
Йоланта Лазарова дирижира смесения хор „Николай Гяуров“ при читалище „Отец Паисий-1893“ в град Велинград от ранната пролет на 2023 година. За това кратко време хорът е обновил и разнообразил репертоара си значително, има и спечелени награди. Всяка седмица диригентката изминава над 120 километра до курорта от Благоевград, където живее и работи и ръководи Смесен хор „Ален мак“. Твърди, че пътят не й тежи, защото работата с велинградските хористи й носи радост и удовлетворение.
Ето как отговаря тя и на останалите въпроси на zname.info
– Как стана така, че Ви бе поверена диригентската палка на смесения хор „Николай Гяуров“, г-жо Лазарова?
– Съпругът ми идваше като консултант преди години. Така че се познавахме отдавна с някои от хористите. Когато разбрах, че нямат диригенти, се съгласих да работим заедно. Взаимно се приехме много бързо. Станахме си симпатични. Аз съм енергичен човек, а те отговорят на моята енергия с огромно желание. Желанието им да работят и да стават все по-добри е голямо.
За година и половина успяхме да направим един доста разнообразен репертоар – научиха над 10 нови песни. Вярвайте ми, това е много, особено за хор, съставен от аматьори, а не от професионалисти. Минахме през нова ортодоксална музика, през западна църковна музика, включихме и нови български песни – и популярни, и фолклорни. На миналогодишния коледен концерт представихме съвършено нови неща, които се харесаха и ще повторим.
– А имате обаче и постижения.
– Така е. Още първата година спечелихме сребърен медал от международен конкурс в Хисаря. Това лято пък се върнахме от фестивал в Турция, където много ни харесаха и много, много ни аплодираха. В Турция преживяхме и нещо изключително – пяхме в българската църква „Свети Стефан“ в Истанбул, която е прекрасна и с невероятна атмосфера. Отидохме да я разгледахме, но ни разрешиха и да попеем. Това е един от най-топлите ни съвместни спомени до момента.
– 105 години. Респектира ли тази възраст? Дълголетни ли са хоровете у нас?
– Разбира се, че респектира. У нас има немалко такива хорове, защото с началото на читалищното движение в големите градове са се създали хорове. За съжаление обаче много от тях не са доживели съвремието. Радвам се, че смесеният хор „Николай Гяуров“ във Велинград е сред тези, които продължават. Този факт говори много както за града и желанието му да поддържа подобна формация, така и за интереса на хората и любовта на хористите към това изкуство. Още повече – че дори не става дума за голям град. И днес читалището „Отец Паисий“ има един прекрасен председател – д-р Силвена Байракова, и развива читалищна дейност, каквато се среща рядко. Знам за какво говоря, защото отдавна работя с читалища.
– Какъв е интересът към хоровото изкуство в 21 век? Достатъчно ли са хората, които искат да му се посветят?
– В целия свят хоровото изкуство е на огромна почит – като се започне от най-малките детски формации, мине се през училищните и студентските хорове, и се стигне до хоровете с възрастни. Хоровото изкуство е изключително – много вдъхновяващо, много успокояващо и сплотяващо. Води до единомислие и единочувствие, ако мога така да се изразя.
За никого не е тайна обаче, че в България много неща, особено свързаните с финанси, се разрушиха. Включително световноизвестното българско хорово изкуство. Това няма как да не затруднява избора на хористи. Разбира се, и въпрос на манталитет е.
Държавата обаче определено не се грижи достатъчно. Популярни станаха други видове изкуство. Отидете в Гърция, Румъния, Словения, Хърватия, за да видите какво е отношението там към хоровете. Да не говорим за по-развитите държави, световните университети и т.н. Тъжно е. Хоровете се приобщават към световната култура. До нея се допираме, с нея общуваме и нея претворяваме ние, хористите.
– Всяка седмица пътувате до Велинград, за да работите с хора. Не е ли изморително?
– Работата ми винаги е била такава, че често ми се е налагало да съм на колела. В биографията ми влизат Камерна опера – Благоевград, Ансамбъл „Пирин“ – Благоевград, 20 години съм била диригент на хора на този ансамбъл. Така че съм свикнала с пътищата. А и хористите във Велинград работят с толкова голямо желание, вече споменах за това… Нищо не тежи, когато имаш насреща си вдъхновени и изпълнени с желание хора.
– А как усещате велинградската публика?
– Харесвам я. Хората започнаха да се отърсват след Ковида. Годишният ни концерт например беше прекрасен, надмина очакванията ми. Тук е мястото да благодаря на гостуващите хорове – нашите приятели от пазарджишкия „Тракийска лира“, както и тези от Гърция.
Разбира се, иска ни се залите да са още по-пълни като цяло. Ще продължаваме да пеем такива неща, които привличат публика.