Благоевградският вратар Георги Китанов втора година се подвизава в румънското първенство, първо в елитния „Астра“, а от миналата есен във втородивизионния „Петролул“. Бившият страж на „Черно море“ и ЦСКА призна, че все още не е научил езика на северните ни съседи, както и за мечтата си да получи повиквателна за националния отбор на родината.
„Имам трудности с комуникацията извън терена, но когато става въпрос за футбол, започнах да разбирам. Почти цялата защита пред мен е от местни футболисти и научих нужните думи, за да координираме действията си в различните ситуации. След раздялата с предишния ми клуб тук дълго време бях без отбор заради пандемията. След дългото чакане прецених, че офертата на сегашния ми отбор е най-подходящото продължение на кариерата за мен. Живял съм в Плоещ, така че нямаше да имам нужда от адаптация. Освен това имах повече шанс да съм първи избор под рамката в този тим. Стадионът им е на много добро ниво, някои техни национални формации играят мачовете си на него. „Петролул“ е клуб с традиции, с голяма фенска маса, със запалени по футбола хора, четири пъти са били шампиони и три пъти носители на купата. Сега изоставаме в класирането, девети сме от 21 отбора, но ще гоним промоцията през плейофите. Преди броени дни се класирахме на четвъртфиналите за купата, бихме с 3:0, а аз бях на вратата“, разказа Китанов, който има мачове за юношеските гарнитури и младежката селекция на България, но все още чака дебюта си за представителния отбор.
„Естествено е да се надявам на повиквателна. Няма спортист, който да не иска да е национал, и аз не правя изключение. Би било страхотно удоволствие за мен. Не се наемам сам да се оценявам. Смятам, че новият селекционер /б.а. Ясен Петров/ е отличен специалист и ако сметне за нужно да ме извика, ще се отзова без колебание. Времената са трудни за нашия национален отбор, но има доста кадърни млади момчета, които излизат, както и мои набори, на по 25-26 години, които играят в нелоши първенства. Ако се изгради едно ядро от такива футболисти, в бъдеще ще имаме успехи“, анализира Китанов.
СТОЙЧО СТОИЦОВ
