Бившият синдикален лидер Петър Георгиев: Подписка на КНСБ с 20 000 подписа спря указ на президента Желю Желев за промяната името на Благоевград

Петър Георгиев е на 66 години. Завършил е специалността „Икономика на труда” в Академията по икономика в Москва. Започва работа в профсъюзите. От 1990 г. 5 години е областен координатор на КНСБ в Благоевград, бил е председател на Националния стачен комитет на КНСБ. Завършва следдипломна квалификация по „Социални дейности” в Израел. От 1995 г. работи в частни пенсионни фондове.

– Г-н Георгиев, Вие бяхте първият областен координатор на КНСБ в Благоевград след демократичните промени. Как Ви изглеждат днес синдикалните организации от дистанцията на времето?

– Както целият народ, така и ние, работещите в синдикатите, започнахме и се надявахме, че България ще тръгне към сериозни промени както в социалната сфера, така и в икономиката. Но този ентусиазъм много бързо беше изчерпан и ние като синдикалисти правихме всичко възможно да разговаряме с директорите на предприятия, че най-важно е да се запазят работните места, дори и с по-ниски възнаграждения. Но със стартиране на работническо-мениджърската приватизация нещата не тръгнаха в очакваната посока. Вместо активите да отидат в ръцете на работещите хора, то се започна едно масово разграбване на фирмите, разпродаване на имуществото за скрап и накрая се оказа, че в някои предприятия няма нито работници, нито имущество. Както се майтапехме, тези предприятия да бяха дадени на Бай Мангал, 100-200 работни места щяха да се запазят. За съжаление това не се случи, не дойдоха и външни инвестиции, а ние като синдикалисти се оказахме безсилни да защитим работниците от уволнения и съкращения.

– Какви компромиси бяха направени от страна на профсъюзите?

– Виждайки, че едно предприятие рухва, някъде правихме стачки, водихме разговори с работодателите за запазване на работните места, но много често усилията ни отиваха на вятъра. На нашите държавници и политици тази приватизация им дойде наготово и усетиха, че за много кратко време могат да станат новите български чорбаджии. Няма лошо да има богати хора и мениджъри, но не за сметка на разпродажба на имущество и загуба на работни места.

КНСБ в Благоевград имаше инициатива при приватизацията на държавните предприятия с активи над 50 000 лв. да участва задължително прокурор, като му бъде осигурен сериозен хонорар. Покойният председател на КНСБ проф. Кръстьо Петков каза, че идеята е добра, но тя не е била приета от парламента.

– Имаше и голяма сага около имуществото на профсъюзите. Какво се случи в Благоевград?

– С приемането на Закона за конфискация на имуществото на бившите тоталитарни организации в този списък бяха вкарани и българските профсъюзи. Не е тайна, особено за по-възрастните, че действително профсъюзите разполагаха с огромна база – както административна, така и с почивни бази и санаториуми на море и планина. Това, което ние от Благоевград поискахме, е поне административните сгради да бъдат предоставени на КНСБ и КТ „Подкрепа“, които да имат възможност да ги предоставят под наем и средствата да бъдат насочвани за социална дейност. Все ми се струва, че още не е късно синдикатите да си поискат конфискуваните административни сгради.

Трябва да се знае, че областната управа не се намира в сграда на държавата, а на бившите профсъюзи. В тази сграда няма вложен 1 лв. държавни пари, всичко е построено с парите от членския внос на българските работници. Още повече че тези сгради, които ги има почти във всички областни центрове, са проектирани така, че на първите нива и в подземията да се развива изключително сериозна художествена самодейност. Стотици деца се обучаваха на песни, танци, а сега тези зали са превърнати в офиси и канцеларии. Много ми е интересно къде ходят днешните деца да играят и да пеят, или всички са насочени към изучаване на чужди езици и компютри. Истинската художествена самодейност и духовността изчезнаха. Ансамблите, театрите, центровете за работа с деца не са това, което бяха.

Призовавам двата синдиката чрез централите си в София да помислят за предложение за промяна в закона и да си поискат възстановяване на собствеността.

– Дали това е възможно, тъй като  част от сградата в Благоевград, така нареченото ниско тяло, е продадена?

– Действително, чух, че ниската част, в която е киното, е продадена, но подробности не зная. Много е интересно кой я продаде?! Още повече че има акт за собственост, който би следвало да се пази в КНСБ – в Благоевград или в София. Как бе продадена сградата? На базата на какви документи? Кой прибра парите? Тук трябва да се намеси прокуратурата.

– Какво мислите за дейността на днешните синдикати? Не се ли превърнаха в казионни организации? Какви трудови права защитават?

– Това, което се опитвахме да правим след промените, е да покажем, че събличаме казионните си дрехи, че не сме под мишниците на управляващите партии. Днес като че ли синдикати няма. Имам усещането, че на централно ниво синдикалните лидери са се превърнали в експерти. Няма кой да се намеси и да поведе хората. Аз не ги и обвинявам много, защото, за да има синдикати, трябва да има борба между труда и капитала. Ние нямаме капитал. Какви фирми имаме? Каква промишленост? Оттук и синдикатите се обезличават и са се превърнали в едни администратори.

Мене бе боли, защото аз съм първият избран синдикалист на общинска територия. Още през февруари 1990 г., когато все още съществуваха старите профсъюзи и партийни организации. Днес където и да надникнеш, ще се намерят много хора, които работят без трудови договори, други на 4 часа. Да не говорим за осигуровки и за това, че хората получават две заплати – една минимална и друга под масата. Каква пенсия ще получат с тези социални осигуровки? Никаква. Понеже доста години работих в частните пенсионни фондове, навсякъде съм обяснявал на хората да не се съгласяват на такива условия – да се отказват от осигуровки върху цялото си трудово възнаграждение. Бързо минават годините, ще дойде време и ще съжалявате.

– Успяха ли да се опазят синдикатите от политически въздействия?

– Не. И аз се връщам на този въпрос, когато през 1990 г. лидерите на КНСБ и КТ „Подкрепа“ проф. Петков и К. Тренчев ни казваха, когато правим срещи с работодатели и с представители на държавата, никога да не казваме „Да“ , а „Не“ и „Искаме още“. Това не го забелязваме днес и голяма част от синдикалистите приемат линията на политиците. Това го видяхме на протестите миналата година . Стана ми много интересно, когато лидерът на КНСБ Пламен Димитров каза, че няма основания за протест. Нека каже едно нещо, за което не си заслужава да се протестира! В здравеопазване ли, в образование ли, в икономика или в социална сфера? Не може синдикатите да стоят настрани. Синдикатите не са това, което очаквахме, те нямат организации.

– Вие бяхте на миналогодишните протести. Какво се случи?

– Два или три пъти ходих на протестите. Дойдоха и толкова много млади българи с надеждата, че нещо може да се промени. Нашите управляващи не искат да чуят хората. Българинът е доста търпелив, но до време и може нещата да стигнат до крайности. Аз мисля, че не може да се говори само добронамерено, там, където не ни чуват, ще има бунтове, ако трябва, ще има блокади на пътища и предприятия. За съжаление нищо не се получи.

Сега ни предстоят избори и ще се направи всичко възможно да не могат младите хора в чужбина да гласуват. Хората са обезверени, не им се ходи на избори и затова не очаквам нещо да се промени. Много пъти съм си задавал въпроса: Как така Бойко Борисов и Корнелия Нинова държат около себе си и предлагат в депутатски листа хора без собствено мнение, които повтарят като папагали казаното от техните лидери? Недейте да слагате такива хора, защото вредят на вас и на вашите организации. Толкова млади хора завършиха Американския и Югозападния университет с отлични дипломи, можещи, знаещи. Как така не са намериха някои от тях да бъдат включени в листите? Защо нямаме един достоен депутат от Благоевград, който да върви с високо вдигната глава през площада, да се среща с хората на пазара? Скрили са се там някъде – в парламента и общинските съвети. Не смеят да погледнат избирателите си в очите и само внимават да не сбъркат, за да не изпаднат от депутатските листи. Трябва да се избират нови хора, с характер, които могат да кажат право нещата в очите на своите лидери.

33 живях в онази тоталитарна система, но чак такива поклони и навеждания не се правеха и на първите секретари на БКП. Имаше хора, които не се страхуваха да изразяват собствените си позиции. А в днешно време нито един депутат или общински съветник от Благоевград не се намери да отиде при премиера и да защити запазването на едно предприятие. По един-единствен проблем не се обединиха нашите съветници и депутати. Да отидат при министрите и да настояват да се разкриват работни места в Благоевград.

Искам областният управител, кметът, общинските съветници да излязат с открити очи пред хората. Преди 15 г. ние ги познавахме. Сега не ги знаем, не ги виждаме по улиците. В Общинския съвет се заиграват с дребни закачки и ежби.

– Кои инициативи на КНСБ по Ваше време считате за общественополезни?

– Това, с което се гордеем аз и колегите от синдиката, е от началото на прехода, когато президент беше Желю Желев. В един момент местни „шерифчета“ и нови демократи започнаха да искат промяна на името на Благоевград. Ние не бяхме категорично против да остане това име, но предложенията като Горна Джумая, Скаптопара, Београд ни бяха чужди. Тогава ние от КНСБ се събрахме и решихме да се допитаме до нашите съграждани дали искат смяна на името на града. Сложихме няколко маси в центъра и за една седмица събрахме над 20 000 подписа за запазване на името Благоевград. Всеки ден изпращахме по факса списъците с имената от подписката до президентството. Впоследствие разбрах, че указът за смяна на името е бил на бюрото на президента Жельо Желев, но подписката е повлияла да не го направи. Това не беше чисто синдикална проява, но ние от КНСБ трябваше да изразим нашата гражданска позиция.

В наши дни от време на време отново се повдига темата за името. Ще ви кажа нещо лично. Един ден моят внук ме попита какво означава името Благоевград. И аз докато се мъча да му отговоря, той ми каза: „Защото е благ, добър град”. Да, действително Благоевград е благ и хубав град и с тези теми не бива повече да се спекулира.

Разговаря БЕТИНА АПОСТОЛОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *