Новият индекс на Института за глобално здраве в Барселона е разработен от международен екип и съдържа предупреждението, че градовете от втората половина на таблицата не се препоръчват за живеене и работа.
Благоевград e на 775-о място от общо 917 европейски града по новия индекс за здравословен градски дизайн, представен от Института за глобално здраве в Барселона. Индексът отчита вниманието, което жителите на съответния град отделят на здравето и благосъстоянието си. Още по-назад в класацията е Перник, който е класиран на 845-о място, а на 915-а позиция е поставен българският град Сливен. След Сливен има само два италиански града с по-лоши резултати.
Лидери в класацията са три малки града – Памплона в Испания, Женева в Швейцария и Харлоу във Великобритания.
След големите градове с над 1,5 млн. жители челните места се заемат от Мадрид, Барселона и Виена. Няма български град в първите 300 места на класацията. Пловдив е на 325-о място, Русе – 359-о, София – на 419-о, Варна – на 453-о. Към средата на класацията са Ямбол – на 490-о място, и Стара Загора – 597-о.
Според авторите на изследването градовете от втората половина на таблицата не се препоръчват за живеене и работа.
Индексът заздравословен градски дизайн (HUDI), разработен от международен екип от изследователи, обхваща показатели като достъп до устойчив обществен транспорт и зелени площи, въздушно замърсяване и ефекта от градските топлинни острови.
Инструментът е създаден от Барселонския институт за глобално здраве въз основа на данни, събрани за проучване, което предстои да бъде публикувано в списанието Lancet Planetary Health този месец. Данните разкриват ясно очертано разделение на континентапо отношение на условията, способстващи здравословния градски живот.
В проучването е обърнато внимание и на много достъпни мерки, които местната власт може да приложи за подобряване благосъстоянието на жителите – като отворени улици и квартални пространства за пешеходци и колоездачи, както в суперблоковете на Барселона, или квартали с ограничен трафик – както в Лондон. Изследователите препоръчват ипреобразуването на паркоместа в тревни площи и дървета, които ще пазят хората от летните горещини, както и приоритизиране на инвестициите в обществен транспорт, което ще улесни придвижването и ще понижи транспортните разходи.
За пример е даден Амстердам, който се трансформира от задушен от коли и смог пристанищен град през 70-те години в световен модел за градско здраве и благосъстояние.
ВАНЯ СИМЕОНОВА
Е как да отделят за здравето и благосъстоянието си като тук заплатките са малко над минималната.
Отвратително мръсен град
да си еват мамата шпаньолите! благоевград е супер!