Братя близнаци създадоха „Гъбено царство“ в кюстендилско село

Ние сме Борислав Ковачев и Денислав Ковачев, братя близнаци, и се занимаваме с култивиране на гъба кладница от 4 години. За това време от голи поляни изградихме нашата ферма в село Вратца, област Кюстендил. Разполагаме с 200 квадратни метра оранжерийно пространство и имаме намерение допълнително да разширим нашата ферма. За момента култивираме предимно кладница, както и малки реколти печурка, но правим проучвания и разработки за други гурме и медицински гъби като шийтаке, майтаке, рейши и др. Работим почти целогодишно, с изключение на най-студените месеци. Така 25-годишните близнаци представят себе си и своята работа.

Единият – Денислав, се занимава с мениджмънта и в момента живее в София, другият – Борислав, е в с. Вратца, Кюстендилско, където е стопанството им за гъби кладница. И двамата са на 25 години, шегуват се, че няколко минути ги делели от това да са различни зодии. Всичко сътворили стъпка по стъпка с лични средства и кредити от банки. След несполучливи опити, много четене и всякакви експерименти намерили правилния път. Първата си реколта от гъби получили през 2016 г. Днес правят доставки за Кюстендил, Благоевград, Перник и София. Нищо че ежедневието им е натоварено – не се оплакват. И с течение на времето разбират, че земеделието е голямо предизвикателство, което не биха заменили с нищо друго.

Първоначално всичко започнало като хоби от гледане на клипчета в нета. Това увлечение обаче прераснало в начин на живот и ежедневие за Денислав и Борислав Ковачеви.

“Никога не сме си представяли, че някога ще отглеждаме гъби. Още като малки много се радвахме, когато баба Данка и дядо Борислав ни водеха да търсим гъби по поляните след есенните дъждове. Във Вратца имаше страшно много гъби – сърнели, ливадни печурки, булки… Живо си спомняме тръпката, когато намериш 20 сърнели една до друга.

Така години по-късно всичко започна с едно клипче, на което попаднах в интернет – как да си отгледаш гъби вкъщи, и ми изглеждаше много вълнуващо и интересно. Освен това вникнах в цял един непознат за мен свят, за който разбрах, че е от ключово значение за всяка една екосистема – света на гъбите. Поръчах си посадъчен материал и след много несполучливи опити, много четене и всякакви експерименти вече почнах да имам успеваемост. Дени се увлече в същото време”, разказва пред “Монитор” Борислав.

Първата си реколта от гъби те получават през 2016 г. Година по-късно момчетата вече изграждат ферма за гъби кладница на семейна земя в кюстендилското село. Поръчват посадъчен материал от Северна Македония, както и от нашата страна. Черпят опит от колеги и са твърдо решени да превърнат фермата си в една от най-модерните в страната.

Но с това амбицията не приключва за Боби и Дени. Те решават, че могат да предлагат на пазара и консервирана продукция. Започват собственоръчно да консервират гъбите в буркани, които са повече от деликатес за всяка трапеза.

“Още от малки сме консервирали буркани и това не беше проблем за нас. В момента го правим сами с брат ми. При по-голяма реколта можем да ги даваме за консервиране във фабрика, но към този момент това ни устройва. Както при всяка рецепта, и при тази с консервираната кладница има специфика – слагаме черен пипер, бахар, чесън и… всичко е въпрос и на огромно желание и много любов, която вкарваме в работата си”, допълва Денислав.

Правят доставки за Кюстендил, Благоевград, Перник и София. Ежедневието им е натоварено, но не се оплакват. Плътно до тях е баща им Роман, който им помага при изграждането на оранжериите. Баба Данка и дядо Борислав също напътстват двете момчета.

“Нищо от това, което постигнахме, нямаше да бъде възможно без помощта на нашето семейство, колеги и приятели. Тук е мястото да изкажем благодарности на баща ни, чиито строителни умения и труд ни помогнаха да положим нужните основи и да се научим на строителство. Също така благодарим на наши колеги от Македония, с които обменяме знания и технологии”, обясняват още Боби и Дени.

Като на шега засадили тикви върху компостиралата остатъчна слама от производството на гъби и без каквато и да било поливка или торове изкарали първата реколта – количество, прекалено голямо за нашите нужди, споделят те и допълват: „Страхотни и много сладки тикви, които стават и за печене!“.

За Борислав и Денислав Ковачеви отглеждането на гъби е иновативно агронаправление. Използват иновативна технология, като отглеждането на гъбите става в компостна торбичка, на база слама. Закупуват сламата от стопани от региона. „Така на базата на един отпадък от земеделието създаваме висококачесвен, здравословен продукт, каквато е кладницата!“ – посочи Борислав Ковачев.
Братята са се ориентирали към производство през топлите сезони, тъй като през зимата отоплението на съоръженията е скъпо. Работят сами, като успяват да се справят с кампаниите по засаждане и прибиране на продукцията. Най-трудоемко е поставянето на мицела, като през ръцете им минават по 2-3 тона материал. Времеемка операция е рязането на пънчето, преди гъбите да се поставят в касетка и да се подредят в хладилните камери.
Ковачеви са доволни от реколтата през миналата година, която е най-добрата от старта на бизнеса им преди 4 години. Според възможностите си могат да приберат 2-3 реколти, като всяка е около 2-3 тона. В оранжериите са създадени отлични условия – температура около 17 градуса, влажност около 80-100%, необходимото изкуствено осветление. Те сами си произвеждат компоста, като дори зареждат с него други гъбопроизводители. Интензивният производствен цикъл е до 3 месеца.

Много важно е да се следи развитието на кладницата и да се прибере в най-подходящия момент, когато има отличен търговски вид – посочват младите стопани. През зимния сезон двамата близнаци приготвят маринована кладница и други продукти от тяхната градина. Сериозен е интересът към тази гъба, тъй като в страната ни е налице дефицит, затова се оформя като добра пазарна ниша. Хората оценяват високо диетичните и здравословни качества на тази гъба.
Кладницата е богата на полизахариди, които са два пъти повече от тези в гъбата пачи крак, и четири пъти повече, отколкото в култивираните гъби. При готвене тя запазва обема си, а способността на полизахаридите да блокират действието на канцерогените се запазва и след термична обработка при готвене, като те преминават в бульона. Повече от половината от полизахаридите в гъбата съдържат манитол и хитин, които образуват неразтворими фибри в плодното тяло. Влакната от тези съединения абсорбират токсичните вещества и допринасят за тяхното отстраняване от човешкото тяло.
Ферма „Гъбено царство“ предлага и други екологични храни. Дворът на младите стопани е голям – около 10 дка, и имат много овощни дръвчета, основно ябълки. Прекрасно е, че са стари сортове и не се налага да бъдат пръскани, същевременно раждат и в сухи и климатично проблемни години. Преработват плодовете на ишлеме и на натурални сокове.
Борислав Ковачев признава, че се справят без никакви дотации, защото интензивното производство никога не е било субсидирано. Въпреки това са избрали гъбопрозводството като своя професия и се радват, че произвеждат чисти продукти.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *