Борис Дерменджиев: Стига вече с небивалиците!

Провокиран съм от статията във вестник „Струма“, озаглавена „Спартак Дерменджиев, гениалният творец, който с риск да остане непризнат отказва компромис с изкуството си: Не искам да бъда поставен редом с художници, които са правили кариера по партийна или милиционерска линия”/брой 174 от 27.07.2020 г. /.

Заради Спартак много медии публикуваха фалшивата новина за “лишаването му” от наследство, за причините за смъртта на баща ми, за “правените един на друг” портрети – фалшификати, за “помагането” на Спартак на баща ми и други. Аз смятам, че не е справедливо да се публикуват само  недостоверните версии на „гениалния“ Спартак, докато възраженията на другата страна преднамерено се заглушават, за да не би случайно да пострада “доброто име” на Спартак, когато се публикуват съответните доказателства и истината за него се разкрие.

Фактът, че Спартак е лишен от авторските права над всички произведения на Крум Дерменджиев и скулптурите му, не означава, че той е лишен и от наследството му. Има голяма разлика. Защото законът за наследството казва, че наследството представлява общата наследствена маса от цялото имущество и в Благоевград, и в София. Спартак не е изключен от завещанието на Крум Дерменджиев за имуществото му в София, което беше оставено от него приживе да се пази от нотариус. 

Твърдението в публикацията, че „наследниците успяха преждевременно да го вкарат в гроба, а за награда дори получиха наследството му”, е абсурдно, защото всичко е точно обратното. Крум Дерменджиев писмено неведнъж е заявявал, ние сме му помагали, за да живее по-добре. Но най-добре ще е първо да се види каква е била оценката на самия Крум Дерменджиев по адрес на мен и сестра ми в завещанието му: „Скулптурите в камък и метал, намиращи се на двора и ателието на същия адрес, завещавам на Надежда и Борис, тъй като бяха до мен и ми помагат в трудни години напоследък“ /цитат от завещанието му – 18.11.2004 г./.  

За поболяването си Крум Дерменджиев в писмото си, озаглавено „Предсмъртна болка“, посочва приятел на Спартак, който го е оклеветил в пресата, а не липсата на лекарства, каквито според Спартак аз съм трябвало да му давам, въпреки че не аз, а други лица са отговаряли за прегледите и лекарствата и въпреки че съдебната експертиза заключи, че поставените диагнози /и съответно лекарства/ са необосновани, защото ръкописите му не сочат никакви налудни симптоми, за да гълта въпросните лекарства – антидепресанти.

Не „склероза“, а „инфаркт на миокарда“ е причината за смъртта според лекарите в смъртния му акт, като това е бил първият и последният инфаркт в живота му. Преди него той претърпя тежка операция на простатата и оплакванията му бяха свързани с проблеми в тази област, а не със сърцето. Не са му били предписвани при прегледите никакви бета-блокери, това са лекарствата за сърцето, може би защото те създават проблеми с нивата на холестерола и имат някои сериозни противопоказания.

От предсмъртното писмо, писано почти месец преди смъртта му, се вижда, че Крум Дерменджиев вече е чувствал предварително наближаващия си край, и за съжаление дори и най-добрите битови условия не могат да предотвратят смъртта, настъпила на 88-годишна възраст. Не е успокоение, но много негови колеги скулптори не успяват да доживеят до неговата възраст, защото животът им не е лек.

Невярна е информацията, че публикуваните портрети на баща и син са правени един на друг – фалшификати са. Става дума за текста в специално каре към снимка, приложена към интервюто.

Баща ми никога не е правил и не е възнамерявал да прави подобен портрет на Спартак, защото са били скарани. Идеята на изложбата беше да се фалшифицира историческия факт за техния дългогодишен конфликт.

Аз подадох сигнал до организаторите на изложбата за фалшификацията, след което Спартак във Фейсбук профила си потвърди, че портретът му не е дело на Крум Дерменджиев, починал през 2005 г., а е правен след смъртта му през 2016 г.

Невярна е и информацията, че конфликтът на Спартак и баща му не е бил семеен въпрос, а бил създаден от влиятелни хора в Благоевград и от „схема от 40-50-те години на миналия век“. Няма как някаква „схема“ да скара баща ми с родения през 1954 година Спартак, когато той още не е бил роден. Според мен най-достоверният източник на информация за конфликта са ръкописите на покойния Крум Дерменджиев.

Един от ръкописите на Крум Дерменджиев за сина му Спартак, който беше приет от съда като доказателство за отношенията им, свидетелства за следното: „Когато бях болен миналата година, значи не му е било мъчно за мене, а само е искал да знае дали скоро ще умра, да разполага с имуществото ми“. – 15.06.1986 г.

Една от причините Спартак Дерменджиев си отмъщава на мен и на баща ми, дори и след смъртта му, е проявената искреност в мемоарите му, когато е разказвал, от една страна, за мен и, от друга страна, за недостойното поведение на Спартак. А за тяхното публично оповестяване стана причина самият Спартак, защото в съда се опита да „преобърне“ събитията от живота ни на 180 градуса. Затова, за да се разкрие истината, трябваше накрая да се даде думата на баща ми, който да проговори чрез ръкописите си.

БОРИС ДЕРМЕНДЖИЕВ

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *