През декември 1945 г. младата учителка в с. Покровник и запалена рецитаторка Евангелия Правова (род. на 27.09.1923 г. в Неврокоп) и музикантът от Покровник Димитър Тупаров (род. 26.09.1920 г.) сключват брак в Горна Джумая. Тя вече е приета в трупата на Горноджумайския театър, „защото ни допадна нейната вяра и наивност по Станиславски”, според спомените на Вл. Давчев. Ражда едно след друго две деца – първо синът Георги, а на 22 юли 1947 г. и Бистра.
През 1952 г. Димитър Тупаров завършва Софийската консерватория (с тромпет и тромбон) и е назначен за музикален редактор в Радио София. Ева го следва с децата и работи като административен секретар в Съюза на артистите. Ражда им се още една дъщеря – Мария. После заминават за Варна. Той свири в представителния духов оркестър на Военноморските сили, а Ева е актриса в трупата на варненския театър (1953-1954 г.). Играе в постановките „Под златния орел” (Ана) и баба Гицка в „Големанов”. Там ще бъде и театралният „прощъпулник” на малката Бистра – в постановката „Село Борово”.
Лошите битови условия принуждават семейството да се върне в Благоевград. О.з. майор Димитър Тупаров до пенсионирането си работи като капелмайстор в оркестъра към ДНА. За Ева Тупарова започва възходящият творчески път на успешна актриса. Роля след роля – Гена в „Майстори”, Гудула в „Парижката Света Богородица”, Султана в „Железният светилник” и „Преспанските камбани”, Бернарда Алба в „Домът на Бернарда Алба”, Куна Шатрова в „Музика от Шатовец”, Юнона Бойл в „Юнона и Пауна”, баба Петра в „Дядо Матей преброява звездите”, майката в „Обречение” (трета награда на Националния театрален преглед през 1979 г.). Повече от 75 сценични задачи и във всяка от тях тя успява да се превъплъти по неповторим начин в уникалната същност на героините си и често на премиерите излиза на сцената неузнаваема. Уважавана е от колегите и обичана от зрителите до края на живота й през 2000 г. Майка на три деца, всяко от които със свой път и принос в изкуството.
Бистра Тупарова се появява в театралните афиши едва през сезон 1965-1966 г. Току-що е завършила НХГ и се готви за ВИТИЗ. Поверяват й ролите на Марица в „Съмнително лице” от Бр. Нушич, дъщерята на професора в „Забравен от всички” от Н. Хикмет и Донна Инес в „Дон Жуан или Любовта към геометрията” от М. Фриш. Иска да учи актьорско майсторство за драматичен театър, но и трите й опита в театралната академия са неуспешни. Затова пък през 1968 г. я приемат в класа по куклено актьорско майсторство на проф. Атанас Илков, а Герда Глоке й води часовете по сценично движение и пластика, което си е истински късмет. Завършва през 1972 г. и е разпределена за три години в русенския куклен театър.
През 1975 г. излиза партийно решение в Югозапада да бъде създаден професионален Куклен театър и Бистра Тупарова е поканена да стане неговия пръв директор. Тя напуска Русе и се връща в Благоевград. Заедно с нея малки и пораснали зрители се радват на актьорското майсторство и чара на младите благоевградски куклени актьори Георги Костов, Валентин Динов, Пламен Динчев, Спаска Вълкова, Димитричка Малякова, Кремена Славкова, Наталия Михайлова, Уляна Цанева и Валентина Цветанова, които в движение овладяват това трудно изкуство. Първата им изява е в постановката „Новогодишен спектакъл“, след което Българска национална телевизия започва да заснема куклени миниатюри за „Лека нощ деца” и от следващите представления на театъра.
Бистра остава директор на Кукления театър до 1978 г. Тогава на нейното място е назначен дългогодишният благоевградски актьор Кирил Ралев, а тя получава първата си „драматична” роля – Майчето от „И есен идат щъркели” (реж. К. Бандутов) в ДТ „Н. Вапцаров”. В трупата вече са две Тупарови и тя съзнава, че всички ще гледат на работата й „под лупа”, ще сравняват майката и дъщерята. Това не я стряска, напротив. Бистра изиграва успешно и двете коронни роли на Ева – Султана и Бернарда Алба. Доказва, че не само е много пластична и музикална в детските спектакли (където има преимуществото да владее изразните средства, на които я е научил кукления театър), а притежава свой, специфичен усет за характерност и самоирония, силен творчески заряд и категоричност в драматичните и трагедийни образи.
В благоевградския драматичен театър Бистра не само сбъдна мечтата си, но и се утвърди със своите над 75 роли, приети и аплодирани от зрителите. Улита в „Лес”, Хиполита в „Сън в лятна нощ”, Соня, Поля, Зоя в „Характери”, Кичка в „Мата Хари”, Данчето в „Произшествие”, като нищо във „В лунната стая”, Настя в „Жени”, майката в „Монсерат”, Цвети в „Клубът на говорещите истината”, баба Еленка в „Таралеж”, Ксантипа в „Последната нощ на Сократ”, майката в „Тайната вечеря на Дякон Левски”, Жана в „Дойдох да ви попитам”, лилечка в „Страсти по Варвара”, Баба Трифоница в „Районна болница”, майка в „Ще ви нахраня с вера”, Матилде Ламана в „Бизнес по италиански”, кметицата в „Женско царство”, Цона в „Големият чичо”, г-жа Диха в „Инкасаторът”, Султана в „Иконостасът”, Шарлот де Ковил и Люлю в „Ангели – чудовища”, г-жа Плюш в „С любова шега не бива”, г-жа Милер в „Коварство и любов”, г-жа Номсен в „Голо тяло и погребални венци”, Бернарда в „Домът на Бернарда Алба”, Доня Алдонса във „Въздишки, сълзи, чупки и интермедии”, Надежда Леонидовна в „Снима се филм”, Параскева в „Двойно дъно”, Огретен, Алберт и Донатела в „Трилогия на уюта”, Бофана в „Синята стрела”, Генерал Камерхерът в „Левакът”, г-жа Пернел в „Тартюф” (реж. А. Шопов), Етел в „Слънчево с гръмотевици”, Катя в „Денят на Свети Валентин”, Мами О’ Дугъл в „Ментови целувки”, Илка Чернодринска в „Чернодрински се завръща у дома”, Мария Седларова в „Бетховен 21” и др. През 2001 г. тя постави на сцената коледния спектакъл „Зимна приказка”.
В ролята на майката в постановката „Вапцаров: песни за човека” Бистра Тупарова вписа името си в афиша на спектакъла, създаден за 100-годишнината на театъра.
Артистичното семейство Тупарови – Ева, Димитър, Бистра, Георги и Мария оставя ярка следа в културната панорама на Горна Джумая/Благоевград с таланта на своите членове, с тяхната скромност и трудолюбие, с упоритостта им да следват и отстояват мечтите си и с умението им да се раздават докрай.
