Влахи – от най-известното село някога в Мелнишка околия с 2063 жители до обезлюден пристан на шепа фермери приоданци днес

Влахи! Не е имало по-известно селище в някогашната Мелнишка околия по отношение на икономика, култура и духовност. Запазва своето първенство и през първата половина на XX век. От 70-те му години обаче започва падение, което от 2063 жители /преброяване 1920 година/ достига до едва трима души с постоянна административна регистрация към община Кресна. Дори по време на турското робство селото е било процъфтяващо, за което пише в съчиненията си и Васил Кънчов, който сочи селото с 1850 души към 1890 година.

Към днешна дата животът в селото едва мъждука, като газена лампа, която всеки момент може да угасне. Искрата се поддържа от няколко фермери, които тук са намирали възможност да развиват поминък. Сред тях е семейството на Сидер Седефчев, чиято голяма ферма носи оптимистичното наименование „Семпервива” /вечен живот/. Попристегнати са някои бащини къщи, тук-таме има вдигната и по някоя вила, та селото да не изглежда съвсем опустяло и замряло. За Влахи сега се говори повече с носталгия за едно време. Селото е съществувало чрез най-личната си някога махала Драколово още поне отпреди 2000 години. Това потвърждават останки от тракоримско строителство и от имената на две местности – Римските гробища и Римските дупки. Последното идва от галерийни добиви на метали от стръмнините на пиринския връх Конски кладенец и м. Разкола.

През турското робство селото е било център на община, каквато се запазва до 1958 година. Поддържало е добри връзки с Рилския манастир, водило е оживена търговия с близки и далечни селища, включително със Солун и Серес, Струмица и други. Главната част от търговията била животни, памук, вина. 12 чарка по р. Влахинска правили дъски, които били сваляни на самар до Тахтанли хан /дъсчен хан/, намирал се край р. Струма между Кресна и Долна Градешница. При този хан дъските, а и други материали, натоварени на салове, заминавали на юг за пазарите из Гърция и така Струма е била използвана и като воден път. Продавали влахиите стоките си, пълнили кесии и това им дало възможност още през 1750 година да си изградят църква „Рождество на Пресвета Богородица”, в чийто двор ежегодно се провеждат селищни събори и в сегашните години.

Селищен събор има и на празника Илинден. Той пък идва от честване на патрона на 176-годишната вече църква „Св. Пророк Илия” /строена 1844 г./, дала подслон и на местното училище. Селото е свързано и с борбите за национална свобода – по време на Кресненското въстание тук се установява щабът му, водят се няколко сражения. Трагична е съдбата и на църквите, горени са на два пъти – по време на въстанието и през Балканската война, от турски войници. Пропуск ще е да не се спомене, че тук е родното място на Яне Сандански /а и на много още дейци на ВМОРО/, а и на Герасим Тодоров, който през 1947 година повежда чета из Пирин планина в борба срещу тоталитарното комунистическо управление. Това сега напомнят и два паметника в центъра на селото.

Трудно е да се обозре Влахи в минало и настояще. Поне отчасти тук могат да помогнат разкази на професор Йордан Костадинов, Иван Карабашев, новозаселилия се Димитър Манушев и пълномощника на селото Васил Георгиев.

Иван Карабашев е прекарал цялото си детство и младостта си във Влахи, а сега живее в Кресна. Ето какво си спомня за онези години той:

„Роден съм в 1956 година в махала Косовец, която е на р. Косовска. Прогимназиално образование взех от училището във Влахи. Поработих като фурнаджия в селото. Поне от 30 години училището е закрито, но по мое време бяхме повече от 120 ученици. В празнични дни в центъра на селото след служене в църквата се празнуваше с музика и се играеха хора. Поминъкът на хората идваше от гледане на домашна стока и земеделие, а и малко от горски дела. Така било и в първите години при образуването на ТКЗС 1958 г. Слушал съм, че много е бил използван и трудът на децата, но по мое време вече в ТКЗС-то малко нещата бяха поотпуснати и освен за садене, копане, бране и низане на тютюн, май за друго много не ни гонеха. Много с кооперирането бе намаляла и домашната стока, която отчасти бе вкарана в кооператива, отчасти изклана, за да не я дадат в кооперацията. На семействата били оставени само по няколко овце и кози, по свиня и кокошки за домашно ползване, та и тук домашните грижи за децата намалели.

Както съм слушал, преди кооперирането едва ли е имало къща без 1-2 вола, кон /може и два/, крава, 30-40 овце и кози, 2-3 свине и много кокошки. Било е натурално стопанство – не си ли произведеш, няма да ядеш. Къщите в селото и махалите не са били под 500 и ако им сложим на къща по 30-40 овце и кози, то ще излезе, че в селото са отглеждани към 15 000 бройки, а сега из цяло Кресненско не ще да са повече от 2000. Ами воловете не са били под 1000, още крави, телета… Естествено че във Влахи сега няма такива животинки, освен тези на приоданците фермери, но няма толкова и в Кресна, където поне 80 процента от живеещите са преселници и техни наследници от Влахи, какъвто съм и аз.

Чувал съм, че землището на Влахи е възлизало на около 120 785 дка – като се започне от Кресна, та се стигне до връх Вихрен, а земеделският фонд е възлизал на около 27 000 дка. И някога цялата тази земя е сята и садена с жито, памук, тютюн, сусам, използвана за паша. По времето на ТКЗС земеделската земя започва да отстъпва място на гората. Истинското неизползване на почти цялото това богатство идва обаче след ликвидирането на кооператива и пълното обезлюдяване на селото”.

Димитър Манушев е от Сандански, но пък е от малцината, които сега са с адресна регистрация Влахи.

Той е международен шофьор. Във Влахи има къща вилен тип, хубав, поддържан двор с тревни и цветни алеи и декоративни храсти, градинка, овошки – малък райски кът. Питам го кой вятър го е довял във Влахи?

Отговаря ми с охота: „Пътуванията ми из чужбина често са дълги и уморителни. Хубаво е, когато се случат дни за почивка, да се прекарват в тишина и спокойствие, каквото в Сандански ми липсва. В това отношение обаче Влахи се оказва същински рай. Устроихме си къща, двор, наоколо тишина, чува се само чуруликането на пттиците. Чисто е и здравословно, аромати на билки и цветя те омайват, мястото може спокойно да се нарече Здравница. Гледам, централната част на селото вече започва да влиза в релси – има доста къщи постегнати, доста парцелчета са пооградени – посъживява се.

Лично аз си мисля, че тук е мястото да се бяга от градските шумотевици. Омайват чудни гледки към Пирин планина, мераклия за земеделие може да си осигури лесно място, ловец може да потърси слука из близки ловища, риболовец може да напълни торбе с пъстърви от р. Влахинска. По отношение на природа тук не може да се използва думата „няма” и всеки, който иска очи и душа да пълни с природни и други чудесии – тук му е мястото”, казва Димитър Манушев.

Свои спомени за детството във Влахи трогателно разказва и професор Йордан Костадинов. Роден е през 1944 година в махала Клетище, която се намира високо в Пирин и сигурно е най-високото селище в целия северен дял на планината. Проф. Костадинов е получил началното си образование в друга махала към Влахи – Дебел дъб, а прогимназия завършва във Влахи. Продължава учение в Селскостопанския техникум в Кюстендил, завършва висше във Висшия Ветеринарномедицински институт. Професионалната си кариера започва като ветеринарен лекар в Кресна. Удостоен е с приза „Ветеринарен лекар 2006 година” на страната, служил е като началник на Националната ветеринарномедицинска служба. Съпругата му Милка Крумова /покойничка/ е доктор по геофизически науки. Дъщерите му – Светлана е на работа като юрист по правата на човека в Европейския съюз в Брюксел, а Маргарита е преводачка към Европейския съюз в Люксембург. Професорът вече е пенсионер и много от свободното си време използва за посещения в Кресненско и родното му Влахи. С богати проучвания е по отношение на историческото и друго минало на Влахи и района му. Любезен бе да сподели, макар и телеграмно, някои от тях.

„По време на учението ми във Влахи всички от махалите трябваше да изминаваме по 7-8 км на отиване и връщане, и това често при дъжд, сняг, студ. Учението се провеждаше при строга дисциплина, спазваше се ред, учителят беше на почит и заставаше редом до свещеника и кмета. Освен да се учим учителите ни поставяха и задачи, свързани с ограмотяването на населението, главно възрастни хора. На мен възложиха посещения на баба Марика и дядо Кольо Гюреви от Клетище. И двамата се научиха да редят буквите, а и да четат. Личното ми впечатление от училищата във Влахинско е, че са спомогнали на много люде да намерят професионалното си поприще, като мнозина са станали лекари, инженери, други са се реализирали в други престижни професии.

Ще си позволя да добавя още за училището в нашата махала Полена, в което е учил баща ми Димитър, роден 1902 година. Той ми е разказвал, че са се учили на писане върху пясък, поставен в сандъчета или върху каменни плочки, и като писала използвали парчета дървени въглища. Четирите отделения били в една стая. Извън оценките по учебниците се давала и обща оценка по добита грамотност, и така баща ми бил почетен с оценка „Добра грамотност”, която давала възможност дори да се кандидатства за свещеник.

Ще се спра малко и върху миналото на Влахи. Първо за името му. Според легенда то идва от заселилите се власи пастири. Археологът-праисторик Васил Ников пък го открива в турски данъчен регистър с име Евлях. Първите заселвания тук могат да се отнесат към 16-17 век, но с придадената му административно махала Драколово нещата отиват още към трако-римско време .

Стопанският напредък довел и до още по-добро развитие на просвещението, като във Влахи оставили свой почерк като учители видните просветители и най-вече хаджи Михаил Попфилипов от Годлево, Разложко, и Стефан Карчев, който е имал честта да е учител и на земеделския министър-председател Александър Стамболийски след преселване при погрома на Кресненското въстание, в което участвал.

Свой нюанс в богатото минало на селото внася със спомените си и Васил Георгиев, който живее в Кресна.

Той е един от възкресителите на селото, пооправил е къщата и често отскача тук, а проблемите на обезлюденото вече село, а и махалите са му известни повече от на всеки друг.

„От 2063 жители 1926 година, сега Влахи е с 13 жители по настоящ адрес и само трима от тях пък с постоянен адрес по ГРАО към община Кресна. Любопитно е тук да се отбележи, че по адресна регистрация и с рождение във Влахи тук вече е само 88-годишната баба Кирилка Серафимова. С постоянен адрес са и Евгени Енев и Димитър Манушев, но те са преселници от Сандански. Останалите 10 с непостоянен настоящ адрес са предимно фермери и служещи към откритите тук Училище за природа и Център за изучаване на дивите хищници в България.

Но защо Влахи е постигнато от такава съдба, почти до пълно самоунищожение? Аз виждам причините главно от образуването на кооператив 1958 година. Хората като престават да владеят земите и другите си имоти, стават свободни да живеят както намерят за по-добре. Ще добавя и лошия път, водещ от Кресна до Влахи, и още по-лошите пътища пък до махалите. Така започва да запада училището, не се решават добре здравните проблеми и на хората им се вижда еднакво дали ще работят в нивите из Влашко землище, или в Кресненско, или в Долноградешко, където условията за живот са ставали все по-добри и започва преселването.

Упадъкът на Влахи довежда до закриване на училището, запустяват двете църкви, закрива се читалището, стига се и до закриване на общината, съществувала от незнайни години, още във времето на робството, а била някога и в притежание на водещите се като населени местности селища Ново село, Крива ливада /сега гр. Кресна/, Долна Градешница.

Проблем е и недостатъчната снабденост с питейна вода. Селото се снабдява чрез маркуч, като взема вода от 4 км в м. Марината Горница от питейния водопровод на Кресна. Недобросъвестни собственици на вили и имоти често поливат градинките си с тази вода и често крановете из центъра на селото остават сухи. Решение има и то може да дойде с изграждане на резервоар, който да акумулира случващата се в денонощието излишна вода.

Крайно време е да се помисли и за подобряване на пътя. От Кресна до м. Влашка чешма /5 км/ може да се разшири асфалтовата му покривка, а от Влашка чешма до Влахи /4 км/ пък да се асфалтира изцяло. Не трябва най-личното селище някога в Мелнишка и Светиврачка околия да се остави от властите без търсене на възможности за съживяването му.

А известно възкръсване наистина има. Това показват и построените вече към 30 бащини къщи или построени нови вили. Селото вече е с два годишни събора – първият е с посвещение на патрона на църквата „Св. Пророк Илия”, а вторият пък на църквата .„Рождество на Пресвета Богородица”. В почивни, а и в други дни, се оживява тук и от собственици на имоти, отглеждащи в дворните си места градини и овошки.

Не е лишено селото и от посетители от страната, а и от чужбина. За това спомагат Училището за природа и Центърът за опазване и изучаване на дивите едри хищници в България, към които често се вписват като работещи доброволци и от Франция, Австрия и от други страни. Всички тях, а и други външни посетители на Влахи, тук ги примамват и природните чудесии – водопадът Скакалото на р. Косовска, скалните феномени в м. Барата, където има открити за посещения с обитатели мечкарник и вълчарник. Всичко това са искрици на възкръсване изпод пепелта на миналото – една нова надежда за Влахи”, смята Васил Георгиев, пълномощник на с. Влахи.

БОРИС САНДАНСКИ

1. Васил Георгиев, пълномощник на Влахи

2. Иван Карабашев, бивш жител на Влахи, пред паметника на Яне Сандански

3. Димитър Манушев със съпругата си /в средата/ с гости във Влахи

4. Проф. Йордан Костадинов

5. Център за изучаване на едрата дива фауна

6. Мечо обиталище във Влахи

7. Паметникът на Яне Сандански и църквата „Св. Пророк Илия”, строена 1944 г.

8. Петвековният чинар в центъра на Влахи

9. Изглед от центъра на Влахи

10. Училището за природа

Коментар с Facebook

loading...

Свързани новини

Оставете коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *