Refan-728×90-July-2019

Бившият управник К. Катин: Заради препълнените кофи в Кочериново караме боклука с личните си коли в Благоевград, стадионът е заключен и буренясва, чешмите пресъхнаха

Кметът Иван Минков: Благоевградският бизнесмен Румен Калайджиев не изпълни клаузите по договора за стадиона и го прекратихме, търсим нов наемател, общината още изплаща дълга от 1 млн. лв., оставен от Катин

В Кочериново кофите с боклук не се чистят по цял месец. За да не пламне зараза, хората започнаха да си извозват с личните автомобили чувалите със смет в контейнерите в Благоевград, сигнализираха в „Струма” кочериновци. Така решил проблема внукът на Виолета Сумрачка, който като се прибрал от Америка, заварил препълнена кофата пред къщата на баба си на ул. „Иван Вазов“. Младият мъж събрал в чували сметта от кофите на цялата улица, натоварил ги в джипа си и ги откарал в Благоевград.

„Бяхме потънали в боклуци през последния месец. Добре че внукът от Америка дойде и всичко изчисти. Не знам каква е причината, ама в горещините да преливат кофите не е нормално. Едва днес дойдоха и взеха боклука”, обясни Виолета Сумрачка.

87-годишната жена живее сама в  къщата си с китна цветна градина. Личи си, че е гледана с любов от стопанката, която на младите години е била звеноводка. Комшийката и Лиляна Христова пристъпва с бастуна и казва с усмивка: „Днес се зарадвах, като видях двете момчета, които вдигнаха кофите с боклук. Исках да ги почерпя, ама те много бързаха. Добре че беше внукът на Виолета, който почисти цялата улица. Бяхме се заринали в боклуци. Аз ходих да ги хвърлям до контейнерите, чак долу до читалището или до училището”, обясни 77-годишната жена.

На улица „Иван Вазов“ живее бившият кмет на Кочериново Костадин Катин, който разказа:

„Боклукът не беше събиран от два месеца. Не знам дали защото аз живея тук. Да речем, че кметът има лично отношение към мене. Ето, аз имам джип и ремарке, събирам боклуците и ги изкарвам. Изхвърлям ги в контейнери в Благоевград и може би трябва да плащам данък смет тук. Така направи и внукът на Виолета, който качи чувалите със смет в джипа си за стотици хиляди лева. От няколко дни и уличните чешми пресъхнаха. От осем чешми само две текат. 

Часовникът на часовниковата кула, която се намира в училището, не работи. Стадионът е превърнат в змиярник. Всичко е изсъхнало, трибуната с 500 седящи места е буренясала, пистата е заличена, оградата е ръждясала. Това беше модерен стадион – като за „А“ група, за стотици хиляди лева, отпусна ги навремето спортният министър Весела Лечева. На откриването дойде сръбският певец Маринко Роквич. Имаше осветление, хората ходиха там вечерно време да тичат, а сега е заключен с катинар.

Затова питам: Кмете, защо не работи стадионът?

Защо в нашия град няма зъболекар? Защо няма банка?  Говори се, че договорът, който е подписал кметът Минков с неговия кум, за боклука е за 1,200 млн. лв. за 5 години , т.е. 220 000 лв. на година. Като кмет аз чистех за 80 000 лв. на година с общинската фирма. Преди 2 години ходих на една сесия и попитах кмета вярно ли е, че общината е задлъжняла с много пари, и поисках да ми отговори какво е финансовото състояние на община Кочериново, но още нямам отговор.

Говори се, че общината дължи пари и по договора за чистотата, затова се умувало да се дават имоти срещу борча. Умолявам кмета да оправи уличните чешми и да почисти извора на ливадите, който не е пресъхнал. Ако той не се заеме, ще се кандидатирам аз“, заяви К. Катин, с което подсказа, че предизборната битка вече е стартирала. 

„Абе от тази вода пием ние и туристи, които ходят към Рилския манастир, а сега чешмите са сухи”, ядосва се и Първолета Вретенарска. 80-годишната жена споделя, че е с няколко операции, и пенсията и от ТКЗС-то от 230 лв. едвам стига за храна и лекарства.

Потърсихме за коментар кмета на община Кочериново Иван Минков, който заяви следното: „Причината за пресъхване на чешмите са поливките на нивите с ечемик, за които собствениците получават евросубсидии. От 5 чешми 2 не текат. Ще вземем мерки за почистване на водоизточника. Още утре ще изпратя служителите от „ВиК” да отидат до каптажа.

Стадионът е затворен, тъй като преди половин година прекратихме договора с наемателя Румен Калайджиев от Благоевград поради неизпълнение на клаузи в договора. Трябваше да отваря стадиона в определени дни, да го осигурява за различни мероприятия на общината, но не спази уговорките. Надяваме се да сключим договор за наем с друг кандидат.

Часовникът трябва да се ремонтира, което струва доста скъпо, и затова на този етап се въздържаме.

Имаме и зъболекарски кабинет, който сме дали срещу минимален наем, за да могат да се възползват от услугите жителите на община Кочериново.

По отношение на проблема с боклука от вас научавам и съм изненадан защо хората, които се оплакват, не са ме информирали. Ако има някакви неуредици, може да се потърси отговорност от фирмата, с която имаме договор. Това дали имаме задължения към тях е въпрос, който се решава между общината и фирмата по законовия ред. Завеждат се дела.

Твърденията, че имаме намерения да заменяме дълг срещу имоти, са спекулативни и лесно проверими, тъй като дневният ред от заседанията на всяка сесия е публичен.

Що се отнася до въпроса на г-н Катин за финансовото състояние на общината, ме провокира да кажа, че изплащаме 1 млн. лв. дълг, наследен от неговото управление за проекта на така нареченото мегадепо за отпадъците. Извън това имаме още около 500 000 лв. задължения, което е нормално за една община. Заплатите се изплащат редовно. Няма какво да споря с Катин, ако иска, може се яви на избори”, заключи Иван Минков, който със сигурност ще се кандидатира за трети кметски мандат.

Станах тираджия, за да изхранвам семейството си, купих камион с потребителски кредит на жена ми, първият ми курс беше с боклука на Благоевград

Костадин Катин беше кмет на Кочериново от СДС три поредни мандата – за времето от 1999 г до 2011 г. Той беше единственият син кмет, който бе осъден на 4 години затвор заради разрешително за сеч на 50 тополи. В затворническото общежитие в село Самораново също бе избран за кмет. От ефективната присъда изтърпя 2 години и половина, тъй като беше освободен предсрочно заради добро поведение през лятото на 2017 г. Той твърди, че е осъден неправомерно на база фалшива експертиза по обвинение, че е превишил правата си, като издал разрешение за изсичане на тополи от горски фонд, които всъщност били пасища и мери, т.е. насажденията са селскостопанско имущество. След като изтърпя присъдата си, той се върна в родното Кочериново. Отскоро изхранва прехраната си като тираджия, но не е безразличен към проблемите в общината.

  • Г-н Катин, откога карате камион?
  • От половин година. Кметът на Кочериново разреши като неин работодател потребителски кредит на моята съпруга една седмица преди да я уволни като детска учителка. Парадоксът е, че това е най-хубавото нещо, което направи. През първия си мандат довършваше моите проекти, а през втория си купи апартаментите в Благоевград. С тези пари си купих камиона и направих бизнес. Тръгнах от нулата и станах тираджия. Не се срамувам от това, защото няма срамна работа. Това съм намерил, защото трябва да изхранвам семейството. Фирмата се води на името на съпругата ми. Работим много добре. Пътувам всеки ден с волвото.
  • Докъде пътувате?
  • В Северозападна България товаря царевица, пшеница. Сега камионът е натоварен с ечемик от Новачене, Белослатинско, и след един час тръгвам за Стратос в Гърция, на 600 км. Оттам ще взема тухли за “Топливо” – София и за Лом.
  • Няма празен курс, така ли?
  • Ами, да. Ако е празен камионът, няма пара.
  • Колко струва камионът?
  • Цялата композиция – влечакът и ремаркето, купих за 40 000 лв. Камионът е произведен през 2008 г., на 11 години е, беше на 1 800 000 км като го взех от Швейцария. Доволен съм, засега не ми е създавал проблем. Добра машина е. Откакто съм започнал този бизнес, съм навъртял 30 000 км. Пътувам сам и понякога взимам с мен колега.
  • Кой беше първият Ви курс?
  • Първият курс беше в края на февруари. Дойде едно момче от фирма тук и ми каза: “Г-н Катин, разбрах, че си взел хубав камион. Аз карам боклуците на Благоевград за Костинброд, трябва ми кола”. “Момче, утре съм при тебе”, отговорих. На другия ден отидох на площадката в село Зелен дол, товарих, откарах един курс. Втория път му откарах 32 тона.
  • Боклуците в насипно състояние ли са, или в чували?
  • Шегувате ли се? Какви чували? Боклукчарките идват и ги изсипват на площадката. Цяла камара, от която се носи ужасна смрад. Има няколко циганки, които се ровят и отделят пластмасови бутилки и хартия. След това една фадрома товари боклука в камиона и оставя едно малко пространство, за да мога да мина. Аз почвам да газя в мръсотия, бинтове на болницата, кървища…
  • Как изчистихте после камиона?
  • Измих го на автомивка, дадох 50 лв. и приключих с тези боклуци. Сега карам зърно по поръчка на Иван Богдански.
  • Попадал ли сте в километричните опашки на Кулата?
  • Много пъти. Стоиш и си чакаш реда. Не сме в Шенген, за да минаваме бързо.
  • Доходоносна ли е професията на тираджия?
  • Оборотът за миналия месец е 15 000 лв. Много са скъпи застраховките – 1000 лв. за 3 месеца, 150 лв. са винетките. Минималната осигуровка е 700 лв. за шефа на фирмата, за шофьора и за диспечера, който задължително трябва да имаш. Като сложиш и кредитите, все нещо остава, за да нахраня децата.
  • Трудно ли се прави бизнес в България?
  • Много са спънките. Аз започнах да се занимавам с бизнес в първите години на демокрацията. Купих имот в Кочериново, в който бях започнал да правя маслобойна. Единствената в Югозападна България. Карах си олио от Северна България с камион и правих шарлаган. Но ето тук през 1999 г. дойде Стойчо Кацаров и ми каза: “Ставаш кмет, фирмата прехвърляш на жената ти”. Казах му: “Не. Няма да бъркам държавното с частното”. Сложих катинар на маслобойната и оттогава не съм я отварял. Вътре има бидони с олио от 1999 г. Сега ползвам двора на имота, за да си оставям камиона. Станах кмет и спрях с бизнеса. Ако не бях го направил, сега щях да имам най- модерното предприятие за производство на олио в Югозападна България. С тия европроекти, с тая програма “Конкурентоспособност”, по която сега се отпускат европейски пари, просто щях да бъда много напред. Ако кметът на Кочериново не реши проблемите, пак ще се наложи да оставя бизнеса. На първо място трябва да е общественият интерес.
  • Или сте демагог, или будала?
  • Абсолютен будала. Но човек с достойнство и чест. Който никога не сваля глава, никога не е предал приятелите си, роднините и децата си. Както не съм предал и партията си СДС.
  • На колко сте години?
  • На 29 години. На толкова се чувствам, иначе съм на 58. Осъзнах, че най-важното в този живот не са парите, апартаментите, а инвестицията в децата. Аз съм баща на 4 дъщери, а наскоро станах дядо. Имам внучка на 2 месеца, която съм виждал само на снимка, тъй като дъщерята живее в Милано. И двете големи дъщери живеят в Италия. Там се устроиха, учат и работят, едната завършва право. Питат ме на месинджъра кой номер дрехи нося, за да ми купят сега от големите намаления в модната столица Милано. Ще купят и рокля на малката дъщеря, която тази година ще бъде първокласничка. Децата са най-голямото ми богатство.
  • Е може ли един мъж на тези години, с такова богатство, пак да се хвърли в политиката?
  • Ще го направя, ако кметът не пусне водата в чешмите, не оправи стадиона. Аз съм роден в Кочериново и тук ще умра. Живея в селище, на което Господ му е дал най-хубавото. Няма Рилци, няма Бело поле. Ето я планината, ето ги Стобските пирамиди, чист въздух, бистра река. Не може да тънем в боклуци и децата ни да дишат смрад. Не може да няма вода. Това е катастрофа. Затова кметът да се взима в ръце или да си ходи в Благоевград.
    Страницата подготви
    БЕТИНА АПОСТОЛОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *