Благоевградски пчелари отчитат по-слаби добиви на мед! Сем. Петкови признават: Цяло лято местихме кошерите в планините, наемахме хора да ги пазят…

Трудна пчеларска година отчитат производители на мед от Благоевград. Добивите са по-слаби заради заниженото нектароотделяне.

„Имаше резки температурни разлики – ту дъждовно, след това суша, което се отрази на нектароотделянето. Пчелите много трудно събираха нектар, тъй като, за да има повече количество, трябва да има определена температура и влажност. А като плисне дъжд и измие нектара от растението, пчелата няма откъде да събере”, обяснява Ралица Петкова, която заедно със съпруга си Георги се занимават с пчеларство от осем години.

„За да имаме добиви, тази година сме се принудили да организираме подвижно пчеларство и да местим кошерите на различно надморско ниво. Ходихме в Огражден планина, Малешевската, като се движихме по надморската височина – от 400 на 800 м. На пчелата й трябва време да се адаптира към мястото, за да пашува. Цяло лято бяхме в движение, наемахме и пазач, който да пази кошерите, защото има крадци. Ние гледаме около 200 кошера, основният ни стационарен пчелин е в с. Рибник, община Сандански, а по-малкият ни е край с. Зелен дол, община Благоевград. Подвижното пчеларство дава по-добри добиви в сравнение със стационарното, но пък разходите са големи. Защото наемаш хора, които да товарят и разтоварят кошерите при преместването, плащаш и на пазачи. Всичко струва пари. Трудна година, положили сме неимоверни усилия, за да има добив, защото от това се изхранваме”, обяснява Ралица Петкова и добавя, че същите проблеми имали и пчеларите от Северозападна България.

За Централна България не знае, но там повече е развито стационарното пчеларство. Отглежда се рапица и добивите на мед са големи. „Те изкарват по 50 кг от кошер, а ние по 15 кг, но те са в равнината, а ние в планината”, казва Ралица Петкова. Това обяснява и драстичната разлика в цените на меда. Голям буркан с мед в Благоевград се продава за 12 лв., а малкият – за 6 лв., докато в Плевен цената е два пъти по-ниска.

„Не може да се сравнява качеството на нашия мед от планинските ливади с този от слънчоглед и рапица“, категорична е пчеларката.

Мед и медни продукти редовно консумира инж. Саша Бръчкова, която е сред активистите на дамския спортен клуб „Бодрост“.

„Медът, който е с питата, много ми помогна за щитовидната жлеза. По една супена лъжица взимам на гладно, като годишно консумирам по 3-4 големи буркана. Определено имам подобрение, и лекарствата започнах да пия през ден. На внука също започнах да давам всяка сутрин по една лъжичка мед, разтворена във вода и лимонов сок“, споделя Саша Бръчкова, потомка на артистична фамилия, край сергията за мед в компанията на режисьора Ставри Карамфилов, който след 20 г. в САЩ отново е на родна земя.

„Завръщайки се от Ню Йорк, още по-релефно оценявам българските храни и виждам колко са чисти и стойностни. Всеки, който уважава себе си, трябва да ги ползва, защото, когато въздухът е отровен, храните са отровни, това е спасението – родни еко и биопродукти”, казва режисьорът.

„Заради пандемията хората се затвориха, но животинският свят се отвори. Въздухът се прочисти и продукцията на мед е по-качествена. Може би е за хубаво периодично да се затваряме по една-две седмици през годината. Защото така ще помогнем на природата да се изчисти от вредни емисии, а ние ще си починем и ще си обърнем внимание един на друг“, добавя и пчеларят Георги Петков.

БЕТИНА АПОСТОЛОВА


Саша Бръчкова и Ставри Карамфилов

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *