
Спасителната операция, в която са участвали 13 души, е струвала на застрахователя 740 лв., планинарите са категорични, че не го правят за парите, това е начин на живот
740лв. , платени от туристическа застраховка, са били разходите по спасяването на 28-годишния мъж от София, който се контузи на 2 януари в района на връх Калин в Рила планина. Ръководителят на 10-часовата спасителна акция Божидар Джокин разказа пред „ Струма” как е протекла цялата акция, в която е участвала и жена – парамедикът Евелина Миланова от София.
„Сигналът за бедстващ турист е подаден около 12,00 ч. на обяд. За минути управителят на хижа „Рилски езера” и още няколко доброволци са се организирали и тръгнали с моторни шейни към мястото на подадените координати. Те са открили пострадалия турист и са му оказали първа помощ, с което ни спестиха най-малко 6 часа, докато пристигнем на мястото и тръгнем надолу към хижата. Мъжът е с разкъсани сухожилия. В болница е в София и се чувства добре, оттам ни осведомиха. Той се е влачил около 300 м по снега. По облеклото му личеше, че е опитен планинар. Имаше „котки „на краката, които не навсякъде помагат. Най-вероятно е паднал, след като някой от страничните шипове е закачил панталона му. В планината е рисковано човек да се движи сам, дори и да е най-добрият планинар.
Групата ни беше от 13 човека. Парамедикът и спасител Евелина Малинова постави шина на единия крак на пострадалия мъж, който беше с травма на коляното и глезена, и чак тогава започна акцията по свалянето му към хижа „Рилска езера”, а оттам на лифта до Паничище. Снегът се беше заледил, което наложи двама от нас да осигуряват носилката, за да не се плъзне по стръмното, а други двама я придържаха. На места се налагаше да се чупи ледът, за да не получи някой от нас травма. Имаше опасност и за нашия живот. В продължение на няколко часа се движихме по заледен сняг на труднопроходими места, като в същото време следяхме движението на носилката по хлъзгавата настилка, за да не изпуснем туриста. Беше трудна акция, но важното е, че се справихме. Мъжът беше закаран с линейка до столична клиника за лечение.

Навръх Нова година спасявахме и турист, пострадал под Отовишки връх. Той беше с два счупени крака, трудно се придвижвахме и пътят беше дълъг. Той също беше с“котки“ на краката, но най-вероятно се е подхлъзнал и е паднал в заледения сняг, като се е търкалял около 100-ина метра и се е спрял в една дълбока падина, покрита със сняг. Наложи се и него да носим на ръце от мястото на инцидента по пътя покрай Седемте рилски езера, докато пристигнем до хижа „Рилски езера“ и го свалим в Паничище. Ако имаме летателна машина, щеше да ни е от голяма полза, а и операцията щеше да приключи бързо“, обясни Б. Джокин.
На въпрос какво кара спасителите да тръгват посред нощ да спасяват хора, закъсали високо в планината, без да получават за това някакви високи заплати, Б. Джокин отговори: „Това е тръпка. На Нова година всички, които участвахме в акцията за спасяване на туриста, пострадал под Отовишки връх, оставихме новогодишни трапези, семействата си… и тръгнахме. За нас важното е да окажем помощ на пострадал човек, не се замисляме каква опасност ни грози при зимни условия в планината, защото го знаем още откакто сме избрали това поприще. Това е тръпката и начинът на живот на спасителя в планината”, категоричен е той.
Джокин съветва всички, които тръгват в планината, да са добре екипирани, с подходящи дрехи. Обезателно трябва да имат топла напитка в раницата, телефоните им да са заредени, при нужда да могат да звъннат, ако има обхват, и да търсят помощ. „При последната акция в Рила ми направи впечатление, че около езерото „Бъбрека “ се разхождаха много хора, обути с маратонки и тънки дрехи. В планината времето се мени за минути. В един момент грее слънце, в следващия започва да вали сняг.
При спасителни операции често пострадали любители на планината са без застраховки, а ние получаваме заплати от събраните средства. Акцията на последния спасен в планината струва 740 лв., но той имаше застраховка. От тези, които са без застраховка, ПСС си търси парите.
ЙОРДАНКА ПОПОВА