Братът на бившия омбудсман на Благоевград адвокат П. Гюрова с царски предколеден подарък за сестра си: 10-дневна екскурзия до Виетнам на гости на тъстовете

Братът на адвокат Петя Гюрова, която беше омбудсман на Благоевград, подари на сестра си предколедно незабравимо 10-дневно изживяване във Виетнам.

Бойко Гюров, който е известен математик в Атланта, а от септември е гост преподавател в Югозападния университет по програмата Фулбрайт, неслучайно избрал екзотичната за европейците дестинация – съпругата му Лан Ле е виетнамка и той искал да запознае Петя с роднините й. Бойко и Лан се запознали, докато той преподавал в Ханой, където тя била студентка по туризъм. Оженили се преди 5 г. и живеят в САЩ, а виетнамката се включила активно и професионално в организиране на пътешествието от София до Ханой.

„Всъщност бяхме голяма група – освен аз и брат ми, пътуваха още наш братовчед от София със сина му и трима приятели на брат ми от София, Банско и Америка”, сподели Гюрова часове след като кацна обратно на родна земя.

„Виетнам се оказа една очарователна социалистическа държава, която гони толкова високи нива, че много скоро ще ни задмине по всички показатели.

Тук човек задължително започва да изпитва носталгията към соца, но в най-добрия смисъл на думата. Навсякъде кипи усилено строителство, правят се огромни инвестиции и е пълно с китайци, които явно са намерили във Виетнам отлична почва за бизнес. Снаха ми е от гр. Ха Лонг, който е на брега на океана и е нещо като нашия Слънчев бряг. Тук местните продават за огромни суми парцелите си на брега и терените се застрояват от инвеститорите, но с много вкус, а бившите им собственици си купуват къщи във вътрешността на страната и така всички са доволни.

У хората ми направи впечатление доброто отношение към българите. Казваш, че си европеец, и те възторжено започват да одобряват, кимайки с глави, добавяш обаче, че си българин, и одобрението им става още по-възторжено. Спокойни, усмихнати хора, никъде не се сблъсках с негативизъм и отрицание. Бащата на снаха ми е бивш военен и в него видях истинската доброта на виетнамците, както и мъдростта им. Той ми каза, че за виетнамеца по-страшно от войната няма и затова те се радват на всеки свой ден, в който могат свободно да излязат на улицата, да отидат на работа или училище. Всеки от нас, българите, има дом и храна, но непрекъснато си намираме за какво да мърморим, да се оплакваме, че все нещо не ни достига. Докато виетнамците са спокойни и приветливи, никога няма да те натоварят с проблемите си и твърдят, че си имат всичко, макар че много от тях нямат собствени жилища. И са много добри хора. Винаги се стремят да ти направят подарък, да те зарадват с нещо. На тръгване към България роднините на снаха ми настояха да ми подарят алдзай, което е нещо като японското кимоно и е местна национална дреха. Избраха много хубав син цвят. Дъщеря ми пък искаше за подарък виетнамска кукла, облечена с тази традиционна дреха, която се оказа ужасно скъпа. Като разбраха, че търся, родителите на Лан и дума не ми дадоха да издумам и веднага ми намериха.

Това, което ми направи особено силно впечатление, е, че децата от малки ги учат на труд. Ако родителите сервират, децата ще отсервират. Аз, като майка на две деца, бях силно впечатлена и от отношението им към възрастните хора. Във Виетнам, а и в целия цивилизован свят всъщност, децата ги учат да отварят вратата пред бабите и дядовците, да им помагат при носене на багаж, да им сервират и отсервират, а като че ли единствено при нас, българите, е точно обратното: бабата ще изтича да отвори вратата на внука си, ще му носи раницата и ще го гони с чинията из стаята да хапне. Не знам на кого помагаме с това възпитание, във всеки случай не и на децата си. Дори обръщението към по-възрастните във Виетнам е различно от това, с което по-младите се обръщат помежду си, в него има почит и уважение, което прави много добро впечатление на чужденците.

Малко по-смущаваща за мен беше храната, вкусът й е различен, но намерих спасение в белия ориз. Иначе се хранят с водорасли, риби, имат всякакви екзотични плодове и зеленчуци. Всичко приготвят през пара, което е характерно за виетнамската кухня. Но иначе в хотела, в който бяхме настанени, защото бяхме голяма група и не ни се искаше да тежим на родителите на Лан, имаше и европейска, и азиатска кухня. Няма начин, защото във Виетнам има много чужденци, всички говорят на английски и този език се очертава втори официален в страната. Аз се опитах да ползвам френския, но пред риска да остана напълно неразбрана, предпочетох да науча няколко фрази на виетнамски.

Стандартът им на живот е като в България, макар да ги имаме за много бедни и изостанали. По пазарите и в магазините можеш да се пазариш за всичко и търговците смело променят цената, така че да я направят достъпна до твоя джоб. Въобще ценообразуват в зависимост от туриста. В Ханой с брат ми дори се спазарихме да наемем рикша, която се ползва като туристическа атракция.

За здравеопазването им не разбрах нищо, защото не ми се наложи да ползвам здравните им услуги, но образованието им е такова, каквото беше нашето преди много години – заетост в училищата до петък, леки ученически ранички и висок стремеж да дадат на децата най-доброто – точно за това брат ми беше при тях гост преподавател 12 години.

Във Виетнам това, което много исках да видя, беше мумифицираното тяло на Хо Ши Мин. Ходихме специално до мавзолея му и бях много любопитна да вляза вътре, но се оказа, че трябва да изчакаме 4-километрова опашка, затова се отказахме“, разказа Петя Гюрова.

От Виетнам тя си е донесла за спомен естествени перли, тъй като градът на снаха й е град на перлите и по пазарите има изобилие от тях. Белите са най-оборотните, защото се вадят от плитки води, на по-дълбоките места в океана са розовите перли, а на най-дълбокота са черните, обясни адвокатката на база натрупания си там 10-дневен опит.

Петя е донесла в телефона си и стотици снимки, всяка от които е запечатала един уникален миг от престоя й в далечната азиатска страна. И надеждата, че може би някога ще се върне отново там.

ВАНЯ СИМЕОНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *