Refan-728×90-July-2019
Топ теми

Благоевградчанин стана двоен шампион на Франция по канадска борба, изненада дори себе си с победа над световния шампион Майкъл Тод

Благоевградчанинът Юсеин-Кирил Седрати, когото всички наричат Съни, стана двоен шампион на Франция по канадска борба при мъжете в категория до 85 кг. Той завоюва златото два пъти с лява и с дясна ръка. Триумфът му е пълен и заради среброто, за което се пребори в свободните състезания, като успя сам да изненада себе си, като пребори световния шампион – американеца Майкъл Тод, който е поне 30 кг по-тежък от него. Българинът предизвикал фурор сред участниците с техниката си, за която подробно го разпитвали след финала.

Съни е на 19 г. и от 2 г. живее със семейството си във Франция. Заминал за гр. Сен Рафаел през лятото, преди да започне обучението си в 11 клас в Езиковата гимназия в Благоевград, където учел във френска паралелка. С канадска борба се занимава от 4 г., но признава, че откакто е във Франция, няма много време за тренировки. Успял да върне формата си само за 2,5 месеца, след разбрал, че е насрочен републикански шампионат. Треньорът му пътувал от Ница, а за да пестят време, двамата се срещали по средата на пътя веднъж седмично, като самите тренировки провеждали в буса. Репортер на вестник „Струма“ разговаря с новия шампион на Франция по телефона:

 – Съни, честито! Това е голям успех! Тежки ли бяха съперниците ти?

 – Не искам да се хваля, но не бяха много трудни. Нивото тук, в Западна Европа, при канадската борба не е толкова добро, колкото в България. Имах тежка среща на страничната маса с един много елитен играч, световноизвестен канадски борец Майкъл Тод. Това мисля, че беше триумфът на вечерта, наистина не го очаквах. Той тежи над 120 кг и в началото не можах да повярвам!

 – С коя ръка?

 – С лявата.

 – Вероятно подготовката ти от България е много добра…

 – Да, подготовката беше страхотна. Имаше много хора, които ми обръщаха внимание и ме учеха на техника, защото канадската борба не е само сила, а и IQ. Ако на масата не използваш ума си, само със сила не става.

 – Кои те тренираха в България?

 – Георги Гайдарджиев, Радослав Скендеров, Валентин Господинов и Любомир Миланов.

 – Кои са най-добрите ти постижения като състезател на благоевградския клуб „Спартак“?

 – Бил съм два пъти национален шампион и на двете ръце в моите килограми и възрастова граница, бил съм четвърти на световни и европейски състезания.

 – Как се подготви за шампионата на Франция?

 – Възстанових тренировките си преди няколко месеца. За да съм точен, преди 2,5 месеца, защото като се преместих във Франция се фокусирах върху обучението си и образованието. Езиковата ми база не беше много солидна, а за мен беше много важно да не повтарям клас. Сега ми предстоят много тежки изпити, които изискват солидна подготовка по френски език.

 – Матурите ли визираш?

 – Да. Заради обучението си бях почти загърбил спорта, много рядко правех по една тренировчица, колкото да не се изоставя съвсем. Научих, че ще има състезание, отидох в един клуб и се записах за лиценз и започнах да тренирам, като си купих един ластик и една ръкохватка. В началото на състезанието никой не ме знаеше, питаха се кой съм и никой нямаше представа нито за силата, нито за бързината ми.

 – Като разбраха, че си българин, как реагираха?

 – Направиха ми комплимент, казваха, че щом съм българин, значи непременно трябва да съм шампион, защото българите се раждаме силни.

 – Как понесе преместването от българската във френската образователна система?

 – Като дойдох в ЕГ, трябваше да съм 11 клас, а тук ме записаха в 12. Не съм повтарял година, но тук системата е много различна. В момента се водим първа университетска година, но на практика тази година държим матурите и завършваме. Много ми помогна това, че идвам от френска паралелка, защото имах базата, но всичко беше много различно от онова, което бяхме учили в България.

 – Кое е различното?

 – Самият речник е различен, а и много бързо говорят тук. Беше ми много трудно в началото, докато се адаптирам, но бях длъжен да успея. Отне ми около 3-4 месеца. Не се оплаквам, в момента се чувствам много добре.

 – Каква е разликата между двете образователни системи?

 – Тук всичко е структурирано по методика, много е строго, правим дисертации и децата се учат как да решават проблеми. Това е главната разлика. В България акцентът е върху запаметяването, а тук върху решаването на казуси и се учим да структурираме нещата и да ги подреждаме. Например в България по литература ни дават сюжет, по който да пишем. Тук ни учат задължително в началото да намерим проблема, да създадем план, по който да го решим, и накрая да дадем правилен и ясен отговор на казуса. Така учениците във Франция се подготвят реално за проблемите, които евентуално могат да срещнат в бъдещата си работа, и как да подхождат към тях, за да ги решават успешно.

 – Ще имате ли абитуриентски бал?

 – Ще имаме – да, но не е като в България. Не мисля, че ще е нещо грандиозно.

 – Как се провеждат баловете във Франция?

 – Ако знаете какъв е американският стил на баловете, тук са същите. Събират се завършващите в голяма зала, има музика, танцуват. Всички са официално облечени.

 – Като в България ли?

 – Да, но някак не усещам същия адреналин като в България. Манталитетът е по-различен. В България още от 9 клас започваш да се подготвях и вълнуваш за абитуриентския си бал.

 – Връстниците ти в Езиковата завършиха миналата година, пропусна ли бала им?

 – Бях на него. Върнах се само за да съм абитуриент с класа си. Изживях го и много се радвам, честно казано, имал съм вечери, в които ме е боляло сърцето за това, че абитуриентската нощ мина много бързо и ми се иска, ако можеше, пак да се повтори!

 – Ще отидеш ли на бал с френските си съученици?

 – Да, любопитно ми е да видя и тук как е. Той ще е през юли, веднага след матурите през юни. Различното тук е, че всеки клас празнува отделно, странно ми е, но е такава практиката – всяка паралелка има определен час, в който да отидат в залата и кога да напуснат, след това отива следващата.

 – Колко часа продължава забавата?

 – Не знам, не съм питал.

 – Смяташ ли да продължиш образованието си и къде?

 – Насочил съм се към електронна търговия. Тази тенденция много бързо се разраства. Има училища в Тулуза, Париж – в Сорбоната, и в Ница, в които се изучава тази специалност, и към тях съм се ориентирал. Кандидатстването е с регистрация и сега чакаме резултати, а приемът зависи от характеристиките, които ни дават учителите, които ни преподават.

 – Очакваш ли добри характеристики?

 – Учителите, които ми преподават тази година, ми казват, че дори не са разбрали, че съм чужденец, докато не са видели личната ми карта, а това за мен е голям комплимент. Казват ми, че съм много добър ученик, който заслужава да постигне целите си в живота, което наистина ме трогва.

Разговаря ДИМИТРИНА АСЕНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *