Банскалийка навръх 15-ия си рожден ден спечели сребро и бронз в международен конкурс с изпълнение на пиано и вокал, въпреки че се занимава с пеене само от 1 г.

Поредни две награди добави към колекцията си талантливата пианистка от Банско, 15-годишната Александра Полежанова. Тя завоюва сребърен и бронзов медал от престижния международен конкурс за вокална и инструментална музика „Звукът на времето”, който се проведе във Велико Търново миналата седмица, ден преди рождения й ден. За изпълнението си на пиано Александра, която участва с творби на Лудвиг ван Бетовен и Андрей Стоянов, е удостоена от авторитетното жури, председателствано от проф. д-р Борислава Танева, с бронзов медал. При вокалистите международното жури, ръководено от Маргарита Хранова, нареди Александра, която се занимава с пеене само от 1 година, на второ място и я удостои със сребърен медал.

Александра Полежанова е едно скромно и старателно дете, отдадено на любовта си към музиката. Тя е възпитаничка на СУ „Неофит Рилски“ в родния си град. Свири на пиано почти 11 години и се занимава с пеене от една година. Пее поп, джаз и опера. Другата й страст е руският език, който научава по нестандартен начин – чрез гледане на руски филмчета. Тя вече притежава и сертификат за владеене на руски език, ниво С1, издаден от Държавния институт по руски език “А.С. Пушкин” в Москва след положен изпит.

Али, както я наричат най-близките й хора, прави първите си стъпки на пиано едва 4-годишна, а година по-късно стъпва на сцена и печели първата си награда. Тя има десетки участия на конкурси и фестивали, и от всеки от тях – спечелени награди. Говори с голяма любов и благодарност за всичките си преподаватели, а мечтите й включват и голямата сцена.  

– Александра, само преди дни ти спечели две престижни награди, радваш ли се от постижението си?

– Много съм изненадана и от двете награди, защото за третата награда, която спечелих в конкурса за пиано, имаше участници, които бяха само от музикални училища, аз бях единствената, която учи в школа. Наградата за второ място, която ми бе присъдена на вокалния конкурс, е по-ценна  за мен, защото за първи път участвам в конкурс по пеене. За нея също бях много изненадана, когато разбрах, че съм спечелила, защото конкурсът е много престижен.

– Откъде тази любов конкретно към тези стилове музика, които са малко далечни на твоето поколение? Как направи избора си на песен за конкурса?

– Харесвам различни стилове, но още от малка обичам да слушам класическа музика, поп и джаз, и много ми допадат. На песента, с която се представих на конкурса, попаднах случайно. Тя е в четири октави, много я харесах и реших да се опитам да я изпея. Песента се разучава лесно, но с много слушане, защото в нея има много малко текст.

– Ходиш на уроци по пиано в Благоевград. Как се подготви за този конкурс, при положение че Банско бе под карантина, в България бе обявена извънредно положение с много забрани и ограничения, а в момента все още сме в извънредна ситуация и част от тях продължават?

– Да, действително ходя на уроци в Благоевград – в Центъра за личностно развитие на деца. Мой преподавател е Милена Томанова, имам активната помощ и съдействието на Ирина Лебедева, която за известно време работи към читалището. Заради коронавируса ние нямахме уроци на живо, а живият контакт с преподавателя е много важен. За огромно съжаление трябваше да се готвя онлайн. Това не е чак толкова трудно, но е по-различно. Работим по скайп, а в социалните мрежи звученето се променя, много тонове не се чуват, защото мрежата не ги лови. При пеенето е дори по-трудно, но когато имаш желание и се потрудиш повече, се получава и се постига каквото пожелаеш.

– На тях ли дължиш постиженията си?

– Не само на тях. Дължа ги на всичките си преподаватели. Първата ми учителка по пиано беше Юлия Рускова. При нея направих първите си стъпки, бях на 4 години, но тя ми преподава за кратко. След това ме пое Димитър Бачев, благодарение на когото започнах да обичам музиката. Любовта ми към класическото пиано обаче се дължи изцяло на Марина Иванова, която ми даде много, повярва в мен и ме накара да заобичам класическото пиано. Сега не мога да си представя живота си без пиано. Миналата година тя замина за чужбина и оттогава ме пое пианистката на Камерната опера в Благоевград Милена Томанова, с помощта на Ирина Лебедева, която също много ми помага в обучението.

Реших да се занимавам и с пеене, учителката ми по поп и джаз пеене е Христина Палева. Ходя с желание на уроци, тя има чувство за хумор и когато нещо не правя правилно, защото има и такива случаи, го приема хумористично, успява да ми повдигне настроението и да ме мотивира да продължа. Вместо да се ядосам, че съм сбъркала, тя успява да ми повдигне настроението.

Учителката ми по класическо пеене е Юлия Миланова Щайнер, която също е много добра.

– Видно е, че си положила много старание през годините и това дава резултат, но ти все пак си дете. Разкажи как минава един твой ден, с какво обичаш да се занимаваш извън пианото и пеенето?

– Много обичам да си общувам на руски език и всъщност с това се занимавам. Уча руски език от близо 8 години. Сега вече общувам свободно. Научих го по малко нестандартен начин. Още седемгодишна гледах различни филми на руски език и за около една година започнах да говоря. За мое щастие имам възможност да контактувам с носители на езика, което много ми помага при общуването. 

– Ти всъщност имаш участие и в международния конкурс за млади читатели „Живая класика“, откъдето също имаш награда.

– В него участваха представители на 80 държави от целия свят. Аз бях представител на България, след като спечелих националния етап. Във втория етап, на полуфинал, спечелих Наградата на зрителските симпатии. Той също се проведе онлайн. От него спечелих двуседмичен престой в най-големия в света детски лагер – Артек, но заради ситуацията с Ковид-19 не можах да отида. Запазваме правото си на това и се надявам, че ще имам възможност да отида. Включена съм и в курс за майсторски класове за художествено четене, които се излъчват в цял свят.

– Помниш ли първата си награда?

– Помня я, разбира се. Бях на 5 годинки. Беше на национален конкурс на школите по изкуства, който се провежда в Пловдив и в него участват всички школи към читалищата, центровете за работа с деца и други културни центрове. Тогава спечелих специалната награда. И досега продължавам да ходя на този конкурс, но за съжаление тази година той не се проведе заради пандемията.  

– Какви са мечтите ти?

– За мен най-голямата ми мечта е да стана известна певица и пианистка, но по-скоро пианистка. За пеенето все още не съм сигурна, защото пея отскоро, но се надявам да успея, имам надежди.

– В тази посока ли смяташ да продължиш образованието си?

– И в тази посока, но иначе искам да уча психология или диетология.

Разговаря

ЯНА ЙОРДАНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *