Димитър Борумов е сред най-изявените и успешни млади благоевградчани. През 2021 г. завърши паралелката с профил „Природни науки“/биология и химия/ на ПМГ „Акад. С. П. Корольов“. В продължение на пет мандата бе председател на Детския парламент в Благоевград и две години -вицепрезидент на Младежки воден парламент към Министерството на околната среда и водите. Финализирайки средното си образование, постъпи в най-старото висше училище в Нидерландия -университета „Лайден” в Хага. Преди половин година се дипломира като бакалавър по „Международни науки“, със специализация за региона на Близкия изток, и втора специалност „Дезинформация и стратегическа комуникация в глобалната политика и журналистика“. В момента се занимава с глобална политическа икономика и учи за магистър по „Международни отношения“.
Наред с академичното си развитие и ерудираност, Димитър, който владее няколко чужди езика, в това число и иврит, се откроява с изключителна цветност и артистизъм. Той е отдаден на множество социални каузи. В качеството си на обучител и мотиватор споделя своя опит и знания с млади хора от различни държави.
Разговаряме с Д. Борумов за избрания път, за неговите цели и приоритети, защо обича да обикаля из магазините в Нидерландия и не само, за съветите, които дава на младите хора, и би ли се върнал в България…
– Митко, на тържеството по завършването на випуск 2021 на ПМГ сподели, че възнамеряваш да заминеш за Хага и да учиш „Международни науки“. Как се развиха нещата след това?
– Това е много обширен въпрос, но ще се опитам да конкретизирам. През лятото на 2021 г., и по-точно през месец август, пристигнах в Хага с два куфара, чанта с лаптоп и готов да намеря квартирата си. Взех ключа за нещо като споделено жилище за студенти и влязох в една празна стая, в която имаше само едно легло, гардероб, бюро и стол.
– Познаваше ли някого?
– Имам една позната, с която излязох на вечеря тогава, колкото да ме разведе из града, и това беше. Та, започнах да живея в стаята, запознах се със съквартирантите ми. По това време се беше нанесъл само един, който не беше от най-комуникативните, но успяхме да си кажем по няколко думи. Началото бе съпътствано с ориентационна седмица в Хага, за да навляза в ритъма на живот. Запознах се с хора и започнах да създавам приятелства. Намерихме се с още няколко българи, което бе много приятно и вълнуващо. Като цяло първите три седмици бяха изключително туристически. Буквално се чувствах като турист, защото още не ме беше налегнал културният шок. Всичко беше ново и интересно, но след това нещата започнаха да стават познати и странни, тъй като трябваше да живея в тази среда. Започна да ме натиска носталгия, но просто трябваше да свикна със западноевропейския начин на мислене, който е доста по-различен от източноевропейския, или т.нар. балкански синдром.
– И кои са основните разлики между балканското и западноевропейското мислене?
– Балканците сме топли, приветливи и много дружелюбни. Нидерландците и като цяло хората от Западна, и по-конкретно от Северозападна Европа – немци, белгийци, англичани дори, са по-затворени, студени, скрити и дистанцирани.
– Което не е точно твоята среда, защото ти си артистичен, открит, емоционален.
– Така е, но се свиква бързо. Не искам да стереотипизирам никого. Там също има изключително „цветни“ хора и аз се обграждам точно с такива. Местните са много пунктуални, точни и с тях се работи бързо, ясно, леко. Това също е една от разликите.
– Какъв е стандартът на живот в Нидерландия, има ли инфлация, „галопиращи” цени?
– Инфлация има навсякъде. Поглеждайки назад, аз живея само от 4 години там и не мога да правя някакви кардинални обобщения. Но ако се върна в началото и културния шок, то разликите бяха големи. Много обичам, когато отида в друга държава, да обикалям по магазините и да гледам какво се продава там. Интересно ми е да видя каква е културата, относно покупко-продажбите…
– …и да правя съпоставки между цените в България и Нидерландия.
– Цените не правят толкова голямо впечатление. Да, стандартът в Нидерландия е по-висок, но важното е човек да не пресмята лева в евро и обратното. И когато престанеш да правиш подобни сравнения, започваш да свикваш с начина на живот. Както казах, обичам да ходя по магазини и да наблюдавам какво пазаруват и си приготвят хората, каква е кухнята. И ще си призная: отивайки в Нидерландия, нямах кой знае какви кулинарни умения, защото майка ми е страхотен готвач и тук винаги се наслаждавам на домашно приготвени гозби. Там обаче ми се наложи да започна да се уча и да правя някои неща сам. Беше изключително интересно да експериментирам в кухнята и всъщност това е моят начин да се успокоявам.
– Ще разкажеш ли за университета, как стигна дотам, какви са приемните изпити?
– Университетът „Лайден”/Leiden University/ е най- старото висше училище в Нидерландия и е създаден през 1575 г. Много известни хора са минали през него и са преподавали там. Що се касае до самия прием, за моята специалност изпити нямаше. Аз кандидатствах с мотивационно писмо, с препоръки и предварителни оценъчни листове. Трябваше да докажа нивото на владеене на английски език. Подготвях се две години. Тук е моментът да благодаря на класния си ръководител Таня Бикова и на Даниела Георгиева, които помогнаха за развитието на моя английски. Явих се на изпит за сертификат на Кеймбридж и взех ниво С2, което е най-високото. Компонентите за кандидатстване са три: ниво на владеене на АЕ, мотивация – защо искаш да учиш там, и препоръки, които не са задължителни, но също са с тежест, и аз имах три.
– А какви са таксите за обучение?
– Променят се всяка година, но смея да твърдя, че след Брекзит приемът на студенти се увеличи рязко, защото таксите за европейски студенти в Англия скочиха изключително много. В Нидерландия /ако говорим за настоящия момент/ таксата е около 2500 евро на година. Стипендия няма, но съществуват възможности за редица социални подпомагания както от университета, така и от държавата. Мога да кажа, че нивото – качество, количество и такса, е изключително добро. Това е и една от основните причини да продължа образованието си в университета „Лайден” и след като наскоро завърших бакалавърска степен, сега следвам магистратура.
– Интересно ми е, при положение че завърши паралелката с биология и химия, защо не се насочи към медицинска специалност, както мнозина от съучениците ти, а избра политически науки?
– Това е въпрос, който много хора ми задават. Нишката между биологията, химията и интересът ми към тях се губи някъде в 10-11 клас. Искам да подчертая, че това не се дължи на учителите, напротив, има страхотни преподаватели в Математическата гимназия. Просто започнаха да ме влекат други работи. Знаеш, говорили сме си, аз се занимавах изключително много с младежка социална дейност. Пет мандата бях председател на Детския, понастоящем Младежкия парламент в Благоевград, 4 години – председател на ученическия парламент към ПМГ и две – вицепрезидент на Младежки воден парламент към Министерството на околната среда и водите.
– Социалните каузи винаги са били силната ти част…
– И може би по-интересната. Биологията и химията винаги ще бъдат в мен, изучвал съм ги, и то доста усилено. Нямаше как да се измъкна от тях, още повече че бяха по 6 часа седмично. Но настъпи промяна и започнах да се интересувам от възможности за обучение извън България.
– Защо извън България?
Защото българските университети, поне тогава, не предлагаха конкретна специалност, която аз завърших преди половин година – „ Международни науки или изследвания“ /зависи как я превеждаме/ с конкретна специализация в един Световен регион, което аз изучавах в рамките на три години. Другата основна причина е това, което ми предложи университетът. Не че възможности за обучение и реализация не съществуват в България, напротив, пълно е с такива, просто Лайденският университет ми предложи едни доста по-интересни начини за разглеждане на света.
– Твоята специализация и всъщност дипломна работа са свързани с Близкия изток.
– В края на първия семестър на първата година, или ноември 2021 г., трябваше да избера един от осем световни региона, които се преподават като възможност за специализация в моята бакалавърска специалност. Това са регионите Северна Америка, Латинска Америка, Европа, Африка, Евразия, Източна Азия, Южна и Югоизточна Азия, Близък изток и Северна Африка. Аз избрах последния, защото беше най-непонятният за мен регион тогава и ми се видя най-интересен. Възможността за усвояване на един семитски език, какъвто е модерният иврит, за разлика от почти всички мои колеги, които учеха арабски, ми се стори доста нетрадиционна и интересна.
– И научи ли иврит?
– Всъщност само аз и една моя колежка от целия курс от 70 човека избрахме иврит. Изучавах го в рамките на три години в университета и смея да твърдя, че държа /ако говорим за общата европейска референтна рамка за езиците/ едно ниво, равняващо се на В1.
– Митко, колко чужди езика говориш, като изключим английския?
– В гимназията учих руски. Освен иврит се справям доста добре разговорно с нидерландския. Много ми се отдават и са ми любими балканските езици. Например сръбски владея много добре, защото работя с няколко сърби в Нидерландия и те отказват да ми говорят на английски, за да може да „затегнем“ балканското приятелство.
– Как се случиха нещата с изследването за дипломната ти работа, ходи ли в Израел?
– Опитах се. Не искам да политизираме разговора ни, но имах възможността и желанието в третата година на образованието ми, или в края на 2023 г., да отида на обмен в държава, в която пожелая. Вече изучавайки района и знаейки какво се случва, у мен се породи усещането, че може би не трябва да предприемам такава стъпка, и реших да остана и да се специализирам в нещо съвсем необятно за мен тогава. Тоест да направят така наречената втора специалност. Избрах „Дезинформация и стратегическа комуникация в глобалната политика и журналистика“. Това е една изключително интересна и важна за днешното време специалност и сред нещата, които човек трябва да учи, да обръща внимание. Та в рамките на един семестър учих четири предмета, свързани с дезинформация и стратегическа комуникация и допълнително, тъй като си мислих, че имам свободно време, се занимавах с различни предмети като „Шария” /б.р. – основните закони в Ислямското право/, „Въведение в науката на юдаизма“, „История на юдаизма и евреите“, касаещи специалността ми за Близкия изток.
– Това звучи доста трудно.
– Така е, не исках да губя връзката, защото в този семестър имах право да избера каквото и да е. И аз реших, от една страна, да науча нещо ново, от друга – да се потопя в един от основните градивни елементи на Близкия изток – религията. В края на третата година написах дипломна работа по една много интересна за мен тема „Икономическите взаимоотношения между Египет и Саудитска Арабия през 70-те и 80-те години на миналия век”, подбутнати /или подпомогнати/ от Международния валутен борд. Ще „задълбая“ малко – става въпрос за разглеждането на политико-икономически аспекти в края на Студената война при падането, или началото на края /ако може така да се изразим/, на Съветския съюз и издигането на Съединените щати като една икономическа /да подчертая/ сила, с точно тези институции като Световната банка и Международния валутен борд, и ролята на тези институции в подпомагане развитието на пазарната икономика в Близкия изток, което всъщност слага край, и това е моята теза и теория на т.нар. Арабска студена война, като част от по-голямата Студена война. Разглеждам и уникално за региона на Близкия изток икономическо противоречие между Саудитска Арабия, от една страна, която пропагандира идеята на пазарната икономика, въпреки че е доста затворена и монархически настроена, и от другата страна – Египет, като една социалистическа република по времето на Хосни Мубарак предимно, започваща да се отваря към пазарната икономика, благодарение на натиска от международните финансови институции, ръководени от САЩ.
– Колко време ти отне формулирането на тезата?
Четири месеца. Толкова време ми отне „рамкирането“ на целия проблем и „изчистването“. Тръгнах с доста по-различна идея и благодарение на научния ми ръководител успяхме да достигнем до точно тази тема.
– Сега какво учиш?
– Сега се занимавам с глобална политическа икономика – магистърска степен по „Международни отношения“. Това е нещо, което исках още от средата на обучението ми по бакалавърската специалност. Тук нямам регионален фокус, по-скоро обръщам внимание на глобалните проблеми от политико-икономическа гледна точка.
За магистърската ми степен започвам отново да пиша дипломна работа, която ще бъде фокусирана върху България. Ще засегна постсоциалистическото развитие на една социална икономика, да не кажа – социално-икономическа политика в началото на това хилядолетие /ако може да маркираме/. Тепърва навлизам в темата, но имам изключително много идеи и гледни точки, които да предложа от една далечна перспектива, поглеждайки на случващото се като един researcher – една хубава английска дума за изследовател, но ще я променим, ако трябва.
– Това е твоят изказ и няма да го променяме.
– Да, като един researcher от чуждестранен университет, имайки обаче българското минало и българския корен, което е много важно.
– Имаш ли амбиции за политическа кариера?
– Амбиции за политическа кариера всеки може да има. Аз се интересувам изключително много от академично развитие и това за мен е много важно. Създаването на знания е изключително ценно и може да „побутне“ света към по-добро. Знанието освобождава, а свободата е един от най-висшите идеали на едно общество и на един човек като личност.
– А ако някоя политическа партия те покани в листата си за депутат например или да съдействаш за програмата и платформата им, би ли приел?
– Ако е да се решат определени проблеми, аз винаги съм насреща с моите академични знания и труд. Що се касае до влизане в листа, има много време, докато започна да мисля за такива неща.
– Каза, че имаш желание за академично развитие. Това означава ли, че мислиш и за докторантура?
– Абсолютно, да! Специализирайки се към политическа икономика и по-точно теорията на дерастежа като мой интерес, разглеждам възможности за докторантски програми навсякъде в Европа. Различни университети предлагат различни възможности за развитие. Въпрос на време е да започна да кандидатствам по програми, които ми харесват.
– Да те върна пак на темата за социалната ти ангажираност. Ще разкажеш ли за една от последните, или по-скоро поредната дейност в тази сфера?
– Съвместно с моята колежка от Международния младежки център в Перник Катрин Петкова в пет града – Кюстендил, Дупница, Перник, Благоевград, Гоце Делчев, проведохме „работилничкa“ „Наопаки – светът през различни гледни точки“ за млади хора между 14 и 29 години. Идеята се роди в онлайн разговори между мен и Катрин. Споделих й, че имам желание да предам моите знания за разбирането на света с младежи, с които те работят. Успяхме да се координираме и реализирахме „работилничката“ в тези 5 града.
– В какво се изразяваха тези „работилнички“?
– Както и името предполага, става въпрос за разбирането на света през различни гледни точки. Това, което аз научих като студент в „Лайден”, исках да го представя по един достъпен начин на всички млади хора в Югозападна България и да покажа, че разбирането за света зависи изключително много от това в каква среда израстват. Самата среда включва културна, езикова, обществена, историческа гледна точка и всъщност всичко това оказва влияние върху начина на възприемането, разбирането на света. Развихме „работилницата“ в два модула. В първия беше интерактивна презентация на тема „От какво зависи това, в което се превръщаме“, като в края имахме игра. Младите хора бяха попитани, или по-скоро им предложихме да измислят между 2 и 3 истории, в които се е стигнало до неразбирателство в три различни ситуации – в семейство, в работата, в приятелска група. Самите истории бяха изключително креативни и до голяма степен базирани на културни различия в съответния регион.
Във втория модул защитих тезата, че „картата на света“ има пряка връзка с определени исторически, културни и обществени развития в миналото. Основното ми послание към младите хора беше, че няма нищо лошо да обръщаме картата наопаки от време на време и да гледаме от юг на север и от изток на запад. В този смисъл се опитахме да предизвикаме разбиранията за посоките /тук не говоря за чисто географските понятия/ през няколко гледни точки, разглеждайки историята на света, за да покажем, че нещата не може да се приемат еднозначно. Апелът ми беше от време на време младите хора да „влязат в обувките на друг“, да „си сменят очилата“ и да имат предвид, че всички тези различия – културни, езикови, социални, обществени… оказват влияние върху формирането на различните хора като личности.
– Бил си обучител и в други семинари, програми…
– През месец август м.г. получих покана от Силвия Трифонова – бивш президент /по чието време бях вицепрезидент/ на Младежкия воден парламент към МОСВ, да участвам в лятно училище за младежи, организирано от Световната организация, която се занимава с промотирането на междурелигиозен диалог. Аз бях гост лектор и в рамките на няколко часа поговорихме с младежи от България, Белгия, Албания и Нидерландия за общото между конфликтите и религията, и обратното.
– Въз основа на всичко, което имаш като опит и знания, в това число в областта на дезинформацията, не мога да не те попитам каква е оценката ти за българската политическа реалност?
– /Смее се/. Както казах, не искам и няма да политизирам разговора. Това, което мога да споделя от глобалния ми поглед върху световните проблеми, е, че навсякъде наблюдаваме промяна и интересни политически събития, които не са чужди и в България. Не виждаме нищо по-различно от това, което се случва в САЩ, Италия, Франция, Близкия изток, Русия, Далечния изток. В Южна Корея също наскоро настъпиха едни проблеми. Смея да твърдя, че съм тъжен, виждайки от случващото се в България. Ходейки от избори на избори, ние, младите хора, живеещи в чужбина, всеки път влизаме в избирателните секции с надежди за по- стабилно бъдеще, от което да бъдем част, да ни предложи нещо по-добро, от гледна точка на възможности за развитие.
– Би ли се върнал в България?
Семейството ми, много от приятелите ми са тук, и да – бих се върнал в България. И на следващия ти въпрос – кога ще е това, не мога да отговоря. Имам планове в близко бъдеще да развия това, което съм започнал в Нидерландия и в Западна Европа, защото съм си поставил цели. След това съм винаги отворен за предизвикателства и предложения, що се касае до работа за развитие на България като една социално- относима държава, която се грижи за своето общество и подпомага развитието на своите граждани и не само.
– Митко, очевидно следиш случващите се политически и икономически интереси в цял свят. Как си почиваш от целия този поток информация?
– В един момент човек свиква и за мен се превърна в хоби, ставайки сутрин, да отварям онлайн медии и източници на информация, за да мога да пресея това, което ми трябва. Просто свиквам да се обгръщам с информация и да чета неща, които са ми интересни. Разбира се, важни са и хората около мен. И ще ми позволиш да цитирам Конфуций тук: „Когато човек намери работа, която му доставя удоволствие, на него не му се налага да работи и ден през живота си“. Мога да сравня академичната работа с това, което е имал предвид Конфуций. Това, което харесвам – го правя, и обратното – това, което го правя – го харесвам. Доставя ми удоволствие и затова не ме изморява, а ме зарежда с позитивна енергия, въпреки тежките ситуации, за които четем в света.
– Какво друго обичаш да правиш, например четеш ли художествена литература?
– Обичам да пътувам и това е моят начин да си почивам. Що се касае до художествена литература, съм изключително тъжен да кажа, че нямам почти никакво време да чета. Наскоро с приятели си направихме пътешествие до Будапеща, където приключих „Времеубежище“ на Георги Господинов. Интересно ми стана, че един мой професор в Лайденския университет след лекция дойде при мен, показа книгата и ме попита дали Георги Господинов е български писател. На мен ми стана много приятно. Тогава си купих книгата, за жалост на английски, и започнах да я чета. След това я намерих на родния ми български език и ми стана много по-топло. Начинът, по който е написана, предразполага да се чете на български, разбира се, ако уменията на читателят позволяват.
– Как се виждаш след 10 години?
– Виждам се като човек, който развива социалнозначима дейност, която да бъде от помощ на младите хора и е важна за обществото, защото от време на време обществото има нужда от една протегната ръка, която да насочи към няколко различни пътеки, по които може да се тръгне. И да, пътят за развитие не е само един, пътищата са много и различни. Изключително важно е човек да успее да ги открие, и понякога тази протегната ръка може да изиграе ключова роля. Виждам се и като човек, който продължава да се занимава с академична дейност, защото, както казах, знанието е свобода.
– И като каза подадена ръка, ти вслушвал ли си се в съветите на родителите, учителите ти, или си имал собствено мнение и пътечка?
– Винаги съм бил и ще бъда благодарен на моите родители. Те винаги са били до мен, подкрепяйки това, което правя, въпреки че съм променял нагласите и желанията си на няколко пъти. Това някога не е било пречка за мен, нито пък стопиращ елемент за моите родители. Заедно с майка ми и баща ми, моите учители са хората, които са ме изградили като човек, помогнали са ми да бъда това, което съм. Тук не мога да не спомена и да не благодаря на класния ми ръководител в началния етап на образованието ми в 3 ОУ „Димитър Талев“ Велин Христов, на класния ми ръководител в ПМГ Таня Бикова и на всички страхотни професионалисти в Математическата гимназия. И да, въпреки че не продължих с биология и химия, учителите ми по тези предмети Бойка Катранджиева и Александра Шекерлийска ми помогнаха да погледна на нещата по един биохимичен начин.
– Винаги ми е било интересно този артистизъм, който носиш, свободата в общуването, заложени ли са, или си ги развивал целенасочено?
– Баща ми е певец и съм сигурен, че артистичното ми е отчасти по наследство. Друга част съм развивал, включително и чрез театрална дейност, благодарение на театрална формация „Птиците“, ръководена от господин Павлин Славов. На него също съм изключително признателен. Помогнали са ми и моите приятели. Една компания винаги се състои от различни видове и типове хора и има нужда от цветни, артистични хора, които да играят роля хем върху сплотяването на колектива, хем за забавляване. Не казвам, че аз съм сплотяващият, а че компанията, приятелският кръг също има голяма роля върху развитието.
– Събираш ли се със съучениците ти от ПМГ, поддържате ли връзка?
– Честно казано – не. Поддържам връзка само с двама или трима души, сред които моят добър приятел и познат на благоевградското общество Антон Велев, който води новогодишната програма на община Благоевград. Чакаме с удоволствие петата година от завършването ни, за да организираме среща. На мен лично ми е много интересно да се видим със съучениците ми от паралелка с профил „Природни науки“, от които само аз и още двама-трима не се занимаваме с биология и химия. Да кажем, че ние сме черните овце в стадо от бели такива, в което няма нищо лошо.
– Говорихме за това, че си обучител, мотиватор. В този смисъл какво би казал на младите хора, които се „лутат“ в живота или пък имат недотам добри примери за подражание?
– Всеки един пример е показателен за нещо – или за това как човек трябва да прави нещата в живота, или как не трябва. И ако може да направя връзката с „работилничките“, за които говорихме – „Светът през различни гледни точки“, то апелът, който продължавам да отправям към всички млади хора, е да не се страхуват да поглеждат света по различни начини. Да не се страхуват да учат повече, да се предизвикват, да излизат извън зоната си на комфорт, за да може да разберат многото гледни точки, които съществуват. Защото когато човек е свикнал да възприема заобикалящата го среда „само с едни очила“, то може би скритите възможности биха му убегнали. Премествайки се обаче и поглеждайки от друга гледна точка, то може да се намери точно това нещо, което е убягнало преди. И правейки връзка с предишния ти въпрос, ще кажа, че няма нищо лошо в стадо от бели овце да има и няколко черни. В крайна сметка нещо грешно да правим, и да се занимаваме с нещо различно, стига то да помага на нас и да не вреди на другите.
СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА
Митко е младеж, който с думи отваря душите на хората! Това е ключът за успех в политиката!