Кирил Велев е роден на 10 май 1981 г. в Петрич. Бившият вратар на „Беласица“ в ерата „Хаджииванов“ от 10-ина години живее в Дъглас, столицата на британския остров Ман. Упражнява успешно професията си на готвач, първоначално в елитни местни хотели, напоследък в домове за стари хора. Паралелно петричанинът практикува и любимата си игра. През 2016 г. спечели местната суперкупа „Erik Fletcher Charity Shield“, докато пазеше рамката на „Пийл“, а през миналата година стана шампион в „Canada Life Premier League“ с екипа на най-титулувания местен тим „Сейнт Мери“. За футбола, кулинарните си умения и пандемията, причинена от коронавируса, която не подмина и това кътче, което се води коронно владение на Великобритания и е политически зависимо от Обединеното кралство, без формално да е част от него, разговаряме с 38-годишния петричанин.
– Кирчо, Христос Воскресе! Как посрещна Великден в условията на пандемията, породена от коронавируса?
– Беше малко по-различен от предишните празници, защото по традиция се събираме с роднините и празнуваме както всички българи, било то в чужбина, или в България. С печеното агне, козунаците и така нататък. Но тази година си бяхме в тесен кръг със семейството. Боядисахме яйца с жена ми и дъщеря ми, след което се заех с козунаците и агнешкото. По разбираеми причини ситуацията не позволява събирания в по-голям кръг.
– Доказано си добър в приготвянето на тестени изделия. Козунакът ти тази година обра комплиментите в социалните мрежи. Придържаш ли се съм класическите рецепти за приготвянето му, или експериментираш?
– Проучвам внимателно рецептите и сам решавам къде да променя някои съставки. Обичам да експериментирам в кухнята. Хубавото е, че в 99 процента от случаите ми се получава. Сега заложих на глазура само от жълтък и захар, наистина козунакът беше много вкусен, а печеното агнешко не му отстъпваше.
– Дълги години живееш на британския остров Ман. При вас има ли заразени и до каква степен пандемията ви притисна?
– Ситуацията тук е като навсякъде по света. Безцелните излизания са ограничени напълно. Само работниците на първа линия пътуваме за работа. Ограничиха скоростта на движение до 40 мили в час извън населените места, с цел да се ограничат ПТП-та и да не се пречи на работата на бърза помощ и болниците. Това изглеждаше странно отначало, но със сигурност работи, защото катастрофите по пътищата секнаха. Иначе заразените са около 350, а излекуваните около 260. Смъртните случаи са вече 19, предимно хора от старчески домове. За население на острова от около 85 хиляди души нещата не изглеждат катастрофални, на фона на ситуацията в Англия, засега.
– Но ти нали точно в такъв дом работиш?
– Така е. В дома, в който работех допреди 8 месеца, има най-много заразени и най-много смъртни случаи. В момента работя в друг старчески дом, в който мерките са наистина на високо ниво. Забранени са посещенията на външни лица, близките и роднините разбират за какво иде реч и напълно спазват правилата и най-вече ни подкрепят. Иначе маски и ръкавици носим навън, когато се налага излизане до магазина или по спешност. На работа се носят маски, докато се сервира храната.
– Съпругата ти Лили работи ли и кой гледа дъщеря ви Румина?
– Жена ми работи като финансов асистент в местна фирма. След налагането на мерките работодателите й подсигуриха лаптопи за своите служители и започнаха да работят от вкъщи. Училищата са затворени и дъщеря ми си е у дома, където я наглежда майка й.
– След броени дни навършваш 39 години, чудесна възраст за футболен вратар. Още ли си чешеш крастата по терените?
– То да беше само краста… Обичам футбола и се опитвам да остана възможно най-дълго време на терена, но с всеки изминал сезон усещам, че тялото ми напомня за оттегляне. Още съм част от отбора на „Сейнт Мери“. Бяхме лидери в класирането, но нашата некомпетентна футболна асоциация реши да анулира всички резултати и обяви сезона за нулев. Това обезсмисли усилията ни, а оставаха още 5 кръга до края. Тия дни се върти някаква мълва в спортните среди, че може да излязат с ново решение /честно казано, не ми се вярва много/ да обявят крайно класиране на базата на спечелени точки средно на мач, защото вторият „Коринтианс“ изостава с 6 т., но има и 2 мача по-малко. В този случай с малка разлика ще бъдем шампиони отново. По този показател ние натрупваме коефициент 2,42, а преследвачите ни – 2,40. Догодина нашето първенство трябваше официално да стане 7-мо ниво на английския футбол. Всичко в тази посока е решено и съгласувано с FA, чакаме само пандемията да отмине.
– Какво ще се случи с любимия ти „Лийдс“, ще се завърне ли в Премиър лийг?
– Това е мечтата ми. „Лийдс“ са водачи във временното класиране на Чемпиъншип. Каквото и да е решението на футболната асоциация на Англия ще сме свидетели на драматичен завършек на първенството. С този отбор и с Марсело Биелса начело, да не забравяме и най-великите фенове /преди дни официално признати за най-многобройна гостуваща агитка във Великобритания/, „Лийдс“ заслужава промоция в най-високото ниво на английският футбол. Дори в момента, докато разговаряме, съм с фланелка на любимците си от стадион „Елънд Роуд“…
– Знам, че следиш и „Беласица“, чиято рамка пазеше преди 10-ина години?
– През февруари си бях в Петрич и успях да изгледам домакинския мач на „Беласица“ срещу „Септември“ /Симитли/, загубен с 0:2. В отбора има млади и жадни за футбол момчета, но само времето ще покаже кога ще успеят да разгърнат своя потенциал. С правилния треньор и правилните ръководители се надявам това да бъде в най-скоро време. Петрич, като футболен град с традиции и колоритни фенове, го заслужава. Следя резултатите и на юношеските групи и ме радва огромният брой на децата, тръгнали по този път. Искам да поздравя треньорите и ръководителите на тези деца, но и да отбележа добрата работа на другата школа в града, тази на „Мечетата“. Трябва да се обърне внимание на двете школи, защото това са наши, местни таланти, които ще радват феновете на Петрич, а дай Боже и на България в близките години.
– Накрая?
– Накрая искам да пожелая на всички жители на Петричка община най-вече здраве, защото то е най-важно за постигане на целите. Бъдете разумни и пазете близките си във времето на изолация.
Разговаря СТАНЧО СТАНЧЕВ