Максим Димитров е от украинското село Голица в Одеска област. „То е българско село, със същото име има и в община Долни чифлик, Варненско“, обяснява 34-г. доктор по икономика и управление на туризма, който преди месец защити научната си степен в Стопанския факултет на ЮЗУ „Н. Рилски“ в Благоевград.
Максим е дошъл в България през 2004 г. като студент по социология в ЮЗУ. След това паралелно записал „Туризъм“, завършил и двете специалности и продължил с магистратура по международен туризъм. Работи в сферата, в която е и научното му развитие, като в момента за десетина дни е във Виена, където по проект се занимава с обучение на персонал.
– Максим, близките Ви готвят ли се да напуснат дома си и да дойдат при Вас в България?
– Всеки ден се чувам по няколко пъти със семейството си. Имам трима братя и една сестра, всички са в Украйна и не планират да идват в България. Причината е, че мъжете от 18 до 60 г. не могат да напуснат страната. Близките ми не влизат в първата група за мобилизация, но на следващ етап не се знае какво може да стане. Те не искат да разделят семействата си, нито жените ще тръгнат сами. Майка ми и баща ми могат да дойдат, но също не искат, защото предпочитат да са близо до децата си.
– Преди няколко дни актьорът бесарабски българин Руслан Мъйнов коментира, че войната в Украйна е между Америка и Русия…
– А вие как мислите, че така изведнъж украинският и руският народ просто са се скарали?! Със сигурност не всичко на политическата сцена е видимо за нас и има неща, които ние не знаем и надали ще разберем във времето. Напълно е възможно да има геополитически интереси за налагане на курс на политическо развитие на държавата. Това са голяма геополитика и политически игри на имперските държави, които ние, хората, от по-малките държави, без голямо влияние в световен мащаб, не можем да го разберем. Затова всичко допускам и нищо не бива да бъде отричано. От 2014 г. насам световните медии сякаш бяха „заспали“ и Украйна бе оставена сама да се справя с конфликта, а всички останали чакаха „отстрани“ да видят какво ще стане. От 2014 г. в незаконно окупираната територия Донбас непрестанно имаше военни действия и със сигурност е имало и жертви.
– Истина ли е, че от 2014 г. досега в Донецка и Луганска област са избити около 14 000 цивилни граждани, от които 5000 деца?
– Това за масови гробове на цивилни граждани го твърдят само руснаците и част от българските политици, влюбени в руската политика. Това е манипулация! Много често същите тези политици си позволяват да коментират по темата за българите в Украйна, без изобщо да са ходили там, или ако са били, само се седели по маси на официални срещи да видят някой да танцува хоро, но без да разбират какво се случва там. За голямо съжаление в пространството на българската журналистика се появиха „специалисти“ по темата, говорейки за геноцид и дискриминация. Това са пълни глупости! Българите в Украйна са интегрирани и ако днес отидете в Одеса, ще намерите и ректор на университет, и професори, и адвокати с български корени, всеки където и както се е реализирал. Заявления за масов геноцид на българската общност, както и коментарите на определени политически сили отпреди 2 години, че се разделял Болградски район, показват пълна некомпетентност! Ако вземем официалната статистика, в Украйна има 204 000 българи, а в Болградски район са регистрирани около 40 000. Българският парламент в една много срамна декларация през 2020 г. осъди всеобщата децентрализация, която бе направена с реформа в Украйна. Тогава някои украински политици използваха некомпетентността на българските политици и изведнъж България се загрижи само за 40 000 души в Болградски район, а с останалите 160 000 българи какво става?!
– А твърденията за дискриминация на българите в Украйна как ще коментирате?
– Има професори, които работят в университетите, съдии с български произход, юристи, това ли наричат дискриминация?! Може да има някой частен случай, свързан със семейни истории или политически битки на местно ниво, каквито има по цял свят, но не може да се слага етикет на цяла една държава! Хората, които твърдят, че има дискриминация, да си отворят очите и да видят, че в държавната администрация, в областните съвети, в градските администрации има много българи, които спокойно работят и никой никого не гони. В моето семейство сме 5 деца и само аз реших да дойда да уча в България. Останалите се реализират в Украйна. От 20 души съученици в класа ми само 3 дойдохме в Българя, останалите са реализирани в Украйна и работят в данъчната служба, в съдебната система, като дърводелци, който където се е ориентирал. Бих искал политиците, които твърдят, че има дискриминация на българите в Украйна, да ми разкажат подробно къде са го видели и в какво се изразява тя, наистина ми е интересно. Аз членувам в 2 обществени български организации в Украйна и процесите, както и проблемите на малцинствата, там са ми ясни. Да, има какво още да се направи за изучаване на езика, за засилено развитие на културата, но да се твърди, че българската общност е дискриминирана, са празни изявления! Това изобщо не е така!
– С какви въпроси и молби се обръщат към Вас хората, които сега напускат домовете си в Украйна и тръгват към България?
– Вече има доста организации, които помагат на бежанците. Към мен се обръщат хора, които ме познават от инициативите, които правим в Одеса, приятели от детството, хора от селото и задават най-различни въпроси. Помощта ми се изразява от разясняване на възможностите в България и къде и в кой град да идат, да обясня детайли около административните документи, както и да потърся жилища на семейства, които в момента пътуват към България…
– В Благоевград ли?
– Не, за последното семейство търсих дом във Велико Търново, защото там вече има други хора от селото им и искат да са заедно. На някои търсим безплатни жилища, но повечето имат финансови възможности и тях свързваме с брокери за наем на недвижими имоти, които да не ги излъжат, защото това са шокирани, стресирани, уплашени хора, които се надяват, че след няколко месеца ще се приберат обратно. В момента Варна е препълнена и от местния кризисен център, където работят колеги, казаха, че напливът е голям. Това е така, защото Варна и Одеса са побратимени градове и отдавна между тях има връзки, а и Черноморието е по-познато на хората от Украйна. Наблюдава се, че доста бежанци идват в София, във Велико Търново…
– Защо по-рядко избират Благоевград?
– Защото е по-далече от границата, както и че много от селата и градовете, преселени на днешната територия на Украйна и Молдова, се подкрепят с връзки и културен обмен от Варненско, Шуменско, Сливенско, Ямболско. И хората се доверяват на контактите, които вече имат създадени, дали чрез кмет или чрез администрация. В Троян например е организиран координационен център, който работи в направление търсене на работа, търсене на жилище, на детски градини и училища… Личното ми мнение е, че Благоевград е отлично място за хора, които искат да се преселят, защото има всичко най-необходимо за младо семейство – детски градини, площадки, паркове… За работните места не мога да кажа доколко би било приемливо, но когато бягаш от война, каквото и да е, смятам, че ще е добре дошло.
– Спомена, че голямата част от бежанската вълна в момента са хора с възможности…
– Да, така е, първите, които си позволиха да тръгнат, са хора с лични коли, финансово стабилни.
– Преди дни в Банско имаше случай на заявени твърде високи претенции от бежанци с изискване за джакузи в апартамента, в който ще ги настанят…
– За съжаление има и такива индивиди и те ще станат обект да се съди цяла Украйна или българската общност в Украйна и това няма как да се избегне, защото Украйна е достатъчно голяма държава с 40 милионно население – има достатъчно богати хора, на високо ниво и с големи претенции. Но искам да се обърна към хората, че въпреки тези случаи болшинството от бежанците наистина са в нужда. Време е да бъдем човечни и да проявим повече хуманност. Разбирам, че много българи ще зададат въпроси защо държавата трябва да плаща на бежанците, а не се грижи така за своите, но хората тръгват не защото не искат да останат у дома, а защото искат да оцелеят. Има различни хора, но не е добре по единични случаи да се съди за цялата вълна от бежанци, която идва.
– Чисто практически с какво биха могли да помогнат благоевградчани?
– Не всички бежанци от Украйна ще очакват жилище без пари и за сметка на държавата. Да, има и такива и да им се осигурят ще е добре дошло. Но е важно да има някой, който да обясни стъпка по стъпка какво трябва да направят: първата стъпка е да се регистрирате в полицията или не се регистрирайте, защото законодателството не е променено още за хуманитарния статут, приет от ЕС. Това са болниците, в тази детска градина може да запишете децата си… Българите в Украйна говорят езика, но той е архаичен, затова също ще имат нужда от помощ. Помня, че като дойдох в Благоевград преди 17 г., за мен беше шок, че не разбирах добре езика. Затова трябва да има хора, които да помогнат с информация. Със сигурност в Благоевград има вече много хора, които са в готовност при нужда да дарят играчки, дрехи, храна, жилище, защото много от тях се свързват с мен. Разбирам, че България няма много възможности, ние не сме Австрия, Германия, но човечността в България е жива и въпреки всичко хубавото, което виждаме, е, че в България има хора, които помагат безвъзмездно, без да се намесва политиката. Това много ме радва, ето, трябваше да се намери лекарство за едно дете и за по-малко от половин час, след като написах в социалните мрежи, то бе намерено. Не знам какви са възможностите на общината да предостави жилища, но това би било чудесно, защото младите семейства, които идват, могат да останат тук да живеят или да поне да се подслонят за по-дълъг период.
– А Вие къде ще се установите?
– Аз вече съм се установил в Благоевград. Много пъти съм бил в чужбина на студентски стажове и бригади, за кратко съм живял в Канада, но където и да ходя по света, се връщам в моя Благоевград. Това е първият град, в който дойдох в България, и имам отлични впечатления от тогавашното ръководство на университета в лицето на ректора проф. Гюдженов и Станислава Андонова, която и в момента се занимава с чуждестранните студенти в ЮЗУ. Имам много приятели и където и да ходяя казвам, че съм от Благоевград, без да обяснявам подробности, защото за мен това е моето хубаво място, домът, където живея.
Разговаря ДИМИТРИНА АСЕНОВА
