Благоевградчанката Ива Стоянова-Рабух удостоена със златна звезда за безукорна служба в израелските ВВС

Благоевградчанката Ива Стоянова-Рабух бе удостоена с най-високото отличие – Златна значка, на Военновъздушните сили в Израел. Това стана на тържествена церемония в Тел Авив в присъствието на члена на военния кабинет в Израел Бени Ганц, шефа на ВВС, нейни колеги от цялата страна и много гости. Ива, която всички в Израел наричат Ева, получи значката за безукорна служба и според протокола трябва да я носи на гърдите си, докато е в униформа.

Освен съпруга й, който е бивш военен, и дъщеричката Даниел най-горда с успеха на Ива е майка й Даниела Чопов, която беше първият пиар на новоучредената в началото на 90-те години на миналия век КТ „Подкрепа“ в Благоевград. Семейството живее в Израел от много време. Даниела работи в Българския културен център в Тел Авив, а Ива постъпва в армията през 2008 г., когато е едва на 21 г. След изкарването на двугодишната редовна служба тя решава да остане във ВВС. Благодарение на 6-те езика, които владее, е назначена в наземната служба за сигурността на ВВС. Всъщност това е почти всичко, което майка й Даниела знае за работата на дъщеря й заради секретността на службата.

„Не смея и да питам, защото знам, че няма да ми отговори”, разказа за „Струма“ гордата майка. „Инструктирала съм я да ми се обажда на 2 дни, за да знам, че е добре, защото иначе ще полудея. Подробности обаче и не искам да знам. Предполагам, че я пращат на различни места, но тя не ми казва, за да не се притеснявам. Ще запомня обаче датата 7 октомври 2023 г., когато Израел беше нападнат. Това е и рожденият й ден. Сутринта й се обадиха по телефона в 6,30 да я известят, че трябва да тръгва веднага. Тя реши, че момчетата си правят майтап с нея и искат по нестандартен начин да й честитят празника. В резултат на което затвори телефона. След малко обаче пак й позвъниха, обадиха се и на зет ми и разбрахме, че сме във война. Война, в която Израел направи една-единствена, голяма грешка – за да запазим психическото здраве на света, не дадохме гласност на филмите, които терористите бяха направили, за да покажат как изнасилват и убиват. Да, показват се гладни деца в Палестина и сигурно има, но не става въпрос за цялата страна, където магазините са заринати от стока и арабите редовно пътуват от Израел, за да пазаруват там. Така се манипулира и мнението на хората. Но аз не знам и една война, която да е започнала от Израел. Тел Авив, където живеем, не пострада особено, защото т.нар. „Прашка на Давид“ отлично прехваща ракетите, но на север е страшно. Обстрелват ни с дронове с напалм, все още събираме части от тела и се молим за свободата на онези 120 души заложници, които още не са освободени. Когато в началото на юни пуснаха четиримата заложници, отвлечени от музикалния фестивал „Нова“ в Израел на 7 октомври и останали в плен на „Хамас” 9 месеца, ние бяхме на плажа. Не можеш да си представиш емоцията, с която хората посрещнаха новината. Тя се разпространи буквално за секунди, всички скочиха, започнаха да се прегръщат и пеят, някакво момче се втурна да черпи с бонбони, друг извади друга храна и започна да я раздава, някои плачеха, други се смееха… В Израел сме много емоционален народ и, дай Боже, българите да сме толкова обединени, колкото са хората тук. И не, не виждам кога и как тази война би свършила, освен ако големите сили не тропнат по масата. Сами няма как да се оправим“, категорична е благоевградчанката.

ВАНЯ СИМЕОНОВА

loading...


Коментар с Facebook

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *