Бившият началник в благоевградската поща Стр. Анастасов единствен от потомците на изкланите от селата Мечкул и Ощава успя да докаже и да си върне над 50 дка земи в района

Пенсионираният началник-сектор в благоевградската поща Страхил Анастасов няколко десетилетия търси следи и иска прокурорско разследване да установи защо  наследниците на фамилии, зверски изклани след потушаване на Кресненско-Разложкото въстание, са лишени от имотите на предците си в землището на симитлийското село Мечкул и колко са били убитите в някога гъсто населения район.

„Единственият човек, успял да си върне наследствените земи в района на селата Мечкул и Ощава, съм аз. Много хора ми се обаждат да ме питат как съм успял и търсят съвет как и те да си върнат имотите на предците си“, разказа пред вестник „Струма“ Страхил Анастасов.

Той е бивш началник „Селищни телефонни мрежи“ в пощата в Благоевград. Заради желанието си да разкрие миналото се включил в политиката след 1989 г. и станал един от учредителите и най-активни членове на СДС и на КТ „Подкрепа“ преди и около изборите за Велико народно събрание. Още от момчешките си години живее в Благоевград, семен е, а синовете му живеят и работят в Париж и в Лондон.

Страхил Анастасов поиска думата от „Струма“ да извади от забравата трагичната история на своята и други фамилии от симитлийското село Мечкул, изклани от башибозук след потушаването на Кресненско-Разложкото въстание в края на ХІХ век, и да разкаже за проблемите с кадастъра и пълното разминаване в издадените скици и границите на наследствените имоти. След 10 г. съдебни дела успял да си върне 25 дка гори в с. Мечкул, други около 30 дка в землището на кресненското село Ощава си възстановил, но вместо полагащите му се ниви и гори от кадастъра му дали скали и голи баири. Ето разказа му:

„Тръгнах да издирвам имотите на предците си заради родовата история, която искам да разкрия и да оставя на наследниците си, да знаят и помнят откъде са корените им. От разказите на по-възрастни роднини знаех само, че родът ми по майчина риния, който е от симитлийското село Мечкул, е бил изклан зверски от башибозука заедно с всички фамилии в района при потушаване на Кресненско-Разложкото въстание през 1878 г. Като започнах да се интересувам от събитията по онова време, за тях никъде нямаше почти никаква информация. По спомени на възрастните хора местното население е било свободно само 1 месец след избухване на въстанието през есента на 1878 г., а потушаването му е било зверско.

Предците ми и по майчина, и по бащина линия са били едни от най-богатите в района. Майка ми е издънка на рода Неренджийски. Баба й е единственото останало живо дете след клането през 1878 г. За трагедията търся исторически данни вече няколко десетилетия, но всичко е било унищожено и може би опожарено. Майка ми не искаше да говори за миналото, но от неин братовчед знам, че при клането оцелява само едно момиченце – Трена, на 3 годинки. Детето се спасява по чудо, защото майка му била с дълга кошуля и успяла да го скрие под нея, преди да умре. На сутринта след трагедията от Сенокос идват хора, които през баирите видели какво става. Детето чуло познати гласове, разплакало се и така го открили. Това била прапрабаба ми. Най-близките й роднини от родовете Бангюзови в Кресна и Гешеви от Разлог скрили детето, но тъй като те били най-богатите в района, с много имоти, стока и работници, преценили, че не могат да го опазят и са му намерили семейство да го отгледа, говори се, че това са били Добриновци в с. Езерец.

Синът на това момиченце след години залесява с тополи майчиния си имот и той става известен сред местните като Митови тополи. Тук всичко се е обработвало до идването на комунистите. Те орязват тополите при национализацията и на тяхно място залесяват с черен бор, но това никъде не е отразено.

В търсене на историята, реших да опитам да си върна земите и така да докажа, че една от изкланите фамилии е била тази на майка ми. Документи за собствеността не открих никъде никакви, но навремето хората са знаели кой имот чий е и не са посягали да присвояват чуждото.

Беше някъде 1990 г., отидох в с. Мечкул в деня, в който дават пенсиите. Възрастните се бяха събрали на площада, казах им, че съм внук на баба Трена, а те всички ми посочиха Митеви тополи, най-големия имот, притежаван някога от фамилията ни. Заведох дело и те посочиха границите на имота от почти 25 дка в землището на с. Мечкул. Те са след прелеза на реката, наричан дема, който разделял българските зами от  останалите във владение на турците. След 10 г. дела в ръцете си имах съдебно решение с точно описани граници по показанията на възрастните хора. Когато се трасира имотът ми, колчетата се побиха на точките, посочени от съда, но като дойде после скицата от кадастъра, видях, че границите се разминават съществено. Поисках от кадастъра да си коригират скицата, но ми отговориха, че не могло. Като разбрах, че ми подменят имота и вместо гората, в която отново бяха покарали тополите, ми дават гол баир и скали, през 2018 г. отидох и си платих 420 лв. да ми се фиксират всички точки по това дере, посочени в съдебното решение. И най-странното е, че нито една от тях не се допираше дори със скицата от кадастъра!

Имаше период, в който дори не ме пускаха в моя си имот, защото кметът на с. Мечкул бил дал земите за ползване на животновъди, въпреки съдебното решение! Затова сигнализирах до прокуратурата. От кадастъра в Благоевград всъщност създават само проблеми на хората и ми се струва, че някой умишлено променя реалните граници на наследствените земи. Мен се опитаха да ме убедят, че не си знам земята по бащина линия в района на с. Ощава, която е над 30 дка, и там не успях да я върна в реални граници, защото не намерих живи свидетели, които да потвърдят докъде и кои са били имотите на предците ми. Вместо гори от кастъра ми върнаха скали, камъни и голи баири.

Майка ми не говореше нищо за миналото. Само когато й казах, че съдът ни е върнал Митови тополи, се изпусна, че баба й разказала как река Струма е текла червена в с. Крива ливада, когато в Мечкул е избито всичко живо след въстанието. Нямам представа колко народ и цялата им стока са били избити, но районът е  бил много населен. Старият кмет на с. Мечкул ми е показвал според преданията къде са били погребани изкланите, но дали мястото е това, или е само предание, не се знае. Затова исках прокуратурата да разпореди разследване, да се открие тоя масов гроб, ако е имало такъв, и да се хвърли светлина върху случилото се преди близо век и половина. Отказаха.

Има старо предание, което местните хора разказват: В Сенокос има чудотворен бор и след кървавата баня от него се е чул глас, че ще минат 5 поколения, когато ще се роди човек, който ще потърси правдините за това клане. Аз съм 4-о или 5-о поколение, може да не съм аз този човек, но поне започнах да ровя в миналото и да търся истината, дори в Неврокопската митрополия в Гоце Делчев ходих да издирвам регистри за избитите семейства, но нищо не открих. Но поне успях, единствен засега, да докажа, че съм издънка на една от изкланите фамилии. Вярвам, че един ден цялата истина ще излезе, за да се знае.

Изключително интересен факт е, че по големия пожар в района на с. Ощава през лятото на 2017 г. ми се обаждат по телефона да ми кажат, че вятърът на два пъти носил огъня точно към върнатите ми гори в землището на с. Мечкул и нищо не може да ги спаси. Изведнъж, малко преди пламъците да достигнат имота, вятърът се обърнал и те не бяха засегнати изобщо. Сякаш провидението е опазило мястото, където е било най-голямото клане, за да не се заличат напълно следите и един ден всичко да излезе наяве. И това ако не е знак свише!“.

Подготви ДИМИТРИНА АСЕНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *