Вижте проф. Кантарджиев като младоженец

Проф. Тодор Кантарджиев е на първа линия в борбата с коронавируса от март месец насам и българите свикнаха с ежедневното му присъствие на телевизионния екран като член на Националния оперативен щаб за борба с Ковид-19. Кантарджиев е топимунулог, микробиолог и потомствен лекар със забележителна кариера, но рядко говори за личния си живот, пише Ретро.бг.

Само преди месец професорът навърши 65 години, а най-големият подарък за личния му празник е появата на първородния му внук Тодор, с когото го дариха синът му Весел Кантарджиев – авторитетен медик като баща си с успехи в професията, и неговата половинка Илиана.

Проф. Кантарджиев споделя, че е щастлив баща и дядо, но животът му е взел много. Най-голямата му загуба в личен план е тази на покойната му съпругата Таня, с която се срещат и влюбват още като младежи. Запознават се в Медицинския университет, където били състуденти.

„Тя беше в 12-а група, аз в 11-а. Бях по-голям, защото имаше задължителна служба в казармата по онези години. Иначе студентска любов. Но то си беше нормално това. Доста семейства се създадоха по време на следването“, връща лентата лекарят. За жена си той разкрива, че е била прекрасен рентгенолог, а покрай нея и той се научил да разчита рентгенови снимки, за което приятели го молели и до днес. Първите години от брака им били и хубави, и трудни. „Жена ми, когато започна работа, защото тя завърши една година по-късно, за да гледа сина ни – беше се родил, та тя започна като аспирант след конкурс със 110 лева заплата. Иначе лекарите започвахме със 155 лева. Първо бях в Белово – през 1981 г., Боже, колко неща ми минаха през главата, след това се явих на конкурс във ВМА. И така започнах“, споделя Кантарджиев. Днес той има три специалности.

„Аз съм микробиолог със специалности „Клинична имунология” и „Епидемиология“, а още през 1978 г. бях един от малкото кръжочници по вирусология“, пояснява професорът, спечелил доверието на българите.
Извън медицината, която е негово призвание, той има всестранни интереси. Малцина знаят, че като по-млад е тренирал джудо.

„Не че не ядяхме и ние бой, но отборът на Медицинска академия стигна до републиканското първенство по джудо. Маса колеги от отбора сега са професори. Професор Добрин Свинаров ми беше спаринг партньор. Той сега ръководи Катедрата по клинична лаборатория на Медицинския университет в София. Един от най-добрите наши ревматолози проф. Златимир Коларов също бе от отбора ни по джудо. И още редица професори. Тренирахме три пъти седмично, а вечер, след като си на тренировки от 18 до към 21 часа, после не можеш да се прибереш вкъщи. Трудно се качвах до шестия етаж на тавана със сака. Но толкова ни беше интересно, че и в събота се събирахме“, разказва проф. Кантарджиев, който още помни хватките от бойния спорт. Другата му голяма страст е лулата, която обича да пуши от време на време, а освен това е любител на животните, има свое куче, на което задължително всеки ден отделя време за разходки навън.

Топимунологът не крои планове за бъдещето на своя внук, но ще се радва, ако и той някой ден тръгне по пътя на медицината. В рода Кантарджиеви, който е на 300 години, има редица изявени лекари, в това число и синът на професора, който оглавява дерматологичната клиника към ВМА. Макар да е вече дядо и наскоро да отпразнува 65, Тодор Кантарджиев е категоричен, че не е готов за пенсия и ще продължава да бъде активен, докато може.

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *