Бившата ЮЗУ преподавателка, наследничка на ктитори на Рилския манастир, дупничанката К. Бадинска-Лекова, открива изложба в Рим

Дупничанката Катя Бадинска-Лекова е куратор на изложба „Красотата на римската мозайка. Първи – шести век. Открития в българските земи“, която ще открие Българският културен институт в Рим в галерия „България“ на 20 януари.

„Изложба, посветена на уникалното наследство, показващо, че България е древен народ, богат на история“, пише БТА.

Катя Бадинска-Лекова е родена през 1941 г. в град Дупница. Завършила е Химикотехнологичния и металургичен университет в София и през 1965 година се дипломира като инж. химик. Доктор по химия е от 1972 година, а доцент от 1985 година.

В периода ‎1996-2016 година преподава в Катедрата по химия в Югозападния университет „Неофит Рилски” – Благоевград. Автор е на научни публикации и патенти. Активно участва в научни форуми у нас и в чужбина. Член е на Съюза на учените в България, Съюза по хранителна промишленост и др.

С рисуване се занимава от 70-те години, като има първа изложба през 1981 година в София. Рисува с маслени бои, преминава към пастелни, а през последните години рисува с акрилни бои върху стъкло. Има картини в частни колекции в България, Германия, САЩ, пише във Фейсбук профила на авторката.

Там също е отбелязано, че за рода на К. Лекова е характерно дарителството. Нейните прапрародители (от страна на баща й Иван Ал. Бадински – Яне и Стефана) са ктитори на Рилския манастир.

За това преди години пред dennews.bg разказва техният наследник Ангел Велинов. Самият той не е крупен дарител като предците си, но с лични средства, неуморен труд и малко помощ от приятели изгради мост в кочериновското село Пороминово, а после и параклис.

Ето какво разказва за предците си Ангел: „Дядо Яне трупал богатство, но разхвърлял щедрост. В хана си въртял бизнес, но бил и социална служба. Яне Бадински се родил в дупнишкото село Бадино, но целият му живот е свързан с града. Онази славна Дупница, давала път на търговията и културата от Африка, Мала Азия и Европа. Онази Дупница, останала в няколкото исторически книги и кръвта на наследниците.

Още докато бил силен младеж, Яне отворил хан на главната чаршийска улица в Дупница. Надписът „Странноприемница-механа Бадински хан на Яне Бадински” бил нарисуван от личния му приятел Захари Зограф. Точно срещу хана се намирал големият метох на Рилския манастир, а по-малък метох имало от другата страна на река Джерман.

Просторният хан бил от най-хубавите в града, ширил се на площ от близо 2000 кв. метра. В огромния двор се събирали десетки каруци, а един от трите обора бил предназначен за камили. С острия си ум дядо Яне проектирал в него специално огнище, което да топли пустинните животни.

В центъра на двора пък имало кладенец с изворна вода. В просторната механа се влизало откъм главната улица.

Славата на хана като удобно място с най-вкусните гозби и напитки се носела далеч зад границите на околията. На горния етаж били разположени стаите за гости, а в избите й се пазели вината. Въпреки че въртял бизнес, дядо Яне бил отворен за духа и културата човек. Говорел руски, турски, арабски, гръцки. Най-добрите му приятели били Неофит Рилски, игуменът на Рилския манастир архимандрит Памфилий, Аверкий Попстоянов, Захари Зограф, Димитър Молеров…

Наред с големите търговски кервани в Бадинския хан подслон намирали стотици български поклонници, тръгнали към Рилския манастир. Специално за тях ктиторът предоставял безплатно легло и храна за три денонощия. Закрила, топла храна и добра дума в приемницата получил и Апостола на свободата Васил Левски. За първи път той се явил като търговец на добитък и в хана се срещнал с първенците на града. След като пренощувал в Бадинския хан, Левски заминал за манастира. Друг път дошъл преоблечен като турски дервиш, придружен от Тома Измирлиев, баща на героя от Априлското въстание Георги Измирлиев-Македончето, на път за Благоевград…


Вратите на хана били денонощно отворени, а вътре кипяло от народ. Така Яне и Стефана се замогнали.

Вместо да оставят всичко събрано с труд на сина си Христо и неговите три деца, хаджиите решили да дарят цялото си имане на Рилския манастир.

Една сутрин дядо Яне натоварил в каруцата 13 килограма злато и 6 килограма сребро. Баба Стефана седнала до него и тръгнали към Светата обител. Двамата благодетели на манастира и поклонниците били добре посрещнати от игумена и монасите, които не знаели какво се крие под чергата в каруцата.

Зарадван от дарението, игуменът лично отслужил литургия, на която присъствали всички монаси и Неофит Рилски. Той и архимандрит Памфилий заедно решили с дарението от дядо Яне да построят църква параклис. След като параклисът „Свети Николай Мирликийски” в голямата църква на Рилския манастир бил вдигнат, лично прочутият зограф Димитър Молеров и неговият син Симеон изрисували образите на двамата ктитори. Дядо Яне е изрисуван как държи в ръка построения с дарението храм, а баба Стефана е покрила смирено глава със забрадка. Двамата доживели дълбока старост… Така е било някога в България. Звучи като приказка, но това е историята“, отсича Геле.

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *