Арх. К. Сандев: С груби вмешателства по фасадите наемателите на старинните къщи в кв. „Вароша” тотално променят облика на груповия паметник на културата, защо общината го допуска?

Пристройки и агресивни рекламни пана тотално променят фасадите и духа на старинните къщи в благоевградския квартал „Вароша“, който е групов паметник на културата от местно значение. През последните години наематели с или без одобрение правят реконструкции, а миналата година самата  община плати на дизайнери над 10 000 лв. за обновление на галерия „Св. Лука“, която доста години преди това не изпълняваше тази функция, а след ремонта само веднъж приюти изложба. Възмутен от посегателствата върху сградите, паметник на културата, арх. Костадин Сандев възропта  чрез „Струма“ срещу липсата на контрол, а капката, която преля чашата на търпението му, е терасата, която лиши от кокетното дворче бившата кафетерия и ресторант „Вароша“, който от година и половина се стопанисва от наемателя на „Царския клуб“ в другия край на старинния квартал Костадин Ангелов.

Арх. Костадин Сандев е член на Българския национален комитет на Международния съвет за паметници на културата и забележителности ИКОМО, като бе избиран за максималните 3 мандата за член на УС.

„В никакъв случай, недопустимо е наематели и ползватели на сградите да правят фасадни подобрения и изменения. Това категорично променя характера на къщите и те започват да губят своята културна стойност и автентичност. В Закона за опазване на културното наследство много ясно са записани задълженията по тяхното опазване. Кв. „Вароша“ е групов паметник с местно значение и неговото стопанисване и опазване е задължение на община Благоевград. В последно време в кв. „Вароша“ се забелязват доста промени и вмешателства във външния вид на сградите, затова трябва да стане ясно кой от заместник-кметовете по строителството или по културата е персонално ангажиран с опазването им, контрола и грижите. За паметниците с национално значение, каквато е черквата „Въведение Богородично“, това задължение е на държавата“, категоричен бе арх. К. Сандев, с когото тръгваме на кратка разходка из „Вароша“, докато той показва допуснатите груби нарушения.

Спира се още при първата къща на „входа“ на старинния квартал, бившия ресторант „Вароша“. „Тя беше с една характерна вътрешна чупка, с малко кокетно дворче, което сега цялото е покрито от тераса и тя  изцяло е променила вида на сградата. Отвратително е отнемането на дворното пространство. Едно време се карах заради монтирането на барбекю с огромен комин, с което също не беше редно, но сега минаха вече всякакви граници!“, гневен е специалистът и показва следващото недоразумение на къщата, в която се помещава детски клуб за танци. „Над входа и прозорците е монтирана ужасяваща тента в червен цвят, абсолютно ненужна, която не се свързва с вида и характера на сградата“, показва арх. Сандев.

Свиваме вдясно навътре в дворчето към Мощанската къща, която е една от най- красивите и е и индивидуален паметник на културата. Очите боде грозна пластмасова табела, закована като кръпка над входа й, а коментарът на архитекта е, че тя задължително трябва да се подмени . Връщаме се обратно на централната каменна уличка на завоя към черквата „Успение Богородично“. Вдясно ъгловата къща е някогашната  галерия „Св. Лука“, която отдавна не събира ценителите на изобразителното и пластично изкуство. „Погледнете тази стъклена врата! Изобщо не се връзва с характера и вида на сградата. Цикламеното петно, рекламиращо галерията, също!“, възмутен е арх. Сандев и искрено се изумява, като разбира, че предишният кметски екип дори е платил за направеното с парите на данъкоплатците. „Никой не би следвало да позволява да се правят свободни съчинения по фасадите и вътрешността на тези сгради. Недопустимо е поставянето на големи пана, особено в стил, тотално различен от облика на комплекса. Агресивните реклами също нарушават вида на сградата“, показва той лъскавия надпис на македонския ресторант „Акропол“ и показалецът му се спира на платното, опънато над входа: „Това перде също е ново, притурка, която трябва да се премахне, както и навесите в двора на „Царския клуб“, които се виждат от двора на черквата. В никакъв случай не може да има барбекюта с алуминиеви комини. Има начини да се направят такива приспособления, тези къщи са имали вътрешни огнища и ако някой иска да ги ползва за барбекю, нека го направи в този стил, да наподобява на огнище“, дава идея архитектът и отбелязва, че 35 г. след реставрираното на сградите по тях не е правена почти никаква поддръжка. „Половината от покривите текат и разрушават къщите. Навремето този комплекс се направи с идеята тук да творят деца, защото се опасяваха, че ако се дадат на художници за ателиета, ще ги разграбят. Тази функция обаче вече затихна и къщите остават без функция. Това ги обрича на забрава и разруха. Трябва да се измисли нещо, защото този квартал е най-атрактивният в Благоевград, всички туристи идват първо тук да гледат черквата и да се разходят, тук е интересът,  малко са онези, които идват заради площада и магазините и затова са нужни по-големи грижи за „Вароша“. Хората трябва да проумеят, че това кварталче е бисерът на Благоевград, украсата, брошката му! Ако това не стане, ще го изгубим!“, категоричен е арх. Сандев.

На въпрос за професионалното му мнение как може да се вдъхне живот на старинния квартал, той отбеляза: „Първоначално тук са се развивали занаяти, които в годините са изчезнали. Кварталът може да се организира от рода на „Етъра“ край Габрово, с насищане със занаятчийски дейности, но възниква проблемът с хора, които да упражняват съответния занаят, защото кадрите са  кът. Малцина например вече работят бакър като Боро Калибацев, той беше последният тук, това беше ателието му, в което после работи и художникът Аргир Манасиев. На художниците са дадени цели къщи, които обаче също се нуждаят от основен ремонт. Задължително трябва да се започне да се мисли в тази посока и да се предприемат някакви стъпки. Спешно“, категоричен е арх. Сандев и остро реагира на няколко преминаващи една след друга коли: „Абсолютно недопустимо е нахлуването на превозни средства навсякъде в квартала, включително и в двора на черквата! Кой ходи с кола да се черкува?! Движението във „Вароша“ трябва да се позволи само на пожарната и на коли на Спешна помощ и полиция. На никой друг! Каменните настилки не издържат такова натоварване, вижте ги, вече на места са разрушени! Има остри завои, на които колите се опират в зидовете, отделно пречат на хората, които искат да се разхождат!“, показва той и не пропуска като ценител на детайла да обърне внимание и на чимширите: „Те носят характерния дух от онова време, но преди 1-2 г. част от тях изсъхнаха, унищожени от някаква болест. Трябваше да ги пръскат, за да ги спасят, но тези в началото не успяха и ги изкорениха. Само не знам защо ги замениха с цветя, след като чимширът не е изчезнал като растителен вид?!“, риторично задава въпрос архитектът.

Директорът на дирекция „Европроекти и програми” в община Благоевград Мария Грозданова обясни, че в момента се обсъждат процедури за промяна на статута на старинния комплекс, така че от местно значение той да стане от национално, което би дало много възможности за кандидатстване с проекти по национални и европейски програми.

ДИМИТРИНА АСЕНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *