Топ теми

Бум на кюстендилци на фестивала на лалетата в Истанбул, шивачка си донесе за 23 лири луковичка за градината

Кюстендилци на различни възрасти и с различни професии избраха Истанбул за пролетната си почивка. Туроператорите под Хисарлъка не смогват на мераклиите. Дестинацията не е избрана случайно, тъй като по това време в мегаполиса цъфтят лалетата и се организира утвърдилият се през последните години фестивал на лалетата. „Най-популярен е паркът Емирган, там цъфтят  милиони цветя, и то във всички цветове на дъгата. Хубаво е, че входът е свободен. Явно Турция се е усетила как да привлича туристите си. Особено ми хареса един вид лале, чиито остри форми приличат на веждите на красива жена. Много време си мислех, че Холандия е родината на лалетата. Оказа се обаче че те са пренесени от Турция. Самата държава пък ги пренася от Иран”, споделя Василена от кюстендилското село Жиленци, която работи в частен шивашки цех в Кюстендил. „Отидохме организирано за две нощувки, а едната вечер я прекарахме в път. Не съжалявам за продължителното пътуване, заслужаваше си всичко видяно. Струваше ни 182 лева, като в сумата бяха включени нощувките със закуски и пътят. Отделно си бях обменила 200 лева, което правеше 610 турски лири. Естествено от парка Емирган си купих лале срещу 23 лири и смятам да го засадя в градината  на село. Впечатление ми направи, че турците са много работлив народ. От  сигурно 7-8 годишни до 70 работят по улиците, блъскат колички с едни товари. Абе, просто неуморни са. Да си кажа честно, аз дебел турчин в Истанбул не видях. Много ме впечатли и движението по улиците.  Градът е пренаселен с автомобили, трафикът е невероятен, но няма задръствания. Явно местните там харесват возилата с бял цвят, защото те преобладаваха. Дори и да се засекат автомобили, няма псувни. Светофари има, но пешеходците много-много не се съобразяват. Пресичат където им падне, но пътен инцидент не видях. Сякаш като сигнал да се пазят от колите е натискането на два пъти на клаксона от страна на водача”, добавя Василена.

Нейната приятелка Мая пък се впечатлила от огромните билдинги, които се издигат в Истанбул. „Още  преди да влезеш в града, виждаш непрекъснато строителство. Големи кранове и тежки камиони. Тръгвайки за Истанбул, имах притеснения как ще се справя с езиковата бариера. Нищо подобно, от всеки ъгъл ти подвикват търговци на най-различни езици. Явно им приличахме на руснаци, та масово се чуваше  руска реч с предложението да си купиш кожено яке”, разказва Мая. „ Много рядко по сергиите има посочена цена на артикулите. В Турция трябва да се пазариш. Само в моловете цената е фиксирана, там можеше да ползваме и дебитна карта. Цените обаче не са толкова ниски,  дори малко са по-високи от България. Единствено цената на златото е 50 лева, докато в  Кюстендил е 65 лева”, коментира Мая, която пък работи в предприятие за обработка на кожи.

„Истинска наслада е сокът от нар, който се продава буквално на всеки ъгъл в Истанбул. Любопитното е, че за един малък джус отиват точно 5 плода, а цената е 8 лири.  Казаха ми, че там това дърво буквално е саморасляк и го има навсякъде. Прибирайки се в Кюстендил потърсих по заведенията, имаше го в листата, но никъде не го правеха. Много хора от групата си накупуваха кестени. За 100 грама даваш 10 лири,  за 200 – 20 лири,  заедно с тях от количката на търговеца димеше и варена царевица само за 5 лири”, коментира Иванина Христова.

Впечатление й направила Синята джамия. „ Можеш да снимаш, но задължително трябва да се събуеш, взимаш найлонова торба от входа и в нея си слагаш обувките. Не можете да си представите какъв срам брах, като видях, че от пътуването ми се е скъсал чорапът. Естествено обходът е с шал на главата. А  коранът и рекламните дипляни са безплатни. Има ги на всички езици”, допълва Иванина. Не мина и без разходката по Босфора, където пътуването с кораб за 1 час струва на човек 10 турски лири. Минахме и покрай големия палат на собственика на футболния отбор „Бешикташ”. На корабчето пък ти предлагат кафе, чай и са много любезни. Турците не се натрапват, просто търговският нюх им е съвършен. Впечатление ми направи, че в заведенията не се сервира алкохол. В един от многобройните рибни ресторанти ядохме ципура, която се лови преди да ти я сервират. Порцията е 40 лири, или близо13 лева, а хлябът е безплатен”, разказва кюстендилката.

ГЕРГАНА ИВАНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *