Бившата преподавателка в ЮЗУ – Благоевград, в Англия и Северна Каролина, дупничанката Ирина Топалова: В чужбина разбрах, че можеш да успееш навсякъде, но където и да ти е портфейлът, сърцето ти е в България

Ирина Йорданова Топалова е родена през 1952 г. в гр. Дупница. Завършила е педагогически профил и гимнастика във ВИФ – София. След завършването на висшето си образование създава школа по гимнастика в Дупница. Професионалната й кариера продължава около 20 години в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград, където е преподавател по „Теория и методика на физическото възпитание”. Преподава в Английски колеж, а след това 10 години е треньор по гимнастика в САЩ. От 9 години е методист на Клуб за здраве на ветераните спортисти „Марек“ – Дупница, преподава и йога.

Ирина Топалова е щастлива майка на дъщеря и син и баба на две прекрасни внучки. 

– Г-жо Топалова, Вие сте човек, който цял живот и в момента се занимавате професионално с гимнастика. Откъде идва любовта Ви към този спорт?

– Родена съм в Дупница в работническо семейство. Ние сме четири деца. Имам двама братя и една сестра, аз съм най- малката. Винаги съм обичала да играя, да танцувам. Бях много малка, когато леля ме заведе на цирк. Там бях пленена от въздушната акробатика и реших, че искам да правя това, да играя в цирка. Съдбата ме срещна във влака при едно пътуване за София с едно момиче, което беше част от трупа „Добрич“. Заговорихме се и тя ми предложи да отида в цирка. Родителите ми обещаха, че това може да стане само ако завърша срока с пълна шестица. Остана си само обещание и така не отидох. Брат ми ми помогна да преодолея разочарованието, като ми каза, че има такъв институт и ако искам да се занимавам с гимнастика, като завърша гимназия, може да кандидатствам и да отида там. Завърших гимназия, но първата година не ме приеха във ВИФ /Висш институт за физкултура/ – София. Тогава започнах да уча масаж и рехабилитация. Учих една година, но продължих да се готвя, като този път кандидатствах и във ВИФ, и в МЕИ, и „Фармация”. Приеха ме първо в специалност „Педагогически профил и гимнастика“ във ВИФ и там останах. След като завърших висшето си образование, основах школа по гимнастика в Дупница с помощник Евтим Евтимов. Много добре вървеше в началото, работехме амбициозно и се наложихме още в самото начало. После дойде решение в Дупница да се закрие спортната гимнастика и да се работи само акробатика. И още първата година ние станахме втори по акробатика в България.

– Вие сте доктор на педагогическите науки и около 20 години сте били преподавател в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград по „Теория и методика на физическото възпитание“. С какви спомени сте от тези години?

– Обичам развитието и искам да правя това, което обичам. Кандидатствах за асистент в ЮЗУ „Неофит Рилски“ – Благоевград, спечелих конкурса и през 1982 г. започнах работа. Там създадох студентския ансамбъл „Пиринци“ за български народни танци. Участвали сме в много международни фестивали в Италия, Литва, Полша, Словакия. Навсякъде са ни посрещали много добре. Създавали сме приятелства и те са идвали в България на разменни начала. Преподавах „Теория и методика на физическото възпитание“ и съм възпитавала моите студенти да бъдат честни, отговорни. Да бъдат старателни и добри, и да правят това, което обичат. Аз давах свобода на студентите и им гласувах доверие. Ходехме на лагери и работехме много усърдно, но в същото време намирахме време и за забавления. Една година лагерът ни беше в  Приморско. Всяка вечер изнасяхме програма в една механа. Така през деня имахме време за плаж, занятия… Междувременно трябваше да работя върху дисертацията си и това ми отне 10 години. А в този период помагах на школата по гимнастика на г-н Любчо Солачки от Благоевград, тъй като ме бяха помолили от федерацията по гимнастика.

– Актуално ли е днес за младите хора да бъдат учители по физическо възпитание?

– Винаги е било актуално да бъдеш учител по физическо възпитание, защото е призвание.  

– През 1992 г. преподавате в Английски колеж български народни танци, а след това 10 години сте треньор по гимнастика в САЩ. Кое Ви провокира да заминете в чужбина?

– През 1992 г. и 1997 година бях поканена в един английски колеж „Aссrington Rossendale College“ да преподавам български народни танци. Там направихме концерт за англичаните и те останаха възхитени от магията на българските народни танци. Интересът към духовното развитие е в мен още в детството ми. Много въпроси си съм си задавала – какво е животът? Какъв е смисълът, каква е целта? Защо сме на тази земя? А на тази земя сме, за да живеем, да се развиваме и да творим. Водена от този стремеж заминах за САЩ. Озовах се в един будистки център за медитация. Бях с туристическа виза и като реших да остана, започнах да си търся работа по специалността. И така започнах работа като треньор по гимнастика в школа в гр. Роли – столицата на Северна Каролина. Желанието ми беше да взема зелена карта и да замина за Индия, за да продължа да се занимавам с йога.

– С какви впечатления сте от САЩ и как американците възприемат чужденците?

– В САЩ ти се дава възможност да се изявиш, да покажеш това, което можеш, и да бъдеш оценен. Понеже САЩ е страната, в която може да срещнеш хора от всички краища на света, това ти помага да разшириш кръгозора си. Там те приемат по-лесно като имигрант, отколкото в която и да е страна в Европа. Поне тогава така беше. Другото, което ме впечатли от работата си там, е, че там се набляга на положителното и поощряването на човека. При нас в България се смяташе, че критикуването помага за развитието, но не е така. Американците обичат да помагат, без да очакват някаква облага. Но ако трябва да се лишат от личния си комфорт, няма да го направят. Много държат на личното си пространство.

– А по какво се различават англичаните от американците?

– Американците са по-освободени да приемат чужденците. Докато англичаните са по- консервативни. Англичаните приемат много добре чужденците, докато са им на гости. Разберат ли, че искаш да останеш там, дистанцията става голяма.

– Ще ги стигнем ли американците?

– Няма нужда да искаме да ги стигнем. Добре е да се учим от успехите на другите, но да следваме собствения си път. През 10- те години, които живях и работих в САЩ, разбрах, че щом мога да се справя в САЩ, значи ще се справя където и да съм. Но какво всъщност е успехът? Това е въпрос, на който кой би се осмелил да отговори. Според мен успехът е да имаш цели, да ги следваш. Ако не ги реализираш, да се пренасочваш и да продължиш напред. В САЩ доброволческият труд е доста актуален в различни сфери, икономически може да си по-добре, ако имаш работа. И то в края на краищата се получава така, че голяма част от българите са икономически имигранти. Но много от българите са казвали, че портмонето им е в САЩ, но сърцето им е в България.

– След 10 години престой в САЩ се връщате в България. От 9 години сте методист на клуб за здраве на ветераните спортисти „Марек“ – Дупница. Кое Ви мотивира да се погрижите за здравето на дупничани?

– Имаше период, в който си задавах въпроса: „Ами сега какво?“. Помолиха ме да стана методист на клуба на доброволни начала, тъй като дългогодишната методистка на клуба г-жа Лиляна Дяковска беше починала. И ето вече 9 години съм методист на клуба. Впечатлена съм от силния дух на тези хора, от необходимостта за двигателна активност и психологическа устойчивост и баланс. В клуба са около 50 човека, като повечето са жени на възраст от 65 до 87 години. Имаме всяка година зонални и национални прегледи по гимнастика в цяла България. Дори през 2019 г. ние бяхме домакини на националния преглед на всички колективи от цяла България. Направихме перфектна организация благодарение на взаимната работа с председателката на клуба г-жа Маргарита Илиева, Тинка Шангова – секретар на клуба, и всеотдайното и активно участие на всички членове на клуба, на помощта на община Дупница, както и на всички граждани, които ни помагат безусловно. Клубът участва ежегодно в състезания по лека атлетика – бягане, скачане, хвърляне на малка топка в цел, скок на дължина от място, плуване и  петанка. Ние участваме в тези игри, които се провеждат всяка година на морето. Печелим винаги медали, като по-миналата година спечелихме купата. Сега се готвим и тази година за морето. Заедно посрещаме рождени дни и празници. Гимнастиката е полезна за всички възрасти, защото тя укрепва организма. Поддържа тонуса и дихателната, и сърдечната дейност.

– Кой Ви е любимият български народен танц?

– Аз обичам всички български народни танци, но най-близо до сърцето ми е шопският танц, може би защото съм се родила в полите на Рила планина.

– Вие сте и голям планинар. Обичате да изкачвате върхове. Разкажете своите спомени за допира си с планината?

– Аз съм планинарче от дете. Не напразно съм избрала да се родя в подножието на Рила планина. Съпругът ми също обичаше планината. Обичахме и Рила, и Пирин. Ходехме на палатка, обикаляхме с цялото си оборудване и където искахме си отваряхме палатката. Интересна случка беше, когато на Митровото езеро в Пирин планина мечка дойде до нашата палатка, тихо и кротко прекара цялата нощ до нас, а сутринта си замина. След като си дойдох от САЩ, отидохме със съпруга ми на Скакавица, но хижарят го нямаше. Обадихме му се, той беше на Рилските езера. Ние тръгнахме със съпруга ми към Рилските езера, но по пътя започна силен дъжд и от бурята беше паднал един бор. Изгубихме пътеката и вървяхме през клековете, но въпреки студеното време успяхме да стигнем до хижата. Тогава разбрахме, че човек не трябва да подценява природата.

– Освен с гимнастика, Вие се занимавате с йога. Кой Ви запали по този спорт, който е и философия?

– Още преди да тръгна за САЩ се интересувах от йога. Моята приятелка, която водеше йога в Благоевград, замина за Индия, а аз за САЩ. Бях чела много преди това за йогата и в САЩ се запознах със Сахаджа йога. Интересът към духовното развитие е винаги бил в мен. Търся връзка между материалния и духовния свят и така реших познанията, които имам, да ги споделям с други хора, които имат такива интереси. Започнах да водя занятия по йога в Дупница, като създадох моя собствена система интегрална йога. Посещава се от хора от различни възрасти, включва хата йога, прана яма – дихателните упражнения. Йога нидра, нада йога, релаксация и кратка медитация. Един път седмично доброволно провеждам занимания по йога с деца от ДГ „Калина“ – Дупница, защото мисля, че в най-ранна детска възраст се посяват семената на познанието и добродетелта.

– Хората, които се занимават с йога, са доста подвижни. Вие правите и шпагат… До каква възраст могат хората да се занимават с йога?

– С йога може да се занимава всеки, защото йогата е съюз -единение с всичко това, което е. А ние всички сме едно и сме свързани. Целта на йогата е не само да развива гъвкавостта на тялото, а да подобрява познанието и да разширява съзнанието.

– Вие сте щастлива майка на две деца и баба на две внучки. Обичат ли да тренират и те йога?

– Имам дъщеря и син. Синът живее и работи в София, той е IT специалист. Отскоро започна да се занимава с йога. Дъщерята живее и работи в САЩ, там завърши журналистика. Тя се занимава активно с йога. И синът, и дъщерята имат по една дъщеря. Те са моите прекрасни внучки. Дъщеря ми всяко лято си идва с внучката ми в Дупница. Обичат много българската природа.

– Какво обичате да приготвяте за хапване, когато се съберете цялото семейство?

– Обичам много да приготвям в глинен съд вкусен гювеч от много зеленчуци, а също така и сладкиши. Любимият сладкиш на моите деца са моите еклери. Предпочитам да се храня с жива храна, защото тя е много полезна за здравето и дава енергия.

– Какъв съвет ще дадете на младите хора, които имат желание да се занимават с гимнастика и йога?

– Съветът ми е всеки човек да прави това, което обича с пълна всеотдайност.

НИКОЛАЯ ИВАНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *