Refan-728×90-July-2019

Бившият зам. кмет на Благоевград, журналистът Кирил Пецев изригна: Да се търси обща история с република Северна Македония е компромис, граничещ с предателство!

Върти ме коляното, та свет ми се вие. Дали дъжд иде, или пясъчна буря, но от две недели не ме пуска. Дъждът си е дъжд заедно с жълтия пясък – идва и си отива, но коляното продължава да ме върти. И на всичкото отгоре някакъв северномакедонец иска българският президент да му се извини за фашистката окупация. И си викам: Е те сега намерих на кой да се отпукам за това, че ме боли. Компромис с коленото може да се направи, ако те е изритал някой расов кон, ама ако те ритне магаре, тогава какъв компромис да му правиш. Та компромисите никога не са се приемали като плод на добро възпитание и доброжелателство, а като слабост на позицията. Това е особено характерно за дипломацията и междудържавните отношения. На това трябва да се сложи край! Да се търси обща история с република Северна Македония е компромис, граничещ с предателство. И за по-малко в началото на миналия век са екзекутирани проводниците на такава идея. България няма претенции към историята на Македония след 1944 година, когато републиката е част от Титова Югославия. Може да се говори за един славен за югославската история и срамен за българската история период от около десет години на културна автономия на Пиринска Македония, който период за щастие безславно остана само в болните илюзии на българомразците.

Има и един друг общ исторически факт, без който нямаше старт за признаването на отцепилата се от разпадащата се Югославия безименна република. Благодарност не щем. България не би трябвало да има претенции и към историята на новата република Северна Македония, защото тя просто няма история. Всичко останало до 1944 година е българска история с български герои и български жертви за голямата болка, наречена Македония. Така че съществуването на комисия, която да търси обща история, е някакъв парадокс, който надскача разумния компромис.

Дали не трябва вече да бъдат подсетени европейските държави, довели до подписването на Букурещкия договор от 1913 година, да помислят за обявяването на неговата несправедливост по отношение на българската територия и етнос. И да се извинят за ролята си в него. По преценка на Едуард Грей (британски външен министър през 1905-1916) „всеки мир на Балканите бе невъзможен, докато Букурещкият договор съществуваше”. А той продължава да съществува, вграден в Ньойския. И вместо комисия за обща история да съдействат за комисия за общата география на България и Македония. Има какво да се иска и по отношение на Ньойския договор.

А българският президент може да се извинява на българите в Македония единствено и само за измекярската роля на българските правителства през последния век за компромисите по отношение на асимилацията на български територии и българския етнос в Македония. Анадъмо?

Еййй… тва коляно не минава, бе!!!

КИРИЛ ПЕЦЕВ

К. Пецев

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *