Бившата общинска съветничка в Разлог Александра Георгиева, израснала в ромско семейство, е пример как с труд и постоянство човек може да сбъдне мечтите си

Благодарна съм на родителите си за възпитанието, което са ми дали, те са моят еталон за подражание, категорично е младото момиче, на което предстои дипломна работа в ЮЗУ, където е сляла 2 години, за да завърши година по-рано

Бившата вече общинска съветничка от Разлог Александра Георгиева е едно обикновено младо момиче, което е доказателство за това, че когато човек има мечти и ги следва, и положи малко труд и постоянство, те могат да се сбъднат. Тя е различна, защото е израснала в едно общество, което винаги е сочено с пръст, пренебрегвано и хулено, но е и добрият пример, една от белите овце в стадото, както тя сама илюстрира различността си. Ученолюбива и упорита, идния месец на Александра й предстои защита на дипломна работа и завършва висшето си образование. Въпреки ангажиментите си като общински съветник през последните две години, младото момиче успява да слее две години и завършва година по-рано.

Александра Георгиева е родена и живее в Разлог. Израснала е в ромско семейство, но трудолюбиво и почтено, което я подкрепя, окуражава и й дава крила, за да полети и да се развива. Има по-голяма сестра, която е семейна, а родителите й работят в Германия. В родния й град преминават и ученическите й години. Основното си образование завършва в ОУ „Никола Парапунов“, а средното в РПГ „Никола Стойчев“, специалност „Икономическа информатика с интензивно изучаване на английски език“. Продължава образованието си в ЮЗУ „Неофит Рилски“, специалност „Бизнес мениджмънт и предприемачество“.

Александра, само допреди дни ти беше част от ОбС – Разлог и ще влезеш в историята му като най-младия общински съветник. Ползотворно ли беше за тебе присъствието ти там и мислила ли си преди това, че ще имаш тази възможност?

Ако трябва да бъда честна, политиката е последното нещо, с което съм си мислила, че мога да се захвана, но уви, животът е най-непредсказуемият сервитьор – не знаеш какво ще ти предложи. Впуснах се в това начинание (ОбС) с нагласата да бъда полезна на хората около мен, сега се впускам в друго начинание, чрез което искам отново да допринеса за благото и доброто.

Ти си различна от повечето хора от твоя етнос и си пример за това как едно момиче с учене, труд и постоянство може да постигне много, стига да пожелае. Дразни ли те и обижда ли те това, че обществото ни поставя под един знаменател всички роми?

Не е приятно, когато цял един етнос бъде поставян под един знаменател, не става въпрос само за ромите, говоря като цяло. А относно ромите, за мен е неприемливо да бъдат лепвани грозни етикети на всички – все пак нека не забравяме, че във всяко едно стадо има черни и бели овце. Познавам толкова много млади, кадърни роми, завършили висше образование, които притежават изключителен потенциал, хора като тях едва ли заслужават да бъдат поставяни под общия чадър.

Предполагам, че си имала трудни моменти поради тази причина, защото хора като теб често търпят обиди и пренебрежение, дори и от “своите”. Чувствала ли си се пренебрегната понякога и ако да, как го преодоля?

Сега като помисля и се върна назад – не се сещам да е имало моменти, в които да се чувствам пренебрегната или отхвърлена само заради моя етнически произход. Но съм попадала в компании и групи, в които някой да изкаже нещо негативно за ромите, без да знае, че аз съм ромка. Когато това се случи, бързам да отворя дискусия, в която да обясня, че аз също съм ромка, но както виждат, не всички са крадливи, лъжливи и маргинални.

Важно ли е семейството за израстването на дете от ромски произход и как премина детството ти?

Разбира се, че е важно семейството за израстването на едно дете. Родителите са тези, които трябва да бутат децата напред в години на израстване. Относно моето детство – като цяло бях доста активна, винаги се включвах в олимпиади и състезания, посещавах уроци по танци, голф, плуване. От малка съм ученолюбива и винаги съм се стремяла да бъда стриктна. Спомням си, когато учех в основното училище, сутрин отивах толкова рано в училището, че нямаше нито един ученик в сградата, дори и лампите още не бяха светнати по коридорите и класните стаи. Друго нещо, за което се сещам – една сутрин, докато вървях за училище, подхлъзнах се, паднах в мръсна локва и се изцапах, но само и само да не закъснея за първия час, отидох мръсна в училището и така изкарах всички часове.

С какво се занимават родителите ти, те ли са мотиваторът за твоето израстване, или имаш друг идол, добър пример като теб, на който си подражавала?

Моите родители в момента работят в Германия, в автомобилния сектор. Преди да заминат за Германия, баща ми се занимаваше с музика, а майка ми работеше в собствен хранителен магазин. Честни, трудолюбиви, коректни – това са все епитети, които ги описват. Благодарение на ценностите, които ми предаваха, успях да изградя своята ценностна система. Благодарна съм им за възпитанието, което са ми дали, и за това, че винаги са се стремели да получавам най-доброто. Гордея се с тях! Преди да предприема каквито и да било действия, споделям с тях и отсреща получавам адекватни съвети и насоки. Те са моят еталон за подражание!

Чувствала ли си се различна като дете?

Да, до определена степен. Имало е моменти, в които просто не съм успявала да намеря своето място сред хората поради простата причина, че моите ценности, нагласи и държание бяха по-различни.

Кога осъзна, че образованието е важно, ако искаш да имаш нормален живот?

Още когато бях малка, баща ми постоянно ми повтаряше: „Учи, за да живееш един смислен и нормален живот, да заемаш добри позиции и да изградиш себе си като личност”. И тук мога да кажа, че образованието не приключва със завършване на училище или на университет – животът е най-голямото училище, в което човек не спира да научава нови и нови неща.

За какво си мечтала като дете?

Като дете мечтаех да бъда успешен банкер, но животът все ми предоставя неща, съвсем различни от банкерството.

Напусна Общинския съвет в Разлог, какви са амбициите ти занапред? А мечтите ти?

Когато стане въпрос за амбиции и мечти, имам чувството, че мога да напиша цяла книга. Затова накратко ще кажа, че моите амбиции са свързани с допринасяне на един по-добър живот в заобикалящата ме среда и личностното развитие и израстване.

Казвало ли ти е дете, че ти си пример за него и иска да стане като теб, как се чувстваш в тези моменти?

Да, казвали са ми доста деца, но има едно момиче от квартала, което доста често ме сочи като неин пример – това ме мотивира да не спирам да се развивам и ако знам, че едно дете е избрало да върви по пътя на постоянството, труда и дисциплината, това е цяла победа.

Коментар с Facebook

loading...

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *