България се нарежда на едно от последните места в Европейския съюз по използване на технологии с изкуствен интелект, показват обобщени данни от европейски проучвания за дигиталните умения и внедряването на ИИ. Въпреки активните политики на ЕС за насърчаване на новите технологии, реалното им приложение остава силно неравномерно между отделните държави членки, съобщи eranova.bg
Европейският съюз инвестира значителни средства в развитие на ИИ, подготвя стратегии за готовност и въвежда етични правила за използването му. Според изследване на Евробарометър 64% от европейците смятат, че до 2030 г. базовата грамотност в областта на изкуствения интелект ще бъде задължителна за всички. Въпреки това практическото използване на ИИ все още изостава от заявените амбиции.
От 2021 г. насам делът на европейските компании, които използват ИИ технологии, се е увеличил с малко над 12%. Към момента около една трета от гражданите на ЕС заявяват, че са използвали инструменти, базирани на изкуствен интелект. Данните обаче разкриват дълбоки различия между страните.
България е сред държавите с най-ниска употреба на генеративен ИИ както в образованието, така и в професионалната среда. Едва около 5% от българите посочват, че използват подобни инструменти за учебни цели – показател, който поставя страната близо до дъното на класацията. За сравнение северните и по-малките държави в ЕС като Швеция, Малта и Дания отчитат в пъти по-високи нива на използване на ИИ в образованието.
Подобна картина се наблюдава и при употребата на изкуствен интелект за служебни цели. В България под 9% от хората признават, че използват генеративен ИИ в работата си. Водещи в това отношение са Малта, Дания, Нидерландия и Естония, където над една четвърт от работещите активно прилагат такива технологии.
Дори при използването на ИИ за лични нужди България остава сред страните с най-слаби резултати. Докато в държави като Кипър, Гърция и Люксембург над една трета от населението използва генеративен ИИ, у нас делът е около 20%.
Изоставането се забелязва ясно и в бизнес сектора. Средно близо 20% от европейските предприятия използват поне една форма на изкуствен интелект, но в България този дял е под 9%. За сравнение, в Дания, Финландия и Швеция над една трета от компаниите вече са внедрили ИИ решения в дейността си.
Експерти посочват, че причините за слабите резултати у нас са комплексни – по-ниско ниво на дигитални умения, ограничен достъп до технологии, липса на целенасочени национални програми и все още предпазливо отношение към ИИ в образованието и администрацията.
Въпреки приетите европейски стратегии и планове за развитие на изкуствения интелект, анализаторите предупреждават, че без конкретни, измерими цели и насочена подкрепа за по-слабо развитите държави, разликата между водещите и изоставащите страни в ЕС ще продължи да се задълбочава.
