Вида Боева-Попова: Историята на македонските българи е една, няма как да кажем днес: Св. Кирил ще дадем на София, а Св. Методий – на Скопие

Вида Боева Попова е българска родолюбка, родена в Охрид. Завършила политически науки в Римския университет. Работила 30 години при легендарния водач на ВМРО Иван Михайлов със съпруга си Антон Попов, който през 2016 г. почина и бе погребан по заслуги до гроба на Тодор Александров над с. Сугарево в Пирин планина. С нея разговоряме за срещите й с петричката пророчица Ванга и последните събития в Македония.

Кога се запозна с петричката пророчица Ванга?

Познанството ми с българката патриотка, родом от Струмица, Македония – ясновидката Ванга, стана в един неочакван за нас момент, свързан с трагедията, мистериозната и до днес смърт на брата на Антон /моя съпруг/ – Димитър Попов. Димитър /Митко/ Попов живееше в Индианаполис, САЩ, и трагично приключи живота си, като се е хвърлил или са го хвърлили, или са го заплашили в Уайт Ривър, реката в Индианаполис, на 27 октомври 1991 година. На нас се обадиха за случилото се след два дни, ако помня добре. Но не беше на същия ден. Антон незабавно замина. Митко бе в пълна кома и след дванадесет дни почина. Антон се върна с урната в Рим, а аз заминах след една седмица в Пиринския край, за да се погребе. По този случай срещнах ясновидката Ванга за първи път и само за кратко. Останах шокирана, наблюдавах я и тя остана в моето съзнание завинаги. Тя само мълчеше пред урната и неочаквано промълви: “Веднага да го погребете преди 40-те дни”.

Колко пъти сте се срещали след това и по какъв повод?

Другите ни срещи с ясновидката Ванга беха по нейно желание. Тя искаше да ни срещне, може би да ни посъветва, особено мен, която съм от Охрид, Вардарска Македония. През 1993 г., ако се не лъжа, Ванга е отишла в Брезница, Кресненско, родното село на Антон, да търси Антон и мен, за да отидем в Рупите при нея. Антон тогава беше на Черно море със синчето ни Найден, а аз в Рим – работех там. Като ми известиха, че Ванга ни търси /Боже Господи, каква чест бе за нас/, незабавно аз от Рим, а Антон от Черно море отидохме при нея. Тя ни каза, че иска да ни срещне с главния прокурор на България Иван Татарчев. Намери сгоден момент да не чуе синът й и ми прошепна: “Внимавай! Което ти е на душата, не казвай, защото той е хитър човек”. Ако не беше ме предупредила, сигурно щях да се изпусна пред него нещо тайно. Щях да го направя, защото Татарчеви беха ценно нещо за Иван Михайлов и нашето движение. Аз съм преписвала много материали относно мъченията на д-р Асен Татарчев, а съпругата на основателя на ВМРО д-р Христо Татарчев почина в моите ръце. Така че никога няма да забравя за тази добрина и съвет.
При срещата ни с прокурора Татарчев аз наистина внимавах какво ще кажа, въпреки че тази среща трая сигурно десетина минути. На връщане от София Ванга ни чакаше и тогава имахме дълъг разговор. Именно тогава тя ми каза, че майка ми е родена в Битоля. Каза ми го, без аз да я питам. Каза ми, че д-р Асен Татарчев е починал в Македония, и добави “като скот”. Естествено, искаше да каже, че въпреки прекараните затвори в кралска Югославия, а после в Титовата Сърбо-Югославия, защото не се отказа от българската си народност като мъченик и почина.

Какво те посъветва Ванга в личен план?

На последната ни среща през 1993 г. аз я питах дали да отида до Македония. Исках да получа от нея съвет, защото много тъгувах за родния ми Охрид, за моите родители, които не беха между живите. Исках да посетя Охрид с детето ми, защото Антон требваше да се връща на работа в Радио Ватикан в Рим, и да положа цветя на техното вечно жилище. И докато се колебаех дали да й задам такъв въпрос, Ванга се обърна към мен:

Вида, ти искаш нещо да ме питаш?

Да, како Ванга.

Кажи, кажи! – в гласа й се чувстваше нещо заповедническо, категорично.

Искам да отида в Македония, в Охрид, и да се поклоня пред гроба на баща ми и майка ми.

Не! Нема да отиваш там. Аз не мога ли да отида? Нали съм от Струмица? Ако отидеш, ще те изцедят като лимон и ще те захвърлят.

Добре, како Ванга, нема да отида. А може ли да остана още малко тук, в Пиринска Македония, с детето, защото Антон трябва да замине по-рано?

Не! И тук не. С мъжа ти и детето веднага да се връщаш в Рим. И още нещо ще ти кажа – да не отивате в Америка, нито в България за постоянно живеене, а да останете в Рим.

Добре, како Ванга. Твоята дума за мен е закон.
Аз немах билет за връщане, нито детето ни, а само Антон. За щастие намерихме билети и за нас, защото беше краят на август и всички билети бяха изчерпани. Така се върнахме тримата заедно обратно в Рим.

Не изпитваше ли някакъв страх от Ванга?

За мен нейните думи беха закон. Така я приех и така ще остане в съзнанието ми завинаги. Обикнах я, но имах и страхопочитание към Ванга. Разговорите ни беха приятни, спокойни и така тя ми разказа за Венко Марковски и за добрината му, която направил за нея, за да може да се издържа, да може да живее и да помага на страдащите. Венко беше голем българин, с много добро сърце и помагаше на всички. Той помогна и на двете ми племеннички, дъщерите на сестра ми, да се запишат в университета и да го завършат. Той беше мой брат, ние бехме и двамата от едно тесто. Гостувала съм в Банкя при тях не един ден, а прекарах цяла ваканция. Аз със семейството на Венко съм неразделна.

Споменала ли е нещо за Иван Михайлов?

Пак бехме при нея в Петрич. Тя там се спря на Иван Михайлов. Описа стаята му в Рим в подробности – кое къде се намира. Аз останах вкаменена. Каза ми също какво сме сложили в ковчега му: вестник “Македонска трибуна” и други книги, и добави: “Той си почина от старост”. При Ванга беха ходили Райна Дрангова и Роза Георгиева с портрета на Иван Михайлов, когато той беше жив. Роза изпрати писмо, в което цитираше думите на Ванга за Иван Михайлов: “Който тръгне срещу Иван Михайлов, от тежки болести ще боледува и нема да се спаси, защото Иван Михайлов го пази Бог и той винаги ще е добре”.
При друга среща Ванга казала за родната къща на Антон: “Требва да я поправите, от десната страна на покрива пропуска вода. И да напишете отвън Найденовата къща”. Нека отбележа и тук, че бащата на Антон е бил предприемач, но е правил големи добрини на хората и в целия окръг, чак до Щип е бил прочут с добрите си дела. В Първата световна война като участник е получил и орден за храброст. Найден Попов е бил легенда за село Горна Брезница.

Имаше ли предсказание за Македония и България?

Не сме говорили с ясновидката Ванга за Македония и нейното бъдеще. Не се сетих да я питам. Но от нейното държание към нас, от съветите, които ми даде – да не стъпвам в Македония, ясно бе, че тя живо се интересува от македонския въпрос и от българщината ни. Не сме говорили за световните проблеми. Но тя ни обикна, обикна мен. Подарих й шал на Менча Кърничева, който й бе подарен от патриоти от Бразилия. Подчертах, че шалът е от една велика жена и сега го подарявам на друга велика жена – на теб, како Ванга.
За брата на Антон ни каза, че неговата глава не беше за това, което работеше. Каза и още нещо. Ще ти го кажа при друго интервю, след като прочета досието на едно лице, което ме е клеветило в Държавна сигурност.

Как ще коментираш трудните разговори, които вървят между България и Македония по отношение на историята? Докъде могат да стигнат компромисите?

Разговорите са трудни, защото е трудно да се загърбят десетки манипулации с историята от комунистическите режими, които управляваха нашия народ в Македония и в България. Иска се смелост да признаеш, че от 1944 г. югославската идеологическа машина ни е възпитавала в различен идентитет от този на дедите ни. Аз съм против да се търси компромис с историята, защото не може да има компромис с истината. Историята на македонските българи е една и няма как да кажем днес: Св. Кирил ще дадем на София, а Св. Методий – на Скопие. ВМРО беше създадена и се бори като революционна организация на македонските българи. Тогава македонците нямахме дилеми какви сме.

Как разчиташ блокирането на Македония и Албания в ЕС, които очакваха да получат дата за преговори за присъединяване?

Блокирането е голяма щета, но то е временно. Ние трябва да бъдем в НАТО, но и в Европейския съюз. Ако България е там – значи и ние трябва са сме там, да няма граница между нас. Цивилизационно принадлежим на Европа. Иначе би било като да отделиш Австрия от Германия или Кипър от Гърция. Но за да ни приемат, трябват истински, а не театрални имитации на промени и реформи в нашето македонско общество. Дълбоки и радикални. Да се върнем към истинските си корени и да гледаме напред към света, към който за жалост емигрират нашите деца. Требва да спрем да се крием зад това, че някой в Париж и Хага ни е крив. Нема светска завера против Македония. Има временни негативни обстоятелства в Брюксел и проблеми у нас. За нашите неуспехи не ни е крив светът, а самите ние. Интригите в европейските столици са само малък дел от проблема. Трябва да си дадем отговор на въпроса: “Защо искаме да бъдем в Европа, ако си ги не обичаме съседите?”.

Какви ще са последиците от този отказ във вътрешнополитически план за Македония?

Надявам се нашите политици в Скопие да имат мъдростта да отворят умовете си към истината за нашето минало и към македонските интереси, за да имаме иднина като демократска европска държава, в която децата ни да искат да живеят като граждани на Европа – заедно с нашите братя от България.

Има ли някой интерес да стопира пътя на балканските държави към ЕС?

България и Румъния ги приеха в ЕС с компромис, без да са извършили очакваните реформи. Чак сега на България й отмениха специалното наблюдение за върховенство на закона, а в Румъния още ги наблюдават. Някои европейски страни се страхуват да прибързват с нов прием на държави, които могат да им създадат проблеми със своето нежелание да скъсат с идеологиите на миналото и с проблемите, които имат със съседите си. Ние тези страни няма да ги убедим с обвинения или с агитация, а с труд, с усилия да се променим.
БЕТИНА АПОСТОЛОВА

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *