горещо го препоръчвам на всеки, който иска да посети Китай. За Шанхай мисля, че думите са излишни. Огромен град, пълен с живот, лукс и много хора; гледката от брега на река Хуанпу, когато небостъргачите се къпят в светлина, е нещо, което всеки трябва да види. Най-незабравимото място, на което съм била всъщност, е доста тъжно – Мемориалът на жертвите на нанкинското клане през 1937 г. Нещата, които видях там, ме разтърсиха и ме накараха силно да се замисля как е възможно най-интелигентното живо същество на Земята да бъде толкова сляпо и зло понякога.
  • – Има ли нещо общо китайската кухня, която консумираме в България, с истинската китайска храна?
  • – Кухнята няма нищо общо с китайските ресторанти в България, най-малкото защото у нас просто ги няма тези плодове и зеленчуци, които ги има в Китай. Десетки видове, за които ние никога не сме чували, а и ползват специфични подправки и сосове, които пак няма как да бъдат купени в България. Но като рецепти, да кажем, че има съвпадения.
  • ТУК ХАПВАТ МНОГО МАЗНО И ВСИЧКО ЗАДЪЛЖИТЕЛНО Е ТЕРМИЧНО
    ОБРАБОТЕНО.
    Салати няма. Всички зеленчуци са задушени, сварени или запържени, а много обичат да готвят и на пара. Техният хляб (мантоу) не се пече, а се готви на пара. Имат и печен, но е суперскъп и по-скоро привнесен от Запада. Правят и едни много вкусни пълнени хлебчета с месо, зеленчуци или каквото друго се сетиш, пак на пара (казват се баодзъ). Ядат много спагети и ориз, но това се знае. Интересното е, че спагетите освен пържени могат да бъдат приготвени в супа, даже най-често ги консумират така.
    Учебната година за Антония приключва през юни 2019 г., но тя ще остане в Китай поне още месец, за да се възползва от възможността да пътува и да разгледа нови места от тази страна.
    Разговаря
    РАЛИЦА ГЕОРГИЕВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

1 Коментар

  1. Достойни

    Браво за умните ни и красиви деца! Браво! Напук на дивотиите из образователната ни и здравно-охранителна система. Браво български деца. Браво за прекрасния стремеж на Антония Радичева към нови знания и наука!

    Отговор

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *