Български традиции за Бъдни вечер и Коледа от вековете до сега

Рождество Христово е един от най-големите християнски празници. В основата му е раждането на спасителя Христос. А езическите корени на празника са в онези далечни времена, когато първобитните хора са забелязали, че в края на декември дните отново се увеличават, т.е. слънцето отново се ражда. Затова земеделско-скотовъдните народи го отбелязвали с деня на раждащото се Слънце. С течение на времето празникът се променял и преосмислял.
В началото на нашата ера бил популярен римският празник Календе, на който римляните пренасяли жертви на боговете си, уреждали игри, разменяли си дарове. Този празник оказал голямо влияние върху празниците на много народи. Новогодишен празник, подобен на римските календи, имали и славяните. Той бил посветен на бога на плодородието Дажд бог. Празнуването му било съпроводено с богат магико-драматически ритуал, остатъци от който запълват днешната наша коледна и новогодишна традиция. Църквата сляла старите календи с Рождество Христово, за да утвърди чрез големия празник християнските идеи и морал.
Името Коледа представлява побългарена форма на римското Календе. С “календе” римляните означавали първия ден на всеки месец. По силата на фонетични закони календе в българския език станало Коледа. За това много спомогнала и народната етимология, свързваща я с глагола “коля”, нали за празника се коли прасе.
Празнуването започва на 24 и завършва на 26 декември. На 24-и е Малката Коледа (Бъдни вечер, първа кадена вечер). На 25-и е Голяма Коледа, Божич, а на 26-и е празникът на най-близките на Младенеца.
За хората Малка Коледа е денят, в който се е родила Млада Бога. Според народното вярване божията майка се е замъчила на Игнажден и е родила на Малка Коледа, но е съобщила за това на другия ден, както това се прави при всяка майка първескиня. Най-хубав е този ден за децата. Рано сутринта всяко дете си приготвя дрянова тояга – коледарка. На групи децата обикалят къщите, тропат по вратите и викат: “Бог се роди, Коледо!”. Домакините ги даряват с кравайчета.
Преди обед на този ден се коли шопарът, угояван специално за Коледа. Нито една къща не минава без свинско месо. Вечерта на Малка Коледа се нарича Бъдник, или Първа кадена вечер. Най-важна роля при нея играят бъдникът, трапезата с обредните хлябове и ястия, и коледуването.
Бъдникът – това е дъбово или крушово дърво, отсечено и донесено вкъщи от млад мъж, с него се поддържа огънят през цялата нощ. Внасяйки го вкъщи, мъжът пита домочадието: “Славите ли Млада бога?”, жените отговарят: “Славим, славим, добре дошъл!”. Мъжът добавя: “Аз вкъщи и Бог с мене!”.
В дървото има провъртяна дупка, в която се затапват зехтин, восък и тамян. Този край се увива в бяло ленено или конопено платно и бъдникът се изправя в огнището. Докато миросват бъдника, жените пеят:
Ой, ти, дръвце, право
дръвце,
де си расло толкоз тънко,
толкоз тънко, та високо?

  • Я съм дръвце, златно
    дръвце,
    златно дръвце плодовито…
    Трапезата е тържествена, върху месалите са сложени обредните хлябове – брашното за тях е сято през три сита, замесено е с прясна вода, донесена от млада булка в бял котел. Шарките по хлябовете символизират Бога и светците, стопаните и животните, растенията и сградите. Ястията са все постни – търкан боб, сарми с жито или ориз, пълнени чушки, тиквеник, орехи, лук, чесън, мед. От орехите всеки счупва по един, за да провери какъв е късметът му.
    Като стане време за вечеря, всички стават прави. Най-старият мъж в къщата прикадява с въглени три пъти. Стопаните – мъжът и жената, вдигат високо най-големия хляб, наречен боговица, и наричат: “Толкова високо да е житото!”. После го разчупват, като първото парче е за умрелите и се поставя пред иконата на Богородица. Всеки член на семейството си отчупва и по големината на парчето се съди за късмета. Първият залък се запазва, момите го слагат под възглавницата, за да видят в съня си за кого ще се омъжат. След като седнат вече, никой не става, ако потрябва нещо, донася го най-старият мъж, приведен, за да са приведени житата.
    Горенето на бъдника продължава цяла нощ, недогорялата му част се използва в различни обреди за плодородие и против болести.
    Коледуването е третият важен елемент на коледния празник. То започва след полунощ, коледарите се избрали своя водач (станеник) още на Игнажден. Коледарските дружини се състоят от млади мъже, разучили коледарски песни и благословии. В групата има трохобер (събирач на краваите), магаре (носач на месото и сланината), както и коте – мяукащо момче, в знак, че му се яде блажничко. Всяка коледарска песен обикновено започва с думите:
    Стани, Нине, господине,
    тебе пеем, домакине!
    Добри сме ти гости дошли,
    добри гости коледари…
    Коледарските песни са богати на благопожелания:
    Добро утро, болярине,
    добър сме ти глас донели,
    овци ти се изягнили,
    все агънца ваклошатки,
    кобилки ти се изждребили,
    все кончета златогриви…
    След като стопанката дари коледарите, станеникът вдига кравая и произнася дълга благословия за здраве, щастие и имотност. Ако коледарите не са доволни от даровете, те си отмъщават, като отмъкват вратника на двора.
    Рано сутринта на Голяма Коледа, Божич, истинското Рождество, стопанинът излиза в градината и със секира в ръка заплашва овошките, че ще ги отсече, ако не родят много плод. На обяд идва ред на печеното свинско, което са чакали през 40-дневните пости.
    Православната църква на другия ден след Рождество Христово събира вярващите да възхвалят с благодарствени песни Божията майка. Църквата подканя: “Дойдете да възпеем майката на Спасителя, която след раждането пак се оказа дева!”.
    Именно за това събирането на вярващите на другия ден след Рождество се нарича Събор на Пресвета Богородица. А в народната традиция на този ден продължава Коледа – хората си гостуват, подредили богати трапези, ядат, пият и се веселят.
    Празникът Рождество Христово, или Коледа, винаги е очакван с нетърпение и радост. Изпълнен с богати обреди и символични действия, с хубави песни и благословии, с гадания за бъдещето, той е израз на вечната жажда на хората за здраве и щастие за плодородие и благоденствие.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *