Бившият хандбален национал М. Владков след края на кариерата си: В Гоце Делчев бях като у дома си, съучениците ми в Испанската гимназия се удивляваха как съчетавам тренировките с уроците

Мирослав Владков е едно от популярните имена в българския хандбал. Той е бивш национал, играл зад граница в Испания, Гърция и Полша, в родината за „Локомотив“ (Вн), „Чардафон“ и за последно в „Пирин“(ГД), където след повече от 2 г. престой сложи край на състезателната си кариера. Като ученик в Испанската гимназия неговите връстници го наричат „сеньор Владков“ и се удивляват на способността му да съчетава с еднакъв успех тренировъчните лагери и уроците.

Отдаден е на хандбала от малък. Много негови набори се отказват от спорта и започват собствен бизнес, за да се изхранват, той обаче остава в залата. За решението да прекрати кариерата си и чувствата, които го вълнуват в този момент, разговаряме с доскорошния играч на южняците.

– Сеньор Владков, лесно ли взехте решението си да приключите с кариерата? 37 години не са ли възраст, на която може да си кажете: „Хайде да поиграя още малко”.

– Има примери за състезатели, които дори и над 50-годишни се състезават, както го прави Юлиян Симеонов в „Осъм“ (Ловеч). Това наистина е едно завидно спортно дълголетие и аз мога само да го поздравя за това. На мнение съм, че никога не е лесно да вземеш такова решение. Още повече, когато наистина обичаш играта. Все пак обаче има начало, но има и край, в който трябва да кажеш стига. Мислех дълго, преди да направя окончателно своя избор. Смятам, че взех правилното решение.

– Какви са емоциите, които Ви вълнуват в деня на сбогуването?

– Наистина са много и разнопосочни. Искам обаче да благодаря за жеста, който направиха за мен в „Пирин“ (Гоце Делчев), и начина, по който ме почетоха. Трогнат съм от отношението на ръководството и всички в клуба.

– За кои моменти през времето, прекарано в Г. Делчев, се сещате най-често?

– Повярайте ми, че се сещам не само за един. В момент, в който си помисли, че е приключил със своя активен спортен път, не може да не му минават на човек различни мисли. Как може да се забравят например изживените емоции около участието ни в турнира за купата на България. Едва ли ще мога да забравя и винаги, когато стане дума за Гоце Делчев, ще си спомням за това как бях изпратен – подарена възпоменателна фланелка, плакет, връчването на последния ми медал, спечелен с „Пирин“, сребърният за сезон 2019/2020.

– Представяли ли сте си, че ще сложите тук край на своята кариера?

– Не мога да кажа, че съм си го представял, но съм доволен, че се случи тук. Място, където съм бил приеман топло, като свой, и винаги съм се чувствал добре. Ръководство, съотборници, фенове, дори най-обикновените хора са се отнасяли добре с мен. Знам, че винаги съм добре дошъл тук и ще бъда у дома си. Казвам го не просто от куртоазия, а защото е взаимно усещане. А това не може да се купи с нищо, нито някой може да го забрави.

– Кой от двата престоя „Пирин“ е по-добрият за Вас – онзи преди 15 г. или сегашният?

– Всеки един е бил ползотворен за мен. И в двата съм имал положителни емоции, изграждал съм себе си като човек, научавал съм нещо ново. Единствената разлика е, че при първия бях по-млад, а при сегашния – по-зрял.

– Какво предстои за Вас от този момент нататък?

– Предстои ми да обърна повече внимание на най-близките си, които в по-малка или по-голяма степен са били лишени от моето присъствие. Това е един от неприятните, но неизбежни моменти от живота на спортиста. Ще се огледам, ще размисля и ще реша как да продължа живота си.

– Не Ви ли влече треньорският занаят, все пак притежавате диплома от НСА?

– Това въпрос на решение в бъдещето.

– Предадохте символично своята фланелка на Вашия заместник Николай Нейчев. Вярвате ли, че тези след Вас ще могат да повторят постигнатите успехи?

– Убеден съм, че тепърва предстоят нови успехи пред хандбалистите на „Пирин“. За тях тепърва ще се говори. Ако трябва да отнеса въпроса в по-глобален план, вярвам, че нашият спорт ще се съвземе и ще започне да възвръща изгубените позиции в последните години. Няма да бъде лесно, но самият факт, че се възстановиха националните отбори, че започват да работят повече центрове, е индикация за съживяване. Да се надяваме това да продължи като тенденция и да свързваме хандбала със съзидание, а не с разруха.


На сбогуване екснационалът връчи фланелката си на Н. Нейчев

Разговаря АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *