Благоевградчанката Румяна Адамова, майка на родения в Сицилия гениален пианист Роберто: Заради децата не бихме се върнали в България, родината няма да им даде това, което прави Италия за тях

Румяна Адамова през последните няколко месеца е една от най-гордите българки – синът й Роберто стана национална знаменитост на Италия и за виртуозните му изпълнения на пиано заговори целият Ботуш. Не по-малко забележителен е фактът, че 11-годишният младеж печели първия си конкурс само 5 месеца след като за пръв път е докоснал пианото. На гениалния Роберто Адамов отделиха цели страници няколко италиански вестници, включително и „Кориера дела сера”, който преди 2 месеца пусна цял репортаж за нашето момче.

С Румяна се свързваме в неделя по обяд, след като току-що семейството се е прибрало от неделната служба в църквата в Ачиреале – градчето, в което семейството живее. То е в провинция Катания, на брега на Йонийско море, а населението му е около 50 000 души. Румяна е много развълнувана – всички познати, които срещнала по пътя към дома, я поздравили за успехите на Роберто на последното му участие в музикален конкурс в Италия. Казали й още, че се възхищават от възпитанието, обноските и скромността на талантливото й момче, както и че му предричат световни успехи.

– Руми, къде те намирам?

– Бяхме на църква и сега се връщаме от службата.

– Разкажи ми за идването ви в Италия – кога дойдохте и защо избрахте точно тази страна?

– Със съпруга ми сме тук повече от 20 години. Самият той дойде една година преди мен. Но първо в Сицилия пристигна свекърът ми Сашо Адамов. Всъщност той е първият разложанин, заселил се в Сицилия. В Разлог беше пастор в Евангелската църква и когато дойде в Италия, веднага му предложиха работа и квартира. После пристигнахме аз и съпругът ми Боян, а много време след нас се появиха и други хора от Разлог. Знаеш как е – един идва, после изтегля при себе си родители, братя, сестри и общността се създава. В един момент се бяхме събрали 15-20 семейства, всеки с работата си, изкарващ парите си с честен труд. Но понеже и в Италия настъпи криза, много от българите впоследствие заминаха в Австрия, Германия и сега сме значително по-малко.

– А сега обясни за Роберто – кога и как открихте невероятната му дарба?

– И дядо му Сашо от Разлог, който е жив и здрав, и баща ми Александър Гогов – на когото в Благоевград всички викат също Сашо, свиреха превъзходно на акордеон. Говоря в минало време, защото татко почина. Истинската заслуга Роберто да се посвети на музиката обаче е майка ми. След смъртта на татко тя много искаше някой да наследи неговия талант, защото музиката е радост и за душата на този, който пее и свири, и за слушателите му. Роберто беше на 6 годинки, когато баба му започна да му говори за музика и той се вслуша в думите й, започна да се интересува от песни, жанрове, изпълнители. На следващата година – на 7 г., записа трети клас – в Италия децата тръгват много рано на училище, а и Роберто е роден през декември, затова спечели още една година. Отидохме с него в основното училище в Ачи Катена. Помня, беше следобедно време и в училището видяхме, че има класове по флейта, кларнет, пиано. Попитах го какъв инструмент си избира и Роберто се насочи към пианото. Вероятно направи някаква връзка с клавишите на акордеона, нещо сходно видя, но не се замисли нито за миг. Влязохме при учителката и аз обясних, че момчето ми е в ІІІ клас, но много иска да свири на пиано. Жената каза, че работи с по-големи деца, но ако директорката Ирене Патане се съгласи, тя няма да има нищо против да го вземе в своя клас. Директорката ни изслуша, каза „да”, говорихме и с музикалния педагог проф. Кармелита Кочучо и така се започна всичко. В онзи момент Роберто дори не знаеше нотите. След 2 дни влезе в клас, започна да ги изучава и само след 5 месеца се яви на първия си конкурс. Слава на Бога, много ми е талантлив, и в това се увериха доста бързо и учителите му, които видяха потенциала на Роберто и много му помогнаха да развие техниката си.

– Колко конкурса е спечелил досега?

– О, много са, вече има цяла сбирка от медали, купи, грамоти, парична награда… В Бриндизи на международен конкурс по пиано завоюва голям успех – спечели І място и специалната награда, която беше парична премия. Преди това на друг конкурс взе Гран при. Спечели и едномесечен мастер клас в Охайо, но понеже още е много малък, след 2 г., живот и здраве, ще отиде в Америка. Още когато го спечели обаче, започна да изучава английски език, за да е подготвен за престоя си, и сега вече владее 3 езика – италиански, български и английски. На 8 май тази година пък в Ачи Катена направи първия си самостоятелен концерт и лично кметът на града му връчи диплома. Имаше толкова много хора – учители, ученици, деца, роднини, приятели, познати и хора, които никога по-рано не съм виждала, беше невероятно изживяване за мен като майка.

– Паричната награда от конкурса в Бриндизи ли му помогна да си купи пиано?

– Точно така. Но тя беше само началото. Преди 2 години ние с татко му купихме дигитално пиано, но то е с меки клавиши и стана ясно, че ако свири на него, Роберто ще си увреди техниката. Затова той продължаваше всеки следобед да ходи в училище, за да се упражнява по няколко часа на истинското училищно пиано. И тук искам да развенчая една вестникарска сензация, която, незнайно как, плъзна по медиите – че жителите на Сицилия са му събрали пари за ново пиано. Това не е истина. Пари събраха помежду си само превъзходните му учители, които видяха, че Роберто продължава много добре зад пианото. Те сами решиха да му помогнат финансово, за да си го купи. Ние с татко му вече бяхме готови да вземем истинско пиано, макар и на вноски, защото това е скъп инструмент. Месец по-късно дойде паричната награда от Бриндизи и направихме първата вноска за инструмента. Тогава и учителките решили да съберат помежду си пари, за да подпомогнат покупката – дадоха ги на Роберто в плик. Остатъка дадохме ние с баща му. И сега вече Роберто е истински щастлив, тъй като не се налага всеки следобед да се връща в училището, за да свири – може да се упражнява у дома.

– Как би описала сина си извън музиката?

– Много добро дете. Учи в VІІ клас в основното училище „Гуглиелминьо” и успехът му е много добър. Сутрин отива в 8.00 на училище и е там до 14.00 часа. Връща се, обядва, 1 час почива и после 3-4 часа е зад пианото. Не пропуска ден, без да се упражнява, няма делник, няма празник. Свири класика – Рахманинов, Бах, Шопен, Лист, Моцарт. Не харесва българската народна музика. Аз понякога си пускам наши песни, но той не ги одобрява, не знам защо.

– Има ли си вече приятелка?

– А, не, има много приятели, но гадже – не. Има време за тези неща.

– А помага ли в домакинството?

– Редовно – и той, и брат му много ми помагат. А Роберто дори обича да готви паста.

– Другият ти син интересува ли се от музика?

– Не. Евгени е по-голям и учи механика в средното училище, но не е музикант като Роберто. Всъщност ние сме 4 сестри, майка ми има 10 внуци и Роберто е единственият, който се занимава с музика.

– Какво работите със съпруга ти?

– Той е шофьор, а аз по-рано бях продавач-консултант на щанд за облекла в един мол, но сега съм си у дома.

– Идвате ли си често в България?

– Разбира се, всяко лято през август, преди да отидем на почивка. Прибираме се обаче не в Разлог, а в Благоевград, откъдето съм аз. Преди 10 г. си купихме там къща, стегнахме я и ни е много приятно да отсядаме в нея. В Разлог не ходим – и Роберто не обича да ходи там, за него България е Благоевград.

– Неизбежният въпрос: мислили ли сте да оставите Италия и да се приберете в родината?

– Не, няма да се върнем. Оставаме тук заради децата. Роберто иска да учи консерватория и не смята, че България може да му даде това, което желае, в сферата на музиката. А и аз не мисля, че в България ще сме по-добре. Бих се върнала само ако там се появи стабилна средна класа, когато животът се подобри, доходите на българите нараснат, когато стане по-сигурно, а аз ще съм спокойна за бъдещето на децата си. За момента не смятам, че ситуацията е такава. Самият Роберто харесва много България, но в Италия са приятелите му, училището, сигурният живот, тук са мечтите му… Италия му дава това, което родината не може да му даде.

– Поне един концерт в България не мисли ли да изнесе?

– О, да, след 2-3 години, ако българите пожелаят, може да направи концерт в Благоевград или София, а може и цяло турне. Има време.

Разговаря ВАНЯ СИМЕОНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

1 Коментар

  1. Митю Пищовов

    Бева си я ромейката, като нищо ще и се прежаля с “питона”!!!

    Отговор

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *