Благоевградчанинът Боян Манов си спомня: През 1961 г. бе първият събор на българо-югославската дружба на Станке Лисичково, с очите си видях да се търсят разделени семейства от България и Македония

Казвам се Боян Милчов Манов, на 73 години, от Благоевград. Развълнуван съм от последните събития между България и Македония и искам да разкажа какво аз си спомням за отношенията преди 60 г.

„Ръководителите на Народна Република България /НРБ/ бяха предприели стъпки за подобряване на отношенията с СФРЮгославия. Не съм статистик, пък и доста години отминаха, за да боравя с точни цифри за месеци, дати и години. Но си спомням, че вече имаше някакви затопляния между НРБ и СФРЮ и това, ако не ме лъже паметта, беше около 1960, 1961 година, бил съм 12-13 годишен.

Заговори се за събор на българо-югославската дружба и ако по-младите не знаят, тогава Македония беше в този съюз /СФРЮ/. А този СФРЮ беше създаден от СССР /Съюз на съветските социалистически републики/. Управниците /комунисти/ и тогава заявяваха, че нямат териториални претенции спрямо Македония, но много добре разбираха, че там, в тази Македония, има българи, и то не малко на брой.

И така този събор имаше две цели. Първо, да се види, че има българи в Македония, а втората цел беше да се заздравят отношенията между БНР и СФРЮ. Тези неща ги проумях много по-късно и това, което видях на самия събор. Мястото на събора беше на самата граница между Македония и България, при граничния пункт „Станке Лисичково“, сега Логодаж. Самата граница щеше да бъде отворена в 09:00 часа в неделя, но ние вече бяхме още от събота по поляните наоколо. Нямате си представа каква обстановка беше. Хиляди хора, стотици огньове, палатки, покрити с черги. Тази картина мога да я сравня на по-късен етап с филма за хан Аспарух и неговия народ след прекосяването на река Дунав. Имаше музика, песни, наздравици и много веселба. Беше разбираемо много въодушевено, но и напрегнато. Защото имаше хора, които повече от 15 години не се бяха чували и виждали. Братя, сестри, братовчеди и близки, които бяха разделени от комунистическото управление на БНР и СФРЮ. Спомням си как границата беше обсадена с хиляди хора, чакащи със сълзи на очи да зърнат роднините си.

На по-късен етап разбрах, че е имало разделени семейства, някои от които се оженили /омъжили/ повторно, без разводи по закон. Те дори не знаели, че са живи. Странно е да разбереш, че имаш деца в Македония от друга жена и деца в България.

В 9:00 часа сутринта границата беше отворена, множеството се сля в едно голямо кълбо от хора.

Някои ще се запитат защо тези хора не са се виждали, защо не са се чували тези кръвни братя и сестри. Отговорът, колкото и да е прост, толкова е и мъчителен, и жесток. Българското комунистическо управление, което беше в конфликт с Тито /ръководителя на СФРЮ/, беше в опънати отношения и нареждането /заповедта на Сталин/ беше България да скъса с Югославия икономически и политически. И нека да знаят младите, че границата между България и СФРЮ беше изключително силно охранявана и за залавяне на нарушител граничарите бяха награждавани.

Та да се върна на събора – тълпата е огромна, погледи, търсещи, питащи, викащи, плачещи. И ей това искам да видят братята от Северна Македония и да си отговорят на въпроса: Има ли българи в Македония?! Българи, които на по-късен етап, доказали българска кръвна връзка, взеха български лични карти и документи. И колко българи са станали македонски граждани!? Хайде, кажете, братя! Най-доброто, което беше направено и от двете страни, беше озвучаването от радиоуредбата  за хората, които се търсеха. Непрекъснато се чуваше, че „Иван или Петър търсят еди кой си, при стълб еди къде си…”. За първи път чух, че „бара“ е българското „търся”. Имена, фамилии, всички на български език. Но колкото и да не съм разбирал от политика, осъзнах, че има нещо, което не беше нормално за самото събитие. Когато започнах да разбирам, беше започнала политическа битка. И то как. Например македонец продава часовници и започва да хвали живота в СФРЮ и не се много бави отговор от българска страна, да се хвали управлението на Тодор Живков. Започваха да се събират групи, на които хвалебствията се превръщаха в яростни скандали. Разбрах, че комунистите и от двете страни си бяха подготвили агитация и провокация. На места се завързваха и физически разправии.  Явно някои бяха развързали кесиите и от двете страни за клакьори и саботьори. Агенти винаги е имало, и то какви ли не! Ще се запитате как така на 13 години си видял и разбрал за какво става дума!? Ще Ви кажа, че след като се научих да чета, имах изключителен интерес и желание да чета всякакви книги. И не само да чета, винаги „давах“ ухо на разговорите на хората около мен. Моите близки бяха предпазливи в политическите разговори, но в нито един разговор не одобряваха комунистическия строг режим. Особено след национализацията през 1957 г., когато с бой баща ми е накаран да си предаде стоката /животните/ и целия инвентар за така нареченото ТКЗС. Толкова за моето любопитство и познание за някои неща. Ще се завърна на събора за българо-югославската дружба. По цялата граница от българска страна имаше български трикольор. От другата страна нямаше македонско знаме, тук-там някое югославско знаме. За тези 15 години и югославските, и българските власти бяха направили непоправимото – да разделят един народ на две враждуващи страни. На българи, които в Македония не смеят да си кажат кръвната връзка с родната България. България, която е приютила стотици хиляди хора, бягащи от турци и гърци. Защо не са отишли в Сърбия!? Когато тази Сърбия и ролята й за омразата на македонци към българи, разбирам, че нейната заслуга за тази омраза е най-голяма. И тя продължава.

Бях си вкъщи, когато Радио Скопие говореше за събитията в Югославия и войната, която избухна през 90-те години, когато Македония заяви, че ще се отделя от СФРЮ. Нека си припомним „братята“, защо Сърбия не продължи военните си действия в Македония!? Защото България категорично застана на страната на Македония и заяви на Сърбия да не прекрачва границата. Защото България им даде 10 танка, вярно стари, но действащи, но там нямат обучени военни. В това време Сърбия изтегли всичката си военна техника от поделенията в Македония. В казармите на Македония не остана дори приклад от пушка. Тогава Македония нямаше обучена армия, способна да се защитава. Спомням си, че единият от танковете беше пленен от албанските шиптери. Много „доброжелатели“македонци ще злорадстват, че проявяваме интерес и загриженост за по-голямо влияние на България в Македония. Не, не, не – България призна първа независимостта на Македония, за да спре апетита на Албания и Сърбия да я окупират. Дори по време на управлението на Ж. Желев с молба и искреност накара г-н Елцин да признае независимостта на Македония. Е, хайде да видим къде е куртоазията и интересите…  Казвате, че български войници са се държали лошо през Втората световна война. Това е война, която понякога няма правила.  А колко българи след войната са убити за това, че са българи, и колко пишещи се за македонци в България са убити. От второто  няма такива. Има предатели, които за пари и власт нарушаваха законите на страната, а законите, добри или лоши, трябва да се спазват.

Ха, братя, кажете кой от българите и гърците са по-искрени и отстъпчиви. Колко години гърците Ви държаха в ръцете си, докато не клекнахте. Смениха ви името от знамето, свалиха знака на Вергина и сложиха перки на вентилатор. А трябва да знаете, ролята на Борисов за тези гръцки действия е много важно. Но вас не ви интересува, вие искате за 30 години независимост да станете Велика Македония. Борисов на един форум предупреди, че от много велики – Сърбия, Албания, България, Балканският полуостров е беден и ще остане беден, ако остане с тези разбирания. Борисов единствено не разбра или разбра, но не го каза, че той много желае просперитета на Балканите, но дълбоко в себе си знаеше, че ще бъде излъган в даден момент. Той знаеше, че Заев, за да се укрепи на власт, трябва в Македония да „флиртува“ с другите партии и да обещава на народа светло бъдеще. А когато излезе извън Македония, лъжата и ироничната му усмивка цъфват на лицето му. Г-н Заев, от двата стола знаеш какво се получава. Сигурно е много трудно на г-н Заев да лавира, но ако си политик, на първо място е честността. Забрави за византийските номера.

 Лично аз бях убеден, че Заев чака този момент да спечели изборите и ще протака решенията по договора с България. И какво следва, ще си развалим отношенията, ще обвиняват пак България, че е спънала Македония. Ще се гледа пак с лошо око на българите… Ние няма нищо да загубим, загубилите са македонците и трябва да търсят вината в тях. Трябва да престанете с кражбата на български личности. Аз в първи клас съм учил за Паисий Хилендерски, за цар Самуил, за Яне Сандански, за Гоце Делчев, Даме Груев, Георги Петров, за Манасиев, Т. Александров, братя Миладинови, Никола Вапцаров, Яворов и много, много други българи, борили се за свободата на Македония.

За свободата на Македония са загинали много повече българи отколкото македонци. Но, както се казва,  насила хубост не става. Македонците  не отстъпват сега, а след приемането им в ЕС ще са  дори още по-лоши                                                                                                                       

БОЯН МИЛЧЕВ МАНОВ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

1 Коментар

  1. Читател

    Браво! “Струма”, моля дайте трибуна на повече очевидци на тези събития. Трябва да се говори и пише за тези неща.Да се знае…..за Македония.

    Отговор

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *