Бивша музикантка от Камерна опера в Благоевград замени фагота с перото в Италия, два пъти печели сребро в мащабен конкурс за поезия

Музикантка от Камерна опера – Благоевград две поредни години печели престижна награда на конкурс за поезия в Рим. Иванка Иванова преди 12 г. взима  смело решение да напусне сигурната си работа в Камерна опера, където свирела на фагот от 1981 г. и сама, без мъжа си Васко Йогата, заминава за Италия, където да търси по-добро финансово бъдеще. Без да знае език, дамата била принудена да започне каквато и да е работа, загърбила музиканта в себе си, като трябвало да задоволи страстта си към първата си професия само с концерти и слушане. Не успяла обаче да изтрие артиста в себе си и творческият й потенциал избил в поезия. В началото Ваня пишела на български, тъй като италианският й не бил силен, а го учела сама и на 5-6-ата година от живота си в Милано решила да предложи първите преведени свои стихове на литературно списание.

„Бяха твърде наивни“, обяснява тактичния отказ на редакторите  Ваня, но не престава да твори и допълва: „Едва към осмата година започнах да мисля на италиански, а това е първото задължително условие да пишеш поезия на чужд език“. Миналата година за първи път добила смелост да изпрати свои творби за участие в анонимен конкурс за изкуства в Рим, в който се включили хиляди автори от цяла Италия. Удовлетворението и радостта й били огромни, като получила известие, че творбата й печели второ място. Не успяла да отиде на тържествената церемония по награждаването, тъй като не я освободили от работа. Историята се повтаря обаче и тази година и от 300 000 участници стихотворението на българката Ваня Иванова „Terra mia”е оценено високо от тричленното жури и тя отново взима среброто в категорията, в която се дават само две награди.

„В него разказвам, че нашата планета Земя постоянно се движи около Слънцето, а ние сме закрепени за нея като малки деца и пътуваме непрекъснато заедно. Но накрая идва смъртта и всички оставяме тялото си като печат върху нея с надеждата да се върнем отново и след апокалипсиса, ако има такъв“, разказва Ваня и признава: „Бях категорична, че този път няма да пропусна да се насладя на триумфа, и приех поканата да участвам в церемонията по награждаването, която бе насрочена през юли в 5-звезден старинен хотел на брега на Лаго Маджоре“.

Взела си 1 ден неплатен отпуск и станала част от  500-те гости, поканени на тържествения концерт – награждаване на лауреатите на конкурса в различните сфери на изкуството.

„Церемонията беше удивително тържествена, а наградите за поезия бяха кулминацията, тъй като тя се счита за висше изкуство, защото с малко думи трябва да изпратиш своето послание“, обяснява музикантката-поетеса.

Българката се възползвала от шанса да отиде на гроба на Пенчо Славейков над езерото Комо, където поетът живял с Мара Белчева до смъртта си. Толкова била  развълнувана и впечатлена, че на следващия ден мислите й се излели в стихове за него, а българският консул в Милано я поканил на 1 ноември да прочете стихотворението си на честването на Деня на българските будители.

ДИМИТРИНА АСЕНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

1 Коментар

  1. Митю Пищова с питона

    Аз пък помислих, че е заменила фагота с кавал с една дупка, пък то…

    Отговор

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *