94-г. Борис и 92-г. Иванка Въжарови от Дупница празнуват Благодатна сватба. Те са двойката с най-дълъг семеен живот в Дупница. Седемдесет и една години са заедно и са отгледали две деца – дъщеря и син, радват се на 6-има внуци, 7 правнуци и 1 праправнуче, което се е родило преди около месец. Двамата все още се обслужват сами, макар че преди две години Борис получил инсулт и трудно говори, а Иванка има моментни състояния на деменция.
Репортер на „Струма“ се свърза със сина им Валентин Гаврилов, който е поет по душа и има издадена стихосбирка. Ето какво разказа той за родителите си, които живеят при него:
„Баща ми е работил 7 г. като военен. Бил е старшина в поделението в Дупница и на други места. С майка ми, която е от Големо село, община Бобов дол, се срещнали в Дупница. Родителите им били на гости на общи приятели. Татко харесал майка ми и намерил начин да се срещне с нея, и така се завързала любов, която прераснала в семейство. Въпреки че са много възрастни, те не могат един без друг, като че ли са се сраснали. Ако единият не е в стаята, другият пита къде е. Когато не са добре, си лягат, като се държат за ръцете, ако нещо се случи, другият да усети… Между родителите ми цари хармония. Имало е моменти, когато сме ги чували да се карат, но пред нас, децата, не са си повишавали тон. Майка ми цял живот работи на павилион за захарни изделия на жп гарата в Дупница. Татко се пенсионира като миньор. Допреди две години сам си оправяше леглото и го опъваше по войнишки, да няма гънка. И нас със сестра ми ни караше всяка сутрин да си оправяме леглата и минаваше на проверка, ако има една гънка, завивките се опъваха наново, но бяхме щастливи деца. Всяка година ходехме на море, на почивка на Велинград… Татко се пенсионира млад от мината, беше на 42 г. и в продължение на 52 г. получава пенсия. Като млад се увличаше да ашладисва дръвчета. На една череша присаждаше по няколко сорта и слагаше обезателно и вишна. Майка ми, като се прибереше от работа, плетеше на една кука покривала за легла. По-заможните жени си поръчваха да им оплете и по този начин изкарваше по някой лев над заплатата, за да има за семейството. Така им мина животът в труд, но предполагам трудът ги държи живи да ни радват още“, разказа синът и продължи: „Сестра ми наследи от майка ни умението да плете на една кука кукли, мартеници… Аз работя като строител и пописвам и стихове, сигурно съм го наследил от някой прародител, тъй като родителите ми не пишат, но обичат книгите. Имаме вкъщи библиотека с над 300 книги. От общината в Дупница уважиха родителите ми с подаръци за Седмицата на брака. Ние им спретнахме малко тържество да ги зарадваме“, разказа Валентин Гаврилов.
ЙОРДАНКА ПОПОВА
