Благоевградският архитект К. Сандев открил корените на фамилията си през ХVIII век в с. Зарово, Солунско, роден е в Дупница, за да бъде записан българин

Човешките съдби си приличат, но в същото време всяка е уникална сама за себе си и е ценна частица от общата история, която се допълва и обогатява с разказите на хората, решили да съберат миналото и бъдещето в настоящия момент. Доказва го и историята на фамилията Сандеви.

Архитект Костадин Сандев е роден в Дупница, за да бъде записан българин, защото между 1944 и 1958 година започва македонизацията на населението от Пиринския край. Майка му Лиляна е от Дупница и в деветия месец от Сандански, където живее със съпруга си, отива в родния си град, за да роди детето си българче на 15 септември 1947 г. Костадин е кръстен  на дядо си, чийто корен е от село Зарово, Солунско. Баща му се казва Иван и носи името на своя дядо. Имената Иван и Костадин се редуват в рода Сандеви. Фамилията тръгва от  прапрадядото Александър, записан в с. Зарово някъде в началото на 1800 година, но за него се знае малко, пише в przone.infо Юлия Караджова. 

Бежанската вълна през Балканската война 1912 година довежда семейство Сандеви  в Горна Джумая, където се раждат бащата на Костадин – Иван, и чичо му Владимир. През 1923 година дядо му Коста е убит като участник в Септемврийското въстание. Баба му Паскалина, за да отгледа двете си деца, има втори брак и се преселва в Илинденци. Баща му Иван среща Лиляна и създават семейство.

Костадин е събрал данни и за родословието на съпругата си Вилхелмина, която идва от богато добруджанско семейство. Запознават се като студенти по архитектура. Имат двама синове – Иван и Александър. Вторият е наследил и професията им  архитект и има две деца – Константин и Вилхелмина. Имената в тези два рода няма да се загубят, подновяват се по традиция.

 От 2009 година в продължение на десет години  група наследници на заровалийски фамилии от Благоевград посещават село Зарово, в подножието на Круша планина. Арх. Сандев се впечатлява от каменната зидария  на запазените стари къщи в селото. Радва се, че гърците възстановяват черквата „Свети Илия”, която също е изгоряла при запалването на селото, но днес привлича с прекрасния си вид гости и туристи. Показа ми една икона „Успение на Света Богородица”, която е заснел и по-късно нарисувал, за спомен от този храм. Именно с тази българска икона всяка година в днешното село Никополи в Северна Гърция правят шествие на 15 август – Голяма Богородица. Над вратата на храма Костадин Сандев открива  плащеница, поръчана от българин, посетил Божи гроб, и я нарисувал като дар за тази черква. От 1888 година до днес българският надпис стои върху иконата.

 Арх. Костадин  Сандев е член на Българския национален комитет на  Международния съвет за опазване паметниците на културата и забележителните места ИКОМОС към ЮНЕСКО. Състоянието на тези паметници в световен и в национален мащаб според него е тежко. Казва, че бизнес интересите са по-силни от  културното наследство и богатите на деня започват да рушат ценни сгради и паметници от национално и местно значение, които вече са на подчинение на общините. Тъжно е, че Мелник и Ковачевица като древни архитектурни селища вече губят от стойността си на паметници на културата заради бетона, който се излива в новите сгради, които се строят там. Но няма и как да се запази майсторлъкът на някогашните дюлгери, които днес са на изчезване.

Архитект Сандев е проектирал много сгради, много съоръжения и градоустройствени планове на Благоевград. Дарявал е и проекти за храмове. Първото дарение на неговия проектански екип е за черквата „Свети Димитър” в село Долно Българчево, която продължава да се строи. Съпругата му Вилхелмина Сандева пък е дарила свой проект за храма „Свети Константин и Елена” в Струмяни. Често заедно посещават черквите и манастирите в страната и се радват на добре изографисаните, поддържани и обгрижвани с вяра и любов храмове.

Архитект Костадин Сандев отдавна е ценител на изобразителното изкуство. Има богата колекция от стари и съвременни художници, на които се възхищава и които му носят радост. Самият той обича да рисува, да прави дърворезби и икони, но само за собствено удоволствие и разтоварване. С удоволствие издирва още данни и попълва  родословното дърво, като се надява и внуците му да продължат неговите усилия.

loading...



Коментар с Facebook

Подобни новини

1 Коментар

  1. Знаещ

    Смешник с цел „опазване“ на паметници и градинки тоя мухльо застрои градинката пред 5 основно училище – построи си къща за лично ползване. Иначе е патриот и „милее“ за развитието на Благоевград. Нещастник.

    Отговори

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *