Видовден е! Какво е поверието и кои имена празнуват днес

„Всяка коза за свой крак, но като дойде Видовден, ще видим!“Тази популярна българска поговорка присъства в езика ни от незапомнени времена. Изричаме я като предупреждение, че стореното зло рано или късно излиза наяве и бива наказано.

В традиционните представи на българина Видовден има за всички, особено за хората, които с лекота нарушават човешки и божии закони. Има и такъв народен празник, наречен Видовден, с постоянна дата на 15 юни. Разпространен е най-широко в Западна България, а също и отвъд западната ни граница. Отбелязва се в чест на Вида, която, според народната вяра е сестра на двамата светци − градушкари Вартоломей и Елисей. Прието е, че на този ден не трябва да се работи, за да не се разгневят градушкарите и да поразят реколтата.

Друго поверие гласи, че братята са четирима − Герман, Вартоломей (народът го нарича Въртоломей), Елисей (наричан Лисé) и Видо или Видьо. Празникът на Герман е на 12 май. На същия ден православната църква почита паметта на св. Герман – патриарх на Цариград през VIII в. и враг на иконоборството. Според народните представи св. Герман или Джерман е езическо божество − господар на стихията град, която народът ни галено нарича градушка. На неговия празник също не се работи. На 11 юни църквата чества св. Апостол Вартоломей, проповядвал в Индия − ученик на Христос, получил от него силата да прави чудеса и да лекува, разпънат на кръст и загинал мъченически в Армения. Народът ни го почитал като закрилник от летните градушки. На неговия ден в някои селища се извършват гадания каква ще бъде годината и реколтата. Непосредствено преди Видовден е Елисей, Лисей, Лисὸ, Лисé − на 14 юни. Светият пророк Елисей, ученик на пророк Илия, получил неговия плащ и пророчески дар при възнесението на учителя си. В народните представи Елисей предпазва от косопад. Освен това е дух, който носи болестта, но също така може да я излекува. До Елисей завършва сеитбата на просото. Има и поговорка: „До Елисей ако не си сеял, няма да жънеш“. На Елисея, в навечерието на Видовден, хората ходели в полето и там се поливали с отвари от билки и давали обети за изцеление. Чак след това идва денят на сестрата Вида (или на брата Видьо). Любопитно е, че в църковния календар няма светец или светица с подобно име, но Видовден се празнува винаги след св. Елисе, на 15 юни по нов стил, както и на 28 юни по стар стил.

Днес празникът присъства по-скоро като вярване за неизбежното наказание за грешниците, но в някои райони продължават да го почитат. На Видовден хората трябва да станат рано, за да видят как изгрява слънцето. Вярва се, че това ще ги направи здрави и весели.

Според традиционната вяра градушката, както и другите природни бедствия, идва като божие наказание за извършен грях. В това учените виждат и връзката с Вида и Видовден – братята са повелители на градушките, а сестрата гледа отстрани и вижда кой какво прави. 

В някои райони на България, на Видовден младите момичета изнасяли дрехи от чеиза си и ги простирали по оградата, за да ги види слънцето, както и хората от селото. Едно предание уверява, че денят е свързан със зрението. Затова хората, които имат проблеми със зрението, на този ден ставали рано и пръскали очите си с росата от зелени клонки.

На този ден празнуват и всички, които носят имена, производни на Видо и Вида. Сред тях са Виден, Видена, Виделина, Видослав, Видослава и др.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *