Благоевградският капитан на юношеските хандбални национали В. Митев: Животът ми в Белгия започна много трудно с езика, но с всеки ден ставах все по-нахъсан да успея…

Валентин Митев е роден в Благоевград на 9 януари 2000 г. С хандбала започва преди 6 години в школата на „Интер“ /Бл/ при треньорката Софка Арабаджиева. С родния клуб печели медали от държавни шампионати за подрастващи. Преди 2 сезона премина във втородивизионния белгийски „Юнион Бейноаз“ и вече е сред основните състезатели на отбора. С отличните си изяви заслужи капитанската лента в националния тим на България за юноши старша възраст. В Белгия натрупа повече от 50 мача /заедно с контролите/, в които реализира около 300 гола.

– Валка, с кое ти беше най-трудно да свикнеш в Белгия?

– На първо място – с езика. Също не ми бе лесно да се адаптирам в средата като цяло, сам в една голяма държава. Изобщо животът ми в Белгия започна много трудно, но с всеки ден ставах все по-нахъсан и исках да успея и да покажа, че мога да се справя с трудностите, които съдбата ми поднесе.

– Кой ти помогна най-много при адаптацията?

– Когато пристигнах в Белгия, отговорност за мен пое моят сънародник Христо Ботев, който живее от години там. Впоследствие ми помогна и българският национал Симеон Джемперлиев. Той също играе в моя отбор „Юнион Бейноаз“ от град Бейн. И не на последно място – семейството, с което живея и на което съм много благодарен.

– Докъде стигна с езика?

– През тези 2 години успях да се усъвършенствам с помощта на курсовете и училището, които клубът ми предостави. В началото говорех само английски език, но с времето започнах да общувам, да чета и да пиша на френски, което никак не е малко.

– Как върви училището, мислиш ли да ставаш студент?

– В училище се справям много добре, минах през всички изпити успешно, но може би ще отделя повече време на спорта. Ще оставя образованието си за в бъдеще.

– Сам ли се издържаш вече, а как беше в началото, когато замина?

– В началото беше много трудно. Живеех в спортен интернат, но впоследствие се преместих да живея в къща и се справям сам с издръжката си.

– Поддържаш ли връзка с първата си треньорка Софка Арабаджиева и бившите съотборници в “Интер” /Бл/?

– Благодарение на треньорката ми Софка Арабаджиева стигнах дотук, защото ни научи на дисциплина и да не се отказваме пред трудностите. Когато се връщам в България, винаги успявам да направя няколко тренировки с тях и да се видим и поговорим с треньорката и съотборниците ми.

– Къде ти е по-лесно в ежедневието – в България или в Белгия?

– В България, разбира се, но човек трябва да се лиши от някои неща, за да успее. С времето започвам да свиквам и да преодолявам трудностите.

– Какво правиш в свободното време от тренировки? Имаш ли някакво хоби?

– В свободното ми време, което не се случва много често, излизам с приятели.

– Кое ти е любимото ястие в Бейн?

– Казва се раклет. С различни видове кашкавали е и се слага върху месото или храната, става много вкусно.

– А като се прибереш у дома, какво искаш да сготви мама?

– Тя каквото и да сготви, никога не ме е разочаровала, но любимото ми е яйца по панагюрски, обожавам ги.

– От няколко месеца имаш сериозна приятелка – националката Маринела Панайотова. Тя идвала ли е да гледа твои мачове в Белгия?

– Разбира се, че е идвала да ме гледа и подкрепя, както и аз съм ходил да наблюдавам мачовете й. Това прави играта по-вълнуваща.

– Капитан си на юношите старша възраст на България. Очакваш ли повиквателна и за мъжкия ни отбор?

– Не мога да кажа, че очаквам повиквателна, но ще се постарая да се докажа и каквото зависи от мен, да го направя.

– Следиш ли какво става в българското първенство, където има един отбор, който не е побеждаван в близо 70 поредни мача?

– Момчетата от „Локомотив“ /Варна/ тренират усърдно. За да достигнат това ниво, се иска сърце и много хъс.

– За разлика от миналата година, когато отборът се бореше да оцелее във ІІ дивизия, през тази няколко кръга преди края на редовния сезон се движехте в челната четворка и се очакваше да продължите в плейофите, но не успяхте. Оставаш ли в „Юнион Бейноаз“?

– В момента клубът се опитва да ми осигури най-доброто за следващия сезон и да ме задържи. Предложение от други отбори за момента нямам, но иначе има интерес към мен.

Разговаря ИВАН ДЕЛЧЕВ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *