Георги Пармаков е един от доайените на 16-та ловна дружинка в кюстендилското село Горна Гращица. Заедно с него повече от 25 години сред авджиите в дружинката са и двамата му братя Йордан и Ангел. Доскоро с тях на лов е ходела и дъщеря му, която, след като завършила висшето си образование, останала да работи в София, но от ученичка излизала заедно с него на лов.
Пармаков е бивш военен, вече пенсионер. Сега работи като охрана на столична банка, но през почивните дни винаги е в родното село Горна Гращица.
- Г-н Пармаков, Вие сте част от 16-та ловна дружинка, която държи селата Горна и Долна Гращица, Катрище и Таваличево, защо сте само част от групата?
- Нашата група се оформи, защото между нас няма пререкания и разправии. Просто колективът ни е много задружен и сплотен. Ловуваме, докато ловуваме, има-нема слука, няма значение, после задължително се събираме. Като се съберем, приятно ни е да седнем заедно, да пийнем по ракийка, да хапнем, да изкараме по някоя песен и със здраве да се приберем. Най-важното в лова е приятелството, да излезем и да се разходим сред природата за удоволствие, да се видим, защото сме от София, Перник и Кюстендил. Събираме се, защото ловът е обединяващото нещо. Той е, за да ти се отпусне душата.
- От колко време сте ловец?
- Ловувам от 21 ноември 1978 година. Тогава ме приеха официално в дружинката, където преди мен беше баща ми ловец, а по-късно се присъединиха и братята ми. Такава е практика в нашата дружинка – всички са наследствени ловци, или са бащи и синове, или братя, или пък са наследници на ловци още от времето преди демократичните промени. Мен ме запали баща ми, лека му пръст. И сега всяка събота и неделя по време на ловния сезон съм с двамата ми братя Йордан и Ангел.
- Когато Ви приеха, баща Ви какви съвети Ви даде?
- Ами думите, които ни останаха от баща ни, са да сме винаги заедно, един колектив, като седнем на тази маса, всеки да има еднакво право да пие от ракията и да хапне от месото и да се включи в песните. Тук, в ловджилъка, всички сме равни, ако уважаваш, и теб ще те уважават.
- С кое отстреляно животно най-много се гордеете?
- Животни съм трепал много, имам и глигани, и зайци, и гълъби, и пъдпъдъци. Има много хубави моменти. За последния сезон обаче не мога да се похваля с нещо голямо, слука, дето се вика, при едрия дивеч като за трофей. Но пъдпъдъци имам доста в актива си. Тъй да се каже – изпълнил съм си нормата. Миналата година имахме хубава слука. Бяхме осем човека на ловната хижа, утрепахме един хубав глиган.
- А какъв сте по професия?
- В момента пенсионер. Бях военен, а сега работя като охрана в една банка в София. И тримата братя сме пенсионери.
- Кой лов е по-труден дори за майсторите – на птици или на прасета?
- За мен е интересен и птичият лов, и ловът на диви прасета. Всеки лов си има своите особености, своите тънкости и майстория. В едрия лов колективът е най-важен. За такъв лов отделния авджия трябва да уважава колегите си, за да има добри резултати. В дребния лов е малко по-индивидуално – по двама-трима се събират и това е достатъчно. Но винаги е важно да има разбиране между отделните ловци.
- Кой е основният организатор на вашите ловни излети и мъжки сбирки?
- Основният ни организатор е Иво Борисов, той е душата не само на ловната дружинка, но и на компанията след това. Той ни организира и на лов, и на софрата.
Ловът е обединяващ, той е спойката на нашето приятелство. Ние ловуваме от много години заедно.
loading...
Браво колега! Жив и здрав и наслука за напред!