Благоевградчанката Д. Гошева – учителка, мозаист, майка на две момчета и едно момиче: Ние, хората, сме социални животни и работата в училище допълва живота ми извън ателието и семейството

Димитрина Гошева е учител по изобразително изкуство в благоевградското VІІІ СУ „Арсени Костенцев“. Тя е и единственият творец в града, занимаващ се с мозайка. Майка е на три деца. Разговаряме с нея за любовта й към изкуството, учителката професия, и не на последно място – за съчетаването на всичко това със семейните задължения.

– Г-жо Гошева, откога датира интересът Ви към изобразителното изкуство, наследствена ли е тази Ваша любов към четките, боите?

– Не, нямам близък, който да е творец. Интересът ми към изкуството е от много малка, още от детската градина. В училището учителят по изобразително изкуство видя, че може би рисунките ми се различават по някакъв начин от тези на останалите. Беше изпратил мои работи за конкурс, съответно имах и награда. Той ме посъветва да кандидатствам с рисуване. Така след 7 клас, без да имам никакви курсове, дойдох, кандидатствах в Националната хуманитарна гимназия и бях приета на едно от първите места. Продължих с изобразително изкуство и в Югозападния университет. Вече последната година – в 4 курс, се запалих по мозайката. Всъщност бях записала специализация „Живопис”. Следването ми обаче бе свързано и с работа, затова нямах достатъчно време да рисувам в университета, да гледам с часове моделите, а в същото време мозайките можех да ги изработвам вкъщи, в удобно за мене време. Така накрая получих слаба оценка по живопис, защото нямах достатъчен брой платна, но за сметка на това имах много мозайки.

– И решихте че мозайката е Вашето нещо.

– Да, открих себе си и се занимавам с мозайка вече 19 години. Имах малки прекъсвания, докато всяко едно от трите ми деца станеше на година и половина-две, след това отново се залавях с мозайката. Беше много интересно, когато третото ми дете тръгна на ясла. Аз си работех сериозно у дома, но хора, недотам запознати какво правя, все ме питаха няма ли да започна работа и какво правя вкъщи. За повечето работа означава да си някъде по 8 часа, а всъщност аз вкъщи работя много повече от 8 часа. Как да им обясня, при положение че възрастните хора свързват мозайката с подовата настилка в черно и бяха много учудени: Как така мозайка, какво е това?

 Наистина този род изкуство няма къде да се види и е непознато. В действителност в някои обществени сгради като зала „Яворов”, в театъра има мозайки от времето на социализма, но в Благоевград няма други творци, които да се занимават активно с това нещо.

– Защото е трудоемко ли?

– И е трудоемко, и специфично, а и материалите трудно се намират. Аз например работя с керамика, тъй като е по-достъпна и евтина, но мозайката може да бъде изработена от камък, стъкло, кой с каквото реши. Прието е обаче, че оригиналният материал за мозайка е смалтата. Това е един вид закалено стъкло, което на практика е вечно. В България има някаква смалта, но тя е с лошо качество, много трудно се чупи и не можеш да моделираш точно както искаш. Един килограм златна смалта от Гърция или Италия върви от 150 евро нагоре. А един килограм е нищо -една шепа. За да покриеш 1 квадратен метър със златна смалта, ти трябва от 10 до 14 кг от материала, което много оскъпява самата творба.

– Напоследък се занимавате основно с изработване на икони…

– От януари досега най-много работа имам към различни църкви. Изработвам основно външни мозайки, които са изложени на атмосферни влияния. Когато се сложи една рисувана икона отвън на църквата, тя за няколко години изгаря от слънцето, от студа цветовете й се променят. Затова не е практично, продължително във времето, докато мозайката е много по-устойчива.

– Ще споделите ли случката с възрастната жена, дошла с молба да й направите икона на Света Петка?

– Съседката леля Зоя дойде един ден вкъщи и ме помоли да й направя икона на Света Петка, която да дари на нашата черква тук, в с. Изгрев. Разказа ми колко често сънувала светицата, различни истории – как й се явявала, помагала й… Аз й обясних, че черквата още не е готова и може да се строи с години, но жената настояваше. Накрая седнах и я направих и като й занесох иконата, леля Зойка се разплака. Толкова силни емоции предизвика у нея образът на Света Петка.

– Всъщност, без да знаете, Вие сте изобразили светицата точно по начина, както жената я е сънувала?

– Да. Тя просто ми каза, че иска хубава икона и се получи.

– А за да правиш хубави икони, трябва ли да си вярващ?

– Според мен трябва да си вярващ. Не само когато правя икони, а преди голям празник, когато трябва да се пости, аз постя. По принцип съм вегетарианец, не консумирам месо. Мляко, сирене ям, но по време на пости се ограничавам и от тези неща. Освен това трябва да си с чисти помисли, позитивно настроен. Няма как да мислиш лоши неща, или пък да се наядеш с едно блюдо месо и да седнеш да правиш икона. Според мен и спрямо мен това са различни неща. Постепенно и съпругът ми престана да яде месо. Просто се променя начинът на мислене, възгледите. Това е.

– Значи изкуството води до един вид смирение, до позитивизъм.

– Да, защото докато работиш, оставаш сам със себе си, със своите помисли и няма как да правиш образа на Господ, а да не спазваш каноните.

– Казахте, че работите много, по колко часа на ден?

– Не съм си фиксирала точно време, но най-често работя по 12 часа – от 6 сутринта до 6 следобед. След това с дъщеря ми отиваме на разходка до хълма над къщата ни. Тя много обича да снима с фотоапарат, това й е нещо като хоби и прави снимки на тревички, пчелички, залеза и се прибираме по тъмно. Общо взето работя в удобно за мен време. Първо обслужвам децата – кой гладен, кой на тренировка, други задачи, и после пак продължавам. Предимството е, че ателието ми е вкъщи. Ако беше на друго място, щеше да е голямо предизвикателство да смогвам, излизането от вкъщи на семейство с три деца е трудна работа.

– През тези 16 години сте направили много мозайки, помните ли първата си?

– Помня я и дори е вкъщи, пазя си я – образът на Христос, византийска мозайка. Тя е направена само с няколко цвята, с тези, с които съм разполагала тогава. Не е нищо особено, но има емоционална стойност. Дори мъжът ми я държи в стаята, където спи, и не я дава на никого. Това си е неговата мозайка. Съпругът ми всъщност е човекът, който повярва в мен. Мозайката е трудна, изисква много време, хората не я познават, тежко е за транспортиране, когато се организира изложба, защото трябва много да се внимава да не се наранят творбите. Всичко е свързано с много организация, мислене, предварителна подготовка. Но дори и в моменти, когато съм мислила да се откажа, мъжът ми е давал стимул, че това е нещо различно и е хубаво.

– А той дава ли Ви съвети относно творбите?

– Съветва ме дотолкова, доколкото понякога му хрумва идея какво да бъде направено. Ето например за мозайката на Александър Велики. Гледахме филма за Александър и там имаше мозайки, включително и голямата подовата, която сега е в Равена. И мъжът ми каза, че трябва да направя Александър. Аз отвърнах, че това е невъзможно, защото винаги ми се е струвало супертрудно, мащабно. Един ден се замислих и реших да опитам. Първо започнах със съвсем малък фрагмент от цялата мозайка, направих портрет – главата на Александър Велики. След това прибягнах до по-голям фрагмент – Александър с коня, който е по-голяма работа – 1.20 м на около 90 см. И тя се получи, бе приета с голям интерес. Така съпругът ми подаде идеята за нещо, което никога не съм мислила, че мога на направя.

– Така ли стана и с „Драконите“, които красят оградата на къщата Ви и са най-мащабният Ви към момента проект?

– През 2015 г. бяхме на екскурзия в Китай, в Пекин. В Забранения град има огромен дворец. Навсякъде преобладава хармония и е заложено числото 9, като вид божествено. В самия замък има 999 стаи и половина. 10 000 може да има само бог, затова императорът си е позволил и половина. Съответно на една от стените е направена мозайка, към 20 метра, която е много впечатляваща, изобразява 9 дракона. Направена е от релефни плочки от керамика и самият дракон излиза навън с може би 10 см. И мъжът ми каза, че иска и на нашата стена да си направим такива дракони. А моят отговор бе: „Това е невъзможно“.

Обаче след като се преместихме да живеем тук, в Изгрев, преди 7 години и започнахме да ремонтираме къщата, мъжът ми много целесъобразно си намери място, където ще бъдат поставени драконите. За мен това пак си беше сюрреалистично, но пък се замислих не може ли видяното да бъде пресъздадено не с 9, а с 2 дракона. Така разделих основата на 10 части и започнах, работих по три съседни фрагмента едновременно, за да не се получи цветово разминаване. Това да си поставиш дракони на оградата е едно доста смело решение, но пък отличава дома ни.

– Не се ли притеснявате, че някой може да дойде и най-малкото от любопитство да вземе да чопли камъчета от мозайката?

– Камъчетата няма как да бъдат извадени, най-много човек да се нарани, по-скоро мъжът ми се притеснява, че може да дойде някой със спрей, но да се надяваме, че чак толкова злонамерени хора няма.

– Мозайката предизвиква ли реакции у жителите на село Изгрев?

– Да. Беше много интересно при монтажа на мозайката, продължил два дни. Хората идваха, гледаха, дори един автобус с пътници спря.

Г-жо Гошева, освен творец сте и учител, на кои класове преподавате?

– Учител съм от 5 години. В началото преподавах комбинирано – и в начален, и в прогимназиален етап. Сега, последните години, съм само в начален етап. Тъй като децата в тази възраст не са с много умения, първоначално имах опасения как ще се справя с работата. Но впоследствие, дори и сега, повече ми харесва да преподавам в начален етап, защото там интересът на децата към рисуването е изключително голям. Няма деца, които да не обичат да рисуват. Вече в по-горен етап някои от тях проявяват характер, губят интерес към изкуството, но в началото всички са ентусиазирани, доволни от резултата, който получават, защото с невинните си, чисти детски души влагат всичко от себе си.

– На изобразителното изкуство и на физическото възпитание се гледа повече като на часове за развлечение и отношението към тях е по-различно от това към българския, математиката…

– Така е, но децата приемат изобразителното изкуство като един вид подарък, развлечение. Чакат часовете с нетърпение, радват се, когато имат изобразително изкуство. Работят с удоволствие и изпълняват поставените им задачи. За целта избираме учебници, които са интересни, добре направени и е показано стъпка по стъпка как трябва да се действа при различните техники. Това, разбира се, улеснява децата, защото имат всичко нагледно. Отделно демонстрирам пред тях, преди да започнат работа.

В начален етап започваме с флумастри и моливи. Чак след месец, месец и половина преминаваме към водните бои. Поетапно въвеждаме всяка една техника, защото за децата всичко е ново и не може още от самото начало да се изисква от тях да са си напълнили чашката с вода, да са приготвили материалите. Първо почваме със смесването на цветове, какви следи оставят четките и чак тогава прибягваме към някакви задачи.

– А учите ли децата да правят пана, мозайки?

– Още в 1 клас имат урок, в който е заложена мозайката. Разбира се, децата работят не с истинския материал – камъчета, а с малки парченца цветна хартия, тоест правят апликация с ефект на мозайка. Тази техника представлява голям интерес за тях, макар че изисква повече време, търпение. За да не вземаме от другите часове, прибягваме до групова, екипна работа и по няколко деца изработват едно произведение, за да могат да си помагат. Един започва с изработването на фона, друг на основната фигура, трети по контурите. Всеки съсредоточено работи по неговата задача и се стреми да даде най-доброто от себе си.

– Така всъщност децата се приучават на екипност.

– Да, и никой не си позволява да пренебрегне работата си, за да не ощети другарчето си. Ако някой не работи чисто, другите му правят забележка и всички се стараят максимално.

– Неотдавна заедно с ученици изработихте пано, което краси двора при централния вход на училището.

– Идеята дойде от зоологическата градина в София. Там бяха изработени 6 пана мозайки от капачки на застрашени от изчезване животни. Това събуди интереса ми и споделих с директора на училището. Той прие идеята и започнахме да събираме капачки. Дарихме 6 чувала капачки за закупуването на кувьози, а останалите използвахме за направата на мозайката. По-големите ученици разделиха капачките цветово, по-малките също се включиха активно и изработиха това, което предварително бяхме нарисували на 4 модула. Всичко стана много бързо, направи се за около седмица.

– И децата пазят мозайката?!

– Подхождат с изключително внимание, защото те самите са я направили. Дори по време на монтажа имаше изказвания от рода на: Това си е моята капачка, това аз съм си го редил… Така че всички се отнасят много отговорно към направеното.

– Да реализирате мащабни проекти от мозайка, или да преподавате на учениците Ви носи по-голямо удовлетворение, тръпка?

– Тръпката при мозайката е голяма, но това се отнася и за работата в училище. Двете неща взаимно се допълват. Докато редя мозайка, аз съм сама със себе си, въпреки че семейството ми е около мен, трябва да се вглъбя. В същото време ние, хората, сме социални животни, имаме нужда от контакти. Затова работата в училище допълва живота ми и много ми харесва. Наскоро малкият ми син се оплака, че ваканцията свършвала. Аз му обяснявам, че училището е нещо хубаво. „И… мамо, училището е хубаво, защото ти си харесваш работата“, отговори ми той.

– Добре, ще задам въпроса по друг начин: кое от двете изисква повече усилия?

– И на това трудно бих могла да отговоря. Приемам всяко нещо като вид предизвикателство, от което не се страхувам, подхождам с интерес, разбиране. Няма как да разгранича двете, а и не ги приемам като две различни неща, защото от мен се иска едно и също – работа в областта на изкуството. Дори и сега, по време на ваканцията, колежки, които за пръв път ще водят 1 клас, имат идеи какво искат да бъде направено по стаите. Обсъждаме и изчистваме неща как да бъде направено, колко да е голямо, къде да стои, цветовете в стаята, за да може до 16 август, когато започват дежурствата, да имаме готови неща, а не тепърва да ги мислим.

– Завършили сте „Педагогика на обучението по изобразително изкуство“ и след това сте магистър „Начална педагогика“. Защо решихте да учите, да се доразвивате, при положение че сте реализирал се учител?

– Исках да завърша магистърска степен в областта на изобразителното изкуството. Обаче в Югозападния университет няма акредитирана такава. Не желаех да уча в София или на друго място, защото е свързано с пътуване, а с работа и деца това е трудно. Затова реших магистърската ми степен да бъде в сферата на началната педагогика. Това не е загуба, а един вид надграждане, нещо положително и обогатяващо.

– Имайки предвид, че работите в VІІІ СУ, което е първото в община Благоевград иновативно училище, можете ли да кажете как и до каква степен изобразителното изкуство се съчетава с иновациите?

– Учителите, които започнаха иновативната програма през изминалата учебна година, бяха четирима, като работата им до голяма степен бе свързана с изделия, свързани с изобразителното изкуство. С много от колегите работим съвместно. Изнасянето на едни иновативен урок на нивото, което те искаха да бъде, изисква много работа в различни насоки и няма как сам човек да се справи. С другата колежка по изобразително изкуство помагахме активно. Сроковете бяха кратки, имахме около седмица време. Госпожата казва своето виждане, какво иска да бъде направено и ние се заемаме.

– Като например декори за театър…

И декори за театър, и различни видове макети на дъното на езеро, морето, на водните басейни, всеки със специфични животински видове, растения, различни слоеве. Всичко това изработвахме от големи кашони, които се изрязваха от трите страни и се моделираха тези неща, за да бъде по-интересно за самите деца. С намачкан картон, техника папие маше, правихме много интересни макети и на земната повърхност – планините Рила, Пирин, реките… Всичко това изисква сериозен труд и ако тръгне един учител да подготвя урока сам, няма как да се справи, дори и да не спи.

– Значи изобразителното изкуство е част от иновациите?

– Да, то е част от тази иновативна програма. По принцип е заложено в 4-ата година да се включим и ние с изобразителното изкуство, но може и по-рано да стане това.

– Говорихме за иновации, технологии, в тази връзка смята ли, че компютърните рисунки изместват истинското изобразително изкуство?

– Не бих казала. Двете са много различни и според мен не са съвместими. Емоцията при една компютърна рисунка и при истинската няма нищо общо. Не смятам, че влечението към компютрите може да измести това към рисуването.

– По време на разговора споменахте за трите си деца. В днешно време това си е геройство, как се решихте на тази стъпка?

– Аз лично не съм се замисляла колко да бъдат децата. Мъжът ми искаше да имаме много деца и съответно се спряхме на три.

– Тоест, е било планувано, целенасочено?

– Да, бяха планувани през две години. Нямаше значение полът на децата, просто решихме да са три.

– Не е ли трудно да съчетавате всичко това – работата в училище, ателието, семейните задължения?

– Животът е едно течение, една вълна. То те носи и знаеш какво те очаква, какво ти предстои. Подготвен си за всичко това и не изпитваш някаква тежест, натоварване. Просто го вършиш и вървиш напред. Работата на мъжа ми бе свързана с пътуване, смени. Децата съм ги изгледала абсолютно сама. Просто трябва да си много подреден и организиран.

– А имате ли строги правила, график, например кой да мие чиниите, да простира дрехите?

– Няма такъв график, всичко си правя сама. Децата, особено сега през ваканцията, си имат техните игри, вълнения. Например когато кажа да хвърлят коша, виждам, че не им е приятно, но намираме решение, като се редуват.

– А строг родител ли сте, наказвате ли ги?

– Аз лично не ги наказвам и не си спомням да е имало такъв случай. Те знаят какво е хубаво да се направи и какво не, кое е доброто и лошото в живота и слава богу, няма неща, които да са свързани с наказания, каране. Ето например наскоро имаше ситуация. Навън имаше буря, а едно от децата не се беше прибрало. Знам, че то милото бърза да си дойде, дава всичко от себе си, но си е дете, заплеснало се е малко повече, заиграло се е. Аз като родител, естествено, съм притеснена, но като се прибере, се радвам, че е живо и здраво. Защо да му се карам, като виждам, че и детето е притеснено и осъзнава грешката си, по-добре да го гушна, излишно е да правя друго.

– Някое от децата Ви наследило ли е Вашия талант, любовта към изобразителното изкуство?

– Големият ми син, който сега ще бъде в 9 клас, обича да рисува. Увлича се по скулптурите, вкъщи си направи сам грънчарско колело, занимава се с глина, скова си самолет, кораб, къща на дърво си направи. Неговите играчки от малък са теслата, чукът, пироните. За една Коледа например поиска подарък менгеме.

– И взехте ли менгеме?

– Още не сме, но това негово желание ни изуми. Не поиска колело или нещо друго, а точно инструмент. Той си купува клещи, ножици за ламарина, неща, които го интересуват. Сега последно купихме риба и синът ни зариби езерото.

– Тук, в селото?

– Да, кметът беше изкопал една дупка до църквата, за да търси вода, но не бяха намерили. С времето ровът се запълни с дъждовна вода и сега синът ми цяло лято с това се занимава. Вари царевица, пшеница, храни рибите, наблюдава ги дали растат. Дори беше намерил жилка с вода и я хвана с тръба към езерото. Него като цяло го вълнува природата, формата в пространството. Има си собствено виждане и го реализира с подръчни материали.

– А малкият Ви син?

Той се занимава с футбол и е най-далеч от рисуването. Няма желание и умения, но пък не може всички да сме художници. Дъщеря ми София, тя сега ще бъде в 7 клас, е най на ти с рисуването. През изминалата година спечели два национални конкурса по рисуване.

– И на финала да попитам върху какво работите в момента?

– В момента съм в уточняване на параметри за направата на две икони за две черкви. Докато се уточнят образите, точните размери, си правя някакви малки работи, с които изчаквам започването на по-големите.

– Благодаря за този разговор и за отделеното време.

СТАНИСЛАВА ДАЛЕВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *