На 4 и 5 декември народът ни почита Света Варвара и Свети Сава, тези дни предхождат празника на Свети Николай Мирликийски Чудотворец – Никулден, който е на 6 декември. Затова се вярва, че Варвара и Сава подготвят всичко за трапезата на Никулден, те дори се мислят като слуги или като сестри на Свети Никола. Съществуват редица изрази, свързани с тези три дни: „Варвара вари, Сава пече, Никола яде“; „Варвара вари, Сава меси, Никола гости гощава“ или „Варвара вари, Сава стои, Никола обира празниците“ и др.
Света Варвара, наричана още Варварица, а денят й – Варваринден (4 декември), се свързва с представи и забрани за баба Шарка. Вечерта срещу празника се прави трапеза „за шарката“, като се смята, че бабата ще влезе през нощта през комина, ще си вземе от яденето и няма да остави белези по децата. На самия ден сутринта деца запалват огън на кръстопът и варят в гърненца леща или боб, като хапват по три зърна от тях. Във всяка къща задължително се приготвя вариво, в което се поставят всякакви зърна – „до девет тюрлии“.
По стар обичай в деня на Света Варвара жените варят царевица в подсладена със захар вода, докато се развари. Към готовата царевица се добавят орехи и стафиди. Вярват, че в зърната й е събрана цялата енергия на слънцето и земята, която дава живот и здраве. Затова всеки, който хапне царевица на този ден, ще е бодър и жизнерадостен през цялата година.
Месят се също питки и се намазват с мед за умилостивяване на бабата, чието име не се споменава – наричат я „сладка и медена“, баба Писанка и др. На прозореца се оставя парче от питката, бучица захар и чашка с ракийка и се казва: „Бабо Шарко, на ти благо, с благо да си идеш!“.
Затова и на Света Варвара не се яде кисело и люто, за да не се разсърди и да не е кисела и люта баба Шарка. Забрана съществува също и за женска работа – особено с игли и куки, „за да не се дупчат лицата на децата“, да не остават белези от шарката. Влашкото население във Видинско вярва, че ако мъж заколи кокошка на Вавора и Савора (така ги наричат), все едно че коли самата баба Шарка. В Тракия „сестрата“ на Свети Никола – Варвара, се почита строго като покровителка на домашните птици и най-вече на кокошките. На този ден всяка стопанка носи на кокошките си варена царевица или жито. Оставя ги на земята и около тях описва с въже магически кръг. Това се прави, за да не се пръскат птиците по чуждите дворове и да не снасят яйцата си другаде.
В Западна България обредността на Света Варвара е свързана с обикаляне на дружина от малки момичета или девойки („варварки“, „варварици“), които с песни пожелават на домочадието здраве и имотност, а стопаните ги даряват с брашно, боб, леща и ошав. Предание от Елховско разказва, че едно време, когато светците ходели по земята, Света Варвара вървяла напред и носела градушката в ръкава си. След нея вървяла сестра й Сава, която все й повтаряла: „Сбери си, сестро, ръкава!“. Така тя непрекъснато предупреждавала Варвара да запази хорските ниви от градушка и бедствие. Връзката между Варвара и Сава се изразяви и в израза, че Варвара „заварява“ болестите, а Сава ги „разсява“.
Света Сава (в народните представи жена) е свързана и с плодовитостта – в някои региони младите жени, които искат да имат дете, трябва да замесят хляб, като пресяват брашното с обърнато сито, за да им се „обърне“ коремът и да забременеят. На някои места на Савинден се вари жито и се раздава на гробищата като за помен.
На Свети Сава по традиция се пържат мекици. Те се приготвят от бяло брашно, смляно от последната житна реколта, прясна налята вода и мая. Тестото се измесва по-меко и се оставя да втаса. След това се премесва няколко пъти и от него се правят мекици, които се пържат в слънчогледово олио. Поднасят се с пудра захар или мед. Раздават се на роднини и съседи, с пожелание за благополучие и късмет.
На Никулден в чест на големия светец Николай Чудотворец българите правят курбан от риба. Жените приготвят рибник. Избират голям шаран или друга едра риба, която се пълни с лук, орехи и подправки, предварително задушени в прясно олио. Напълнената риба се завива в тесто, а после се пече на бавен огън. Заедно с рибника поднасят обредна погача и руйно червено вино.
Ето и три автентични български рецепти, за трите празника – за варена царевица, мекици и рибник.
СЛАДКА ЦАРЕВИЦА
Изронваме 1-2 махалки тазгодишна царевица. Накисваме зърната в 1 л вода за 5-6 часа. След това варим царевицата в подсладена вода, доката се развари. Изцеждаме я от водата и към нея прибавяме 200 г орехи, 100 г стафиди и една ябълка, обелена и нарязана на малки кубчета. Поднасяме царевицата, украсена с пудра захар и канела.
ВКУСНИ МЕКИЦИ
Разбийте добре 2 яйца, прибавете към тях 250 г кисело мляко, в което предварително сте разтворили 1 ч.л. сода бикарбонат, 1/2 кг бяло брашно и 1 щипка сол, като непрекъснато бъркате, докато се получи хомогенна смес. След това добавяте 2 чаши хладка вода и продължавате да бъркате, докато се образуват мехурчета. Готовата смес оставяте да почива за около 30 минути. После разделяте тестото на малки топчици, които разтилате и пържите в силно сгорещено олио. Поръсвате ги с пудра захар или ги заливате с малинов сироп.
ШАРАН В ТЕСТО НА ФУРНА
Купете шаран между 3 и 4 кг. Изчистете го и го осолете. Задушете в 3 с.л. олио две глави лук, 1 морков, 5-6 скилидки чесън, 1/4 глава целина и 1 белен домат. Като омекнат, добавете към тях 1 ч.ч. едро смляни орехи, 100 г стафиди, няколко зърна черен пипер и 1-2 листенца дафинов лист. Оставете готовата плънка да истине. Вземете около 1 кг втасало хлебно тесто. Подмесете го с топло масло или олио и разточете дебела маслена кора. Напълнете шарана с готовата плънка и зашийте с конец корема му. Напълнената риба завийте в голямата разточена кора. Печете в силно загрята фурна около 30 мин., а след това още толкова в по-слаба фурна. Поднесете шарана с младо червино вино и селска туршия.
