„ВИП секция“ посрещна на празника на Свети Илия лобито на с. Селище в Чикаго, над 300 съборяни вдигнаха наздравици, не пропуснаха и хорото…

С 5 овце курбан, много ракия, бира и вино и в изключително добро настроение жителите на благоевградското с. Селище вчера отбелязаха храмовия си празник Св. Илия. Въпреки работния ден, под навесите на дълги трапези се събраха близо 300 съборяни, много от които от други селища в общината със статут на лични гости на кмета Валери Байрактарски. Подпомаган от внуците си Валери и Никола, селският управник следеше под око къде какво се свършва и непрекъснато правеше нови и нови доставки по масите.

Оказа се, че от с. Селище, което някога е било център на селищна система от общо 9 села, произхождат десетки популярни фамилии, чиито представители се бяха наредили край масите – като бившия шеф на „Напоителни системи” Санде Костадинов, ексгубернатора Валери Смиленов, Оля Календерска – лелята на Мария Календерска, която роди 3 деца на евродепутата Николай Бареков, компютърния спец в Брюксел Асен Ерделски и много други.

Въпреки очакванията на събора не дойде бившият полицай и крупен от близкото минало бизнесмен Живомир Василев, който живее в най-розовата и изрисувана с кончета къща в с. Селище. Отсъстваше и последната съпруга на всенародния любимец Тодор Колев – Мария, която също е жителка на селото. Не дойде и новият общински кмет Илко Стоянов, който се оправдал, че на този ден има курбани в много села в общината и няма да може да почете всичките.

За сметка на това край трапезите пред църквата „Св. Илия“ седнаха колегите на Байрактарски – кметовете на с. Зелен дол, Обел и Хърсово, имаше и специална секция за гости от Чикаго, върнали се за лятната отпуска в страната. Сред тях бе и Георги Грозев, който от 15 г. живее в американския мегаполис. Там е с цялото си семейство – дъщеря му завършила в България УНСС и в САЩ работи като икономист, синът се занимава с електричество, а съпругата гледа внуците.

„В Америка е сериозен проблем отглеждането на децата, защото родителите трябва да се грижат за тях, докато навършат 16 г., затова решихме „да жертваме бабата“, разказа Георги.

Самият той е бояджия и казва, че се справя добре. Мъчи го обаче носталгията по родината. Въпреки че отдавна е зад граница, поне веднъж годишно гледа да отскочи до Благоевград. „Америка е страна за младите, те свикват бързо, но моето поколение винаги ще гледа на САЩ като чужда страна, в която уж сме временно“, споделя гастарбайтерът. Въпреки че в Чикаго живеят над 100 000 българи, той призна, че нашенци не поддържат връзка там. Преди 2-3 г. се опитали да организират среща на благоевградчани в Чикаго, но повечето не дошли, след като разбрали, че планираният пикник няма спонсори и всеки сам трябва да си плаща храната.

Доста негативи на общността ни навлекли и отец Валентин Ноцков и зет му Божидар от Симитли, които години наред скандализираха с действията си българската църква в Чикаго. След като църковното настоятелство успя преди няколко години да ги изгони, Божидар се обявил за бояджия и се главил да прави ремонт на другата българска църква, ръководена от поп Груйо, отецът обаче го изгонил в първия ден, когато видял Божидар в 9.00 часая вместо да боядисва, да закусва с ракия.

Георги Грозев е от изключително добре осведомените българи в Америка. Признава, че го дължи на вестник „Струма“ – чете изданието онлайн всяка сутрин заедно с първото за деня кафе. Поради часовата разлика често дори е много по-информиран за случващото се в Благоевград от местните му роднини и приятели.

Оживените разговори по масите на селския събор спират, естествено, в момента, когато поканеният оркестър надува децибелите и човек вече не може да си чуе дори мисълта, камо ли какво казва съседът му. Легендарната песен „Бяла роза“ се оказва спасителният пристан за съборяните, които мигом скачат от масите и извиват дълго хоро пред църквата. Още повече че отец Ангел вече си е тръгнал с бурканчета осветен курбан в чантата и вече е време да паднат всякакви задръжки.

Според кмета Валери Байрактарски с. Селище е едно от предпочитаните села в общината заради близостта му до границата с Македония. „Няма ден, в който някой да не ми звънне да пита има ли свободни къщи, които се продават, но нямаме”, признава той.

Макар и заключени, защото собствениците им са или в Благоевград, или в чужбина, никой не желае да се лиши от удоволствието да си има къща тук „за стари години“ и за да има къде да отседне, когато и догодина дойде на курбана в чест на местния закрилник Св. Илия.

ВАНЯ СИМЕОНОВА

Коментар с Facebook

loading...

Подобни новини

Остави коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *